Орел Символика

„Царят на птиците“,  е известен като символ на щурмуващата небесата мощ и защитната боеспособност, поради което на първо място се среща като хералдически символ върху много гербове и държавни емблеми, където въз основа на симетрична стилизация често бива изобразяван с две глави (двуглав орел). Старинни книги за животните му приписвали способността да гледа към слънцето, без да примигва, и да прекосява недостъпни за човека небесни региони . Един старовавилонски текст, запазен за съжаление само фрагментарно, съобщава за небесния поход на цар Етана, понесе във висините от орел.

Според антични сведения при погребването на някой император съществувал обичай едновременно с изгарянето на трупа да се пуска орел в полет, който символизирал присъединяващата се към боговете душа на покойния.

В сирийския град Палмира орелът бил посветен на бога на слънцето.
За него се казвало, че подобно на феникса можел да се подмладява (между другото чрез трикратно гмурване във вода, поради което бил превърнат в символ на кръщението и изобразяван върху купели). Неговият полет във висините бил схващан като паралел към Възнесение Христово. Приемало се, че и слънцето го подмладявало („Орелът, почнат ли перата му да капят, на слънце той се подмладява, подновява“, Хоберг, 1675) – указание за благодатното въздействие на духовната светлина.

Като унищожител на змии и змейове орелът е символ на победата на светлината над тъмните сили; орли със змии в клюна са били изобразявани в много култури, например в герба на Мексико. Върху готически прозорчени стъкла е показано как орелът понася своите още неумеещи да летят малки във висините, за да ги научи да гледат слънчевата светлина. В християнската иконопис той се среща като символ на евангелиста Йоан, като атрибут на издигналия се към небето пророк Илия и на възкръсналия Христос. Освен това на него изобщо му приписвали положителни качества (сила, обновление, съзерцание, проницателност, царственост), което в античността го направило атрибут на Юпитер.

В християнско време бил свързван със справедливостта като владетелска добродетел, но също така и с греха на високомерието, очевидно заради своя устремен в далечината поглед, който като че ли пренебрегва намиращото се в непосредствена близост.

Сред франкмасонските символи двуглавият орел с корона покриваща двете глави, и меч, стиснат хоризонтално в ноктите, е символ на тридесет и третата степен на шотландския ритуал (девиз: Deus meumque ius, което ще рече „Бог и моето право“).

Орелски войн намерен при разкопки в Теночтитлан

Куаутли – сиреч орел, е името на петнайсетия знак от двайсет-дневния ацтекски календар – символно предзнаменование, предвещаващо войнствени качества на родените под този знак, но наред с това и склонност към кражба и грабеж. „Орел и ягуар“ се наричали в ацтекската общност на воините два военни „ордена“ като елитни бойни единици, които по такъв начин въплъщавали на земята дуалистичната система на небесните полярни сили (Слънце и звезди), и като символи представяли най-голямата птица, от една страна, а от друга – най-големият сухоземен хищник в Мексико.

Богинята Сиуакоатъл („жената змия“), носела епитета Куау-Сиатъл, сиреч „жената орлица“, окичвали я с корона от орлови пера и я почитали като повелителка на починалите родилки (раждането на дете било смятано за равностойна на довеждането на пленник и окачествявано като военен подвиг).

В древен Китай орелът също бил символ на сила и мощ (името му „инг“ било еднакво по гласеж с герой). Орел, кацнал на скала, олицетворявал самотния боец, а орел на бор – дълголетие със запазени сили. Сразяващият змия орел възхожда към индийския Гаруда, което напомня изображението върху герба на столицата на ацтеките Теночтитлан (днес Мексико сити).

При средно-азиатските хуни („Сюн-ну“), орелът също бил владетелски символ.

В европейската хералдика, орелът заедно с лъва, е най-често застъпваното животно върху гербовете, но винаги в неестествен и симетрично стилизиран вид.
Последица от приписваните на орела героични качества бил фактът, че много владетели го поставили на гербовете си, например германските крале, баварските, силезийските и австрийските херцози, бранденбургските марграфове и полските крале.

Стремежът към симетрия при плоското пресъздаване анфас довела отдавна до образното представяне на „двуглавия орел“, който можел да се наблюдава още в стария Ориент. От 1433 г. бил изобразяван върху герба на римско-германския император. След разпадането на Свещената римска империя на германската нация (1806), той бил символ на Австро-Унгария (до 1919), както и на царска Русия (възобновен след промяната), на сръбските крале и – без прексъване – част от държавния герб на Албания.

Произходът на двуглавия орел спекулативно се поставя във връзка с двойната функция „римско-германски император“ и „германски крал“. Триглав орел и с глави и по кращата на крилете си имал на герба си минезингерът Райнмар фон Цветер. Съпоставяйки етимологично сродните немски думи Adler „орел“ ( букв. „благороден орел“) и Adel „благородници“, германският хералдик и историк А.Г. Бьоклер отбелязва през 1688 г., в художествена форма:

„От царския орел произхождат германските благородници. Ако не беше той, нямаше да ги има и тях. Царският орел е най-добрият бранител на благородниците, под сянката на неговите криле, те са най-защитени“.

На друго място Бьоклер пише:

„Сред пернатите орелът е цар, който със строг поглед може да се вглежда в слънцето, никога не изпуска плячката си, подмладява се, може да лети най-нависоко, а птицегадателите винаги го смятат за знак на бъдна победа. И тъй като Ромул съзрял на Автентинския хълм най-напред орел, той го приел за добра поличба, поради което накарал начело на войската наместо стяг, неизменно да се носи орел. Но понеже има шест вида орли, които без изключение се изхранват с плячка, то само най-дребните и най-лошите посягат на мърша. Орелът не е личност с императоско достойнство, а герб на Римската империя. Орел на жълто поле обозначава Господа Бога, чиято звезда грее ярко и той създава покой, а от другия лъха непрестанна боязън“.

В психологическото символознание орелът се схваща като „могъщо крилато същество в небесната синева на духа“, поради което сънуването на орел се оценява положително. Съмнителни аспекти се проявяват там, където „орлови помисли“ нападат инвентара на всекидневието и заради тях протичането на живота, обзето „разяждащата страст на духа“, бъде поставено под въпрос. По тази причина става понятно защо орелът се е превърнал в символно животно именно на евангелиста Йоан, който най-силно е предразположен към духовната сфера. Под този знак не могат да се очакват често пъти неизбежните компромиси на практическия живот.

Средновековните книги за животни – бестиарии, сравняват орела с  първоотеца Адам. „Царят на животните“ се рее в безкрайните висини, ала стремглаво  се спуска към земята, щом съзре земна храна. Отпърво Адам също витаел в близост до небесата, но сетне съзрял забранения плод, който го повлякъл към земята. „След своя неповторим полет във всиините той отново се заситил с плътта на телесното желание и загубил всяко духовно просветление“ (Unterkircher).

Мит за Етана и орелът

Митът е композиран по времето на Саргон Акадски (2234-2279 г.пр.н.е.), свидетелство за това са цилиндрични печати, а фрагментите са възстановени и преведени от плочи от 7-ви век пр.н.е. Митът описва историята на Етана, предпотопен владетел на Киш, който се изкачва на небето на орел. Историята разкрива основаването и изграждането на големия град Киш, където боговете обграждат града с високи стени и след това започват внимателно търсене на цар, който да управлява града. Итана най-накрая е избран от Ищар / Инана да управлява и той изгражда светилище на бога Адад.

Митът е доста дълъг и слагам само част от него с акцент върху много любопитно действие – докато навсякъде по света митове за орела го описва като благороден символ, то в мита първо орелът е много коварен и после бог Шамаш му дава възможност да изкупи греха си и тогава изпълва повелята му и помага на Етана.

ПЛОЧА II

Фрагмент от плоча “Митът за Етана”

[], който той нарече [] ….
Високата вода
[] той беше построил кула (?) []
[] храм за Адад, бог [],
В сянката на тази светиня растеше топола [],
В короната си се е настанил орел,
Змия се засели в корена му.
Ежедневно наблюдаваха вятърните зверове.
Орелът се приготви да говори, казвайки на змията,
„Ела, нека да направим приятелство,
Нека бъдем другари, ти  и аз “.
Змията се приготви да говори и каза на орела:
“Ако наистина …. на приятелството и []
Тогава нека да положим клетва към  Шамаш.
Гнус на боговете []
„Ела тогава, нека да тръгнем и да се качим на високата планина да ловуваме.
„Нека да положим клетва от пред отвъдното“.
Пред Шамаш воинът положиха клетва,
„Който престъпи границите на Шамаш
„Нека Шамаш го предаде като нарушител в ръцете на палача,
„Който престъпи границите на Шамаш,
„Нека планините премахнат похвалите далеч от него,
„Нека оръжието, което идва, прави направо за него,
“Нека капанът и проклятието на Шамаш го повалят и го преследват!”
След като те положиха клетвата пред отвъдното,
Те тръгнаха, изкачвайки се по високите планини,
Всеки ден от завои, които наблюдават дивите зверове,
Орелът ще ловува диви волове и газела,
Змията ще яде, ще се обърне, тогава децата му ще ядат.
Орелът ще ловува диви овце и аурохи,
Змията ще яде, ще се обърне, тогава децата му ще ядат.
Змията ще преследва полевите зверове, земните същества,
Орелът ще яде, ще се обърне, тогава децата му ще ядат храната,
Децата на орела станаха големи и силни.
След като децата на орела станаха големи и силата им процъфтяваше,
Ореловото сърце наистина се загнезди зло,
Сърцето му наистина със злост заговорничи!
Той насочи мислите си към изяждането на младите на приятеля си!

Научни данни

Зрението на орлите около 4-5 пъти по-добро от това на човека. Поради разположението им на главата (около 50% се заема от очите, с остър ъгъл за по-голямо обхващане), могат да обхванат голяма част от пейзажа. Също така, виждат пет основни цвята, както и могат да видят UV-светлина.

Орлите биват моногамни, и поради това могат да използват едно и също гнездо година след година. Гнездата се градят и от мъжките, и от женските орли. Могат да бъдат разположение във високите части на клоните на дървета или в скали, в зависимост от вида орел.

Най-малкият орел е с дължина 45-55 сантиметра, докато най-големият е около 91-106 сантиметра.