Обща характеристика на символа око

Окото е важен сетивен орган, но и силен символ в масонството, християнството и древността. В символознанието (Всевиждащото око, Окото на Хор, Хамза, Окото на Буда – все известни примери, които носят един корен на познание) винаги се асоциира с „духовното зрение“, „прозорецът към душата“, формирането на възглед (поглед; мнение), също така „изпращащ силови лъчи“. Олицетворение на способността за духовна и физическа изразителност. Интересен контраст е, че според много култури, зли същества могат да вкаменяват или правят субекта пред тях беззащитен за взора.

Отражението на окото е отражение в макрокосмоса, но и в нравствения живот:

„Ясно като светлина в човека се проявява познанието, подобно на бялото на очите, а прозрението му искри у него като тяхната лъчиста сила, докато в съществото му разумът блести като очната зеница.“

Психология

Психологичната символика дава тълкувание за окото като орган на светлината и осъзнатостта, защото позволява възприемането на света и по този начин му придава реалност. Както швейцарският психоаналитик Ернст Епли тълкува:

„Сънуването на очи е свързано с този акт на осъзнаване на земното битие… В сънищата очните страдания не са рядкост. Естествено те са свързани с комплексно ограничената психологическа зрителна способност, с неспособността в това състояние да се вижда правилно животът… Когато (при приближаване на смъртта) съзнанието е застрашено от разпадане, тогава много очи се вглеждат в тежкоболния“.

Психоаналитика може да тълкува окото в сънищата като прикрит символ на женския полов орган.

В една лекция известният клиничен психолог Джордан Питърсън прави едно много интересно тълкувание на „очите“ на шапката на вавилонското божество Мардук в сравнение с идеята „Окото на Хор“: схващането на древните символ като подсказка за засилено внимание. Това ще рече концентрация, изслушване, поглед (фигуративно и буквално) над проблем и оттам тълкуване като идеята, че е много важно вниманието/виждането на даден проблем или философско схващане за живота, както и справяне с належащи избори за подобряване на условията за по-добро съществувание. Така символизмът на очите върху такова върховно божество подчертават „божественото виждане/слушане/внимание“.

Християнство

Символ на Троицата, божественото вездесъщие и божествеността, окото се изобразява в триъгълник с върха нагоре разположено сред слънчеви лъчи. Ангели, херувими и серафими, се изобразяват с очи върху крилата, в символ на тяхната проницателност и извънчовешка мъдрост. В библейски текстове, може да се открие, че цяра срещу страдания се е правил върху очите и много обреди до днес съдържат ритуалното им измиване с вода, а в някои случаи в свещени кладенци и извори. В „Синагога“ при евреите, присъства същото символопоказване водещо към греховното неразпознаване – „слепота не разпознало Иисуса като истинския спасител“.

„Окото на Провидението“, Supper at Emmaus (1525) by Pontormo

Мюсюлманство

„Назар“ произлизащо от арабски и означаващо „зрение, наблюдение, внимание“, е наименованието на причудливия амулет против уроки, който представлява синьо око. Амулетът е познат при азербайджанци, бенгалци, индийци, при кюрдите, персите, гърците, пакистанците. Фразата „назар лаг гай“ се използва, когато някой е засегнат от зло око, а то може да бъде „дадено“ чрез комплимент, ревност, завист. Вярва се, че злото око може да разболява, затова амулетът се използва с фразата „С Божията воля“ („MashAllah“ на арабски), а за ритуал против злото око срещу омагьосване на деца, те трябва да бъдат пазени от комплименти, които биха привлекли неприятности и се използват люти чушки като се държат в едната ръка, обикаля се главата на детето и след това се изгарят.

На турски амулетът се нарича „бончук“ (göz boncuğu, „мънисто за око“), предполага се, че амулетът първоначално идва от Средиземно море и е свързано с производството на стъкло, тъй като арабските занаятчии занимавали се със стъкларство се заселват в Измир в края на 19-ти век. Със сигурност, корените могат да се проследят до древния свят, тъй като стъклени мъниста биват изработвани в Месопотамия, Египет, Картаген, Финикия, Персия и целият римски период (правенето на красиви стъклени съдове е било знак на върховно изкуство от крехък материал).

“Назар бончук” амулет против “зли очи”

Близкия изток има и друг много известен символ и амулет, и той се нарича „хамза“ (арабски: خمسة‎, латинизирано: khamsah, иврит: hamesh). Представлява ръка, която има око в центъра си, а изобразяването има няколко вариации: с 5 пръста ръка и в средата око или бижу напомнящо око; с 3 пръста и 2 симетрични палеца от всяка страна и в средата око;  в исляма 5-те пръста представляват 5-те стълба на исляма (вяра, молитва, подаяния, пост, мисионерство); в юдаизма 5-те пръста представляват 5-те свещени книги на Тората; в будизма и хиндуизма ръката представлява енергията на чакрите (окото е чакра в случая); в християнството изобразява женствеността и добротата, наричайки символът „Ръката на Мария“ показвайки извисяването ѝ от обикновен човек до майката на Исус Христос.


Този символ също така преминава през различните последвали религии, и както другите древни символики, така и тази се запазва по смисъл, визия и значение: защита, светлина, мъдрост, взора на божество. Наричан е още „Ръка на Фатима“ (дъщеря на Мохамед, мюсюлманство), „Ръка на Мириам“ (сестра на Моисей, юдаизъм), „Ръка на Майка Мария“ (майката на Исус Христос, християнство) и „Ръка на Буда“ (просветленият, будизъм). Окото на ръката в Азия представлява вярването за чакри на ръцете и взор на Буда, а на Запад (християни, мюсюлмани, юдеи), окото е символ на Бога.
Коренът обаче остава в древността. Според една теза, произлиза от Картаген (Финикия, Северна Африка), където ръката била символ на богинята Танит (еквивалент на Ищар/Астарте) и се използвала за защита от „злото око“. Друга теза съпоставя ръката с амулета на „Двата пръста“ свързан с култа към Изида и Озирис и разбира се, има паралели със символиката на „Окото на Хор“.
Най-разпространеното му изобразяване е ръка от наглед три пръста с 2 симетрични палеца от двете страни (представлява двете ръце една върху друга) и по средата око. Наглед обаче, когато символът е с пръстите надолу, прилича и най-вероятно има директна връзка с изобразяването „Окото на Хор“.

Европа и масонство

Староирландските героични предания, разказват за едноокия цар на демоничните фомори Балор, чийто зъл поглед можел да въздейства на бойното поле, ако четирима мъже повдигнели клепача му. А нордите издигнали като главно божество Всеотецът Один – който имал едно око, защото дал другото си на великана Мимир, за да получи мъдрост и знание.

Окото, може би е най-силно и явно застъпен е при франкмасоните, като популярен символ. Именно то е символ при много ложи за „всевиждащото око“ изобразен в триъгълник от „венец лъчи“, като символ на Троицата, и като символ на Божественото – „Бог винаги вижда“. При тези вярвания, наред с масонските пергел и линия, се има предвид Бог като Творец-създател, Архитект, всевиждаща, всепоглъщаща фигура на постоянно бдение над човешките дела. Този символ е разположен над стола на майстора и трябва да напомня всички тези атрибути на Твореца, за да може зидарят-масон да се стреми към него, въпреки човешката неперфектност.

„Очите, що толкоз много съзират са намек за съзвездията на небосвода, които светят навред. Бялото в тях символизира чистотата на ефира, тяхната яснота – неговия блясък, зеницата – звездите в ефирното пространство. Тяхната влага показва влагата, с която същият този ефир бива наквасван от горните води, за да не бъде повреден от по-високия огнен слой (огненото небе, емпирея).“

Св. Хилдегард Бингенска (1098-1179)

Съвременния свят е запознат с „Окото на Провидението“, което е разпространено в християнството, но още повече чрез масонските символики, тъй като конспиративните теории станаха много популярни. Небезизвестният символ с пирамида и око в пирамидона, е именно масонският символ на гърба на еднодоларовата банкнота.

Окото е обвито в светлината на Бог, представляваща Неговата мощ и вездесъщие. Масонската символика вкарва „Окото на Провидението“ през държавния печат на САЩ (Great Seal of United States), който има функцията да одобрява и потвърждава автентичността на държавните документи на правителството на САЩ. От едната му страна е изобразен гологлав орел, сграбчил 13 стрели (друга масонска символика) и маслинова клонка (християнска символика), а от другата му страна – пирамида с 13 стъпала (13-те щата-основателки), а отгоре око в триъгълник. В основата на пирамидата с римски цифри е изписана годината на независимостта на САЩ.

Тогава в търсене на силен символ представляващ новосформираната американска държава независима от Англия, „Бащите на Америка“ Бенджамин Франклин (масон във Великата ложа Сейнт Джон, Филаделфия; и Великата ложа в Пенсилвания; издател на „Великата конституция на свободните масони“ – първата масонска книга издадена в Америка), Джон Адамс (масон във Великата ложа Сейнт Джон, Бостън, Масачузетс) и Томас Джеферсън (няма записи в масонските архиви да е бил член, но идеалите и компанията, в която е бил и общувал, определено са били масонски насочени), предлагат свои версии на печата. Не са приети, но през 1782 година Чарлз Томсън предлага визията на печата с елементите от предишните предложения, и така тези образи стават силен обединен държавен символ. Чарлз Томсън се вдъхновява за цветове и орнаменти от книгата  „Елементи от хералдиката, от Антон Пиро де Мартре“ (Elements of Heraldry, by Antoine Pyron du Martre), а за задната страна пише:

„Пирамидата означава Сила и продължителност: Окото над нея и девизът намекват за многото сигнални интерпозиции на провидението в полза на американската кауза. Датата отдолу е тази на Декларацията за независимост и думите под нея означават началото на новата американска ера, която започва от тази дата.“

Бележка: Не става ясно откъде е взет символизма на пирамидата, поне не официално. „Окото на Провидението“ има очевиден християнски корен, както свободните масони често изповядват християнски тълкувания, но самата комбинация от пирамидата и окото, много силно навява на мисълта, че не става въпрос за конкретно и строго християнски символ, колкото за древноегипетския („Окото на Хор“, „Окото на Ра“, „Окото на Атум“). Египтяните също са придавали значение на окото като нещо мистично и наблюдаващо хората, сякаш (според християнския символ) Бог ни наблюдава винаги за деянията ни (при египтяните Хор/Ра/Атум).
Също така, интересно е че тази символика са решили да я насложат на печат: способ за оторизиране на държавни документи (печатът като инструмент е използван през хилядолетията в Месопотамия, Древен Египет, Средновековието, Мезоамерика).
Както може да се види обаче от картини от 16-ти век, „Окото на Провидението“ още тогава е изобразявано в триъгълник, така че може да се помисли за влияние на египетския символизъм върху християнския, и може би индиректно върху масонството. Въпреки, че девизът под пирамидата на задната страна на Държавния печат на САЩ, пише: “Novus Ordo Seclorum”, в превод: „Нов ред/посока за епохата/във времето“, фраза от римския поет Вергилий. Тоест, не можем да говорим за неуки хора, а напротив, за много образовани люде, начело на една нова държава.

Азия

Шива с отворено трето око и Парвати с бинду, Jaipur, 1800 г.

В хиндуизма и в ламаисткото изкуство, окото е застъпено като „бинду“ – точка между очите, представляваща третото око на просветление и духовна същност. Интересно да се отбележи, че трето око на челото притежават изкопаеми на влечуги от мезозойската ера, а новозеландския гущер туатара (Hatteria, лат.), то и днес още се наблюдава рудиментарно. Изследователи и учени още не могат да дадат отговор дали има застъпване между тези влечуги и разбирането в азиатските култури за третото око, но има интересна податка за така наречените „наги“ или „змиеви хора“.

Третото око в хиндуистката представа и традиции, е мистична концепция представляваща отвореността на ума и достигането на просветление чрез сетивото на въображението и интуицията. Описано като „аджна чакра“ (в будизма „око на съзнанието“), то вижда отвъд човешките разбирания, възприема също и видения, аури, чакри, способността да предсказва – поради тази причина на тези хора им било казвано, че са гледачи. Според хиндуизма и будизма, бива разположено около средата на челото, докато в таоизма се смята, че е разположено между двете физически очи, и когато третото око е отворено чрез определени техники, то се простира до средата на челото.

Освен символизма на едното око, присъства и символизмът на двете очи, които се появяват на всяка ступа (будитски храм) и на почти всяка статуя на Буда в Индия, Непал, Тайланд, Бирма, Китай и др., понякога наричани „будитски очи“, „очи на мъдростта“. Очите се изобразяват леко притворени показвайки състояние на нирвана и подчертавайки хармония и синергия в състояние на медитация и отворено съзнание. Будизмът също акцентира и върху третото око, което бива изобразявано между двете очи на ступите, като третото представлява отвореността на съзнанието виждащо вътрешния свят, докато двете очи виждат външния свят.  Според будизмът, ако сме мъдри, виждаме отвъд външността и материалния свят.

Очите на Буда върху ступа, Катманду, Непал

Античност

Глава на Полифем. датиран 4 в. пр.н.е.

В античната митология същества с едно око са циклопите – раса от гиганти, с които се спречква Язон – тук трябва да се отбележи, че устната традиция по Средиземноморието е била дълго време незаписана. По-късно Омир описва циклопите с едно око, но могат да се видят мозайки, бюстове и късно творчество, което представя Полифем (циклопът, с когото Одисей се спречква) не с едно, а с три очи.

В мита за убитата от Персей горгона Медуза, се описва как с огледало насочва каменният ѝ взор към нея и така тя сама се вкаменява.

Фортуна, богинята на късмета и щастието, била сляпа, загдето разпръсва даровете си безразборно. Справедливостта също се изобразява с превързани очи, защото така трябва безпристрастно да отсъжда, без да може да се подлъгва през зрението си – и до ден днешен символ на съдебната система.

Финикийци, гърци, римляни и картагенци рисували две очи на лодките и корабите си. Така боговете винаги били с тях и ги пазели от бедствия в морето или покровителство и защита при вражески сражения.

Реплика на триремата (военен кораб) “Олимпиас”

Злото око – според класическите автори „Злото око“ е събирателно за злините в света, за всичко нередно. Това определение е било разпространено от най-древни времена до ден днешен в Азия, Америка, Африка и Европа и особено Средиземноморието. Според Плутарх очите могат да бъдат много опасни и с взор да се сипе отрова, а Плиний Стари допълва описанието като „силата на очарованието с очите, което може да убие онези, върху които са насочили погледа си“ (отнасящо се към африканските традиции, които споменавали за окото).

Очна чаша Kylix (530-520 г. пр.н.е.), изписана с халцидски текст, отличава се с мотив на очите, за да отблъсне злото око.

Древност

Египет – Уеджат, Окото на Хор, Окото на Ра и Окото на Атум

Уеджат/Уреус – за да разберем добре символиката на окото в египетската митология първо трябва да отговорим на въпроса: Какво е Уджат/Уеджат (wḏꜣt, wedjat или udjat) и Уреус (от гръцки οὐραῖος, ouraîos, „на опашката“; от египетски jꜥrt (iaret), „отглеждане на кобра“)?

Така се нарича известното око, кръстено на богиня Уеджат (уреус: когато се споменава изрично символа, без да се акцентира върху богиня), която е в основата на този символ (други богини асоциирани с окото са Хатор, Секмет, Бастет, Тефнут, Некхбет и Мут). Пиктографията на Уеджат се изобразява като кобра около диск, който представлява Слънцето, а кобрата представлява богинята.

Понякога Уеджат се изобразява с човешко тяло и глава на кобра, друг път с две змийски глави, а в трета интерпретация: змийско тяло с човешка глава. Също така е патрон на Долен Египет, и това подчертава важността и влиянието на персонажа Уеджат върху нейният символ-пиктограма. Можем и да заключим, че кобрата се асоциира винаги с богини, защото представлява женското начало и раждане.
Според митовете Уеджат е бавачка на Хор, когато е бил дете.

Тот изобразен като павиан държащ Окото на Хор, статуетка 7-4 в.пр.н.е.

Окото на Хор  акцентира едното от двете очи, въпреки че може да се види понякога, че се изобразяват и двете. Един мит за Хор и Сет, разказва за съревнованието им, като Сет извадил при сражение едното око на Хор, а Тот в последствие му го възстановил. Хор не приел отново окото си, а го дал на баща си Озирис, давайки му на него знание и допълнителна мъдрост. Така символът „Окото на Хор“ е буквално третото око, което вижда/приема мъдростта и знанието. Използван и като талисман за благополучие, лечение, защита от зли очи.

Според египетските митове, Окото било разбито на няколко части/йероглифа, а египтолози твърдят, че фракталите описани към йероглифите били важни в древната египетска математика. Йероглифите с техните фрактали са: обоняние (1/2), зрение (1/4), мисъл (1/8), слух (1/16), вкус (1/32), допир (1/64). Когато обаче се съберат, за да изградят Окото на Хор, фракталите стават 63/64, и се смята че тази 1/64-та частица, е изгубена при възстановяването на Окото от Тот, а според друго тълкувание: това представлява, че перфекционизма е невъзможен, дори при боговете.

Окото на Хор се възприема за соларен (слънчев) символ, но често може да се изобрази лявото или дясното око, в зависимост от случая, като лявото представлява Луната, а дясното Слънцето.

Окото на Ра се нарича Уеджат на богинята, или уреус. Изобразява се като кобра около слънчев диск, тъй като божеството Ра се смятало за директна репрезентация на Слънцето. В митовете, където се акцентира божеството Ра, символът представлява изгревът на Слънцето (раждането на Ра), който се изкачва по небето (богиня Нут). Друго тълкувание, е че дискът представлява утробата на Нут, от която се ражда Ра (понякога изобразява като дете в соларен диск). Понякога се тълкувало, че Ра влиза в тялото на небесната богиня Нут по залез, като я забременява, за да се роди отново изгрева, следователно дискът е и око, и утроба, и майка на прероденото дете Ра. Оттук и акцентът за женската енергия на символа, който описва един безкраен цикъл на осеменяване и раждане на новия изгрев, за да стане новия залез, за да има отново изгрев.

Окото на Ра, част от стела от храма в Карнак по времето на Рамзес III (1186/5 – 1155/3 г. пр.н.е.)

Опоненти на Ра са силите на мрака и хаоса (Апеп), които се опитват всячески да разрушат редът (маат), който Ра всеки ден поддържа. Взорът на Апеп бил разрушителен и само взорът на Ра можел да му противостои. Според някои текстове, Апеп бил толкова могъщ, че можел да навреди на окото на Ра и дори да го открадне по време на сражение (тук това много напомня на „Злото око на Балор“ и как Балор използва окото си в битката си срещу Лугх и Туата Де Данан в ирландската митология).
Силата на окото на Ра обаче била изпепеляваща и според древните текстове, огненото око помага в унищожението на Апеп. Това тълкувание съвпада с вярването, че символът око може да отвърне всяка злина (доброто око на Ра против злото око на Апеп => против уроки, против зли очи).

Според един мит, когато Ра бил фараон, поданиците му започнали да му се присмиват, и за наказание изпратил дъщеря си, Окото на Ра. Изкарал я от уреуса и я пратил във формата на лъв, като обявила война на човечеството и изтребило хиляди. Гневът ѝ бил страшен и Ра се опасявал, че ще избие всичко живо и я помолил да се върне, но тя отказала. Затова уредил 7000 кани с бира и сок от помегранат, за да я заблуди, че е кръв и тя се напила с кръвожадна глътка. Спала три дни и имала ужасен махмурлук. Така човечеството било спасено от тотално унищожение.

Окото на Атум – символът може да бъде и продължение на мощта на Атум, първото божество в египетската митология, което се самосъздава и създава всичко останало. Понякога Окото бива наричано и „Окото на Атум“, тъй като Атум и Ра понякога биват асоциирани в еднакъв смисъл със Слънцето, друг път пък „Окото на Ра“ било на Слънцето, а „Окото на Атум“ на Луната. В трети случай „Окото на Атум“ и „Окото на Ра“ били съвсем различни символики представляващи поотделно Ра от Атум.

Според стари текстове (2055-1650 г.пр.н.е.), митът за Окото, описва времето преди създаването на всичко и всички, когато божеството-създател (Ра или Атум, не става ясно) е само. Децата на този бог-създател, Шу и Тефнут, се били изгубили по течението на хаоса на първичния бульон Ну. Богът-създател изпратил окото си да ги търси и се върнал с тях, но богът-създател вече имал ново око. Така това станало отделно божество-помагач и бива удостоено с честта да застане на челото на всеки владетел оттук-насетне (уреус). Когато децата се завърнали, според едни богът-създател ронел сълзи, според други – самото око. Във втората версия, окото напоило Египет и така дало живот. От сълзите на окото се родили и първите хора.

Изобразяване на уеджат-очи (Окото на Хор и Окото на Ра, с акцент, че очите са различни – Слънце и Луна), стела от 16-ти в. пр.н.е.

В заключение: По-известните символи „Окото на Хор“ и „Окото на Ра“ се приравняват често като реципрочни или идентични символики, въпреки че по същество двата символа са с различен митологичен характер и тълкувания, но са близки по отношение, че представляват светлината, мъдростта, слънцето (в библейските текстове: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”, Христос като алегория на Слънцето) . Обаче по-късните египетски традиции наричат лявото око „Окото на Хор“ (на Луната, и дори на Тот), а дясното око „Окото на Ра“ (на Слънцето). Така доближаването и сменянето на определенията се размива във времето, но символът така или иначе остава: дали е Уеджат, Ра, Хор, Атум, Тот или някое друго име на божество олицетворяващо соларния акцент и значение за древните, окото е бил особено важен символ и се е запазил и пренесъл чрез другите култури през хилядолетията.

Други асоциации с окото са: Зорницата (която е преди Слънцето на нощното небе) и звездата Сириус.

И една забавна етимологична игра: богът Озирис може да се раздроби на „оз“ и „ирис“, а „оз/ос“ на латински според медицинския речник може да е абревиатура на o´culus sinis´ter, т.е. „ляво око“; а „ирис“ като медицинския анатомичен термин за отвесно разположената мембрана с кръгъл отвор, където е зеницата. Така играта на думи става: „Оз-ирис: лявото око и ирисът“. Въпреки че „Озирис“ е латинското име, египетското се произнася „Асар“, но преводачът в древни времена може да се е вдъхновил именно от мита за Хор, който дава окото си на баща си Озирис.
Разбира се това е спекулация, но в етимологичния речник пише, че „ирис“ произлиза от гръцкото „иридос“ и е с неизвестен произход.

Месопотамия

В Месопотамия откриваме боговете на небето, които биват наричани „игиги“ с превод „Очите в небето; наблюдателите“ – тук това напомня много на наблюдателите в Библията (егрегори – égrégore, egrḗgoros, в превод „будни, наблюдатели“; ангелите серафими, които се изобразяват с крила и с много очи). Понякога биват синоним на небесните анунаки, но в някои текстове се намеква, че игигите може би са били слуги на анунаките, или техни подчинени по-млади богове, но по-късно биват заместени от човечеството, което бива новият „любимец“ на анунаките.

Трябва да се спомене и култът към сините очи, които присъстват навсякъде по света , но и в най-старата цивилизация с писменост, която науката признава, а именно шумерите, и тук присъства този култ. Ясно се подчертава, че хората със сини очи са на някаква особена почит.

Разкопките на храма на Ищар (месопотамската богиня асоциирана със секса, войната, справедливостта и политическата власт -> Атина Палада в гръцката митология), археолозите откриват статуетка на Ебих-Ил, началник на града Мари, изобразена със сини очи. Шумерите често по описание са със семитски или африкански произход, но няма твърди доказателства дали при тях сините очи са били разпространени. Според предположения, синьото е символ на небесата и божествеността.
Други статуетки със сини очи са открити в Египет, Перу и Индия.

Ебих-Ил, 25 в. пр.н.е.

Палеолит и Неолит

Въпреки, че от палеолита и неолита няма сведения за религиозни практики с изразена митология и толкова детайлно описано като в Египет, Месопотамия или пра-индоевропейските култури; то има все пак много интересни податки за важността на очите. Хиперболизирани, можем да ги открием в археологичните находки отпреди 7-8000 години, антропоморфни фигури с впечатляващ размер очи. Това може да навежда мисълта, че винаги в познатата ни човешка история, очите са били символ на изразителност и характер, както и на централно важно място при изобразяването на същността.

Керамичен антроморфичен съд, втора половина на 6 хил. пр. Хр., Свиленградско, България

Бележка: Тук излагам нещо спекулативно, но при проучванията нямаше как да не ми направи впечатление близостта на визията на канатицата с око. Първо, какво е канатица: много древен символ разпространен почти навсякъде по света (Америка, Азия, Африка, Европа, Океания, Нова Зеландия), винаги смятан за свещен и много важен символ, използва се за защита от зли очи, светлина, мъдрост, културен символ на идентичност, род, родина, единство. Името „канатица“ идва от „канат“, означаващо буквално „криле“ на турски, където е открита най-старата му непроменена версия в Анатолия на 5300 години. Около 3000-та г.пр.н.е., като Старо царство Египет е 2700–2200 г.пр.н.е., но е било заселено там 250 000 години от хора; прото-индоевропейска култура е около 4500-4000 г.пр.н.е., като по-късно става след-Анатолска култура 3900-3300 г.пр.н.е. – тук съвпада кръстосването на култури с открития съд с древния символ (по изследването на прото-индоевропейските езици и разселването на народите).

Съпоставка в долното изображение на няколко неща (от ляво надясно): 1.Вариация на канатица от чипровски килим; 2.Шива изобразен с трето око от Камбоджа; 3. Крилатият месопотамски бог Ериду; 4. Дискът на слънцето известен като „Окото на Ра“; 5. Печат изобразяващ „прото-Шива“ повелител на зверовете; 6. Шри янтра: мистична диаграма в тантра представляваща космоса, човешкото тяло, сливането в единство (материалния свят, съзнанието и божествения Ум) и почитта към Богинята (женската енергия в човека, креативността, емоцията; репрезентация чрез богиня Деви Трипура Сундари); 7. Серафим: първи по чин ангели, приближени до Божия престол.

Дали канатицата не може да се квалифицира като „крилатият диск“ или „Окото на Ра“, или като „третото око на Шива“, „Очите на Бог“, „Ангел пазител първи до Бога“? Би могло, въпреки опростеното си изобразяване, като че ли именно в него се комбинират символите на крилата и рогата (които в Месопотамия и Египет се обозначават боговете), както и на окото, а подредбата и цветовете са като янтра (янтра е вид мандала насочена за почитане на божества).

Как да го тълкуваме? Може би като „Само боговете имат отворено съзнание“ или „Отворете съзнанието си и ще станете богове“, а може би като „Стремете се към небесата и боговете, които имат отворено съзнание към Космоса“? Засега отговори няма, само спекулация. Може би все пак ще е най-добре да приемем за себе си стремежа към Космоса и еволюцията на съзнанието, пък нека символът си е символ и може би един ден ще разберем.

Научни данни

Докато символознанието се занимава с тълкуванието на окото, то медицината разглежда екстремен пример на „едноочие“ (циклопия или полифимия). Това е екстремна форма на вроден дефект, който е неуспешното разделяне на очите в ембрионалния стадий. Дефектът е кръстен на митологичния Циклоп и засяга 1 на 16 000 животни.

Окото на Хор

Нека разгледаме символа „Окото на Хор“ чрез анатомията на мозъка и какво науката може да ни каже какво символът може би подсказва. Заедно с научната разбивка, ще приложа и 6-те фрагмента от мита за разбитото Око на Хор, които са: обоняние (1/2), зрение (1/4), мисъл (1/8), слух (1/16), вкус (1/32), допир (1/64).

Дисекция на “Окото на Хор”, изображение:  landofpyramids.org.

Зеницата и самото око – вътрешността на окото е таламуса (thalamus), зеницата – средна комисура или интерталамична адхезия (interthalamic adhesion, middle commissure). Средната комисура свързва двете половини на таламуса, а той участва в регулирането на сетивните органи без обонянието, както и за разпределяне и обработка на информация към кората на главния мозък. Отговаря още и за циркадния цикъл (биологичен часовник, сънно и будно състояние), регулация на съзнанието, блокиране на някои емоции, за да може мозъкът да се концентрира върху важни задачи.

Веждата – обрисува корпус калозум. Това е свързващият мост между двете половини на мозъка и през него се предава интензивно информация. Корпус калозума е изключително важен за сложни мисловни дейности, учене на език, разрешаване на проблеми, както и за творчески проекти и начинания (тъй като свързва лявата-логична и дясната-творческа половина на мозъка).

Крачето – то е доста интересно, защото сякаш е свръзка на цялото око, тъй като започва от таламус, минава през хипоталамус и завършва с хипофизата. Хипоталамусът е един вид мост между нервната и ендокринна система, тъй като получава сигнали от нервната и стимулира чрез химически отговори ендокринната. Често наричан „контролният център на ендокринната система“, хипоталамусът стимулира хипофизата, но и произвежда 2 хормона: ADH (стимулация на течностите в тялото) и окситоцин (oxytocin; отговаря за уретрата при жените по време на бременност). Под хипоталамуса се намира хипофизата – тя се влияе от стимулацията на хипоталамуса, за да може хипофизата да стимулира метаболизма (thyroid gland), нивата на калций в кръвта (parathyroid gland), бъбреци (adrenal glands -> адреналин, стероиди кортизол и аудостерон), сексуалните хормони (gonads), панкреаса (pancreas -> захар в кръвта) и др.

Късото крайче на окото – пада се точно на антериорната комисура (anterior commissure, състои се от бяла материя). Тя свързва двете полукълба и предава информация между фронталните лобове. Има роля в регулацията на обоняние, емоция, говор, слух и памет.

Издълженото крайче на окото – пада се точно, където се намира шишаркообразната епифиза (Pineal gland/Glandula pinealis). Тя отговаря за регулация на циклите за сън и будно състояние. Не случайно се нарича „третото око“, тъй като е директно свързана с наличието или отсъствието на светлина, която окото възприема и предава като сигнал и стимулация за биохимични процеси. Епифизата произвежда хормоните мелатонин и серотонин. Мелатонинът е основен регулатор на биологичния ритъм за съня и бодърстването и се стимулира повече от тъмнината, а при наличието на светлина се произвежда в по-малко количество. Серотонинът регулира и стимулира когнитивните функции свързани с паметта и ученето, настроение, апетита, съня, бодърстването. Серотонинът, ако е в малко количество предизвиква депресия, лоша памет, чувство за непълноценност, понижено настроение.
Също два вида комисура присъстват в този район: постериална комисура (posterior commissure) и хабенуларна комисура (habenular commissure). Постериалната отговаря за рефлексът на зениците при светлина (свиване, разширение). Хабенуларната, която се намира пред епифизата, отговаря за ядра, които регулират биологичния часовник за будно състояние и сън, учене, отговори за стреса, процеси за болката и поведение на репродуктивността.

Спиралата – започва от таламуса, продължава по cerebral queduct, и завършва в малкия мозък, който главната му функция е движението и координация на тялото. Отговаря за движението на крайници, ходене, свиване и отпускане на мускули, движение на очите, както и помага при говора. Сигналите за движение се изпращат от главния мозък, но малкия мозък е като регулатор за по-добро изпълнение на моторните-двигателни и координиращи функции. Движение, което трябва да се извърши, първо се изпраща сигнал от мозъчната кора (cerebral cortex), малкият мозък интерпретира движението от крайниците и изпраща шаблон на изпълнението на таламуса (thalamus) и оттам на главния мозък – така се завършва веригата с помощта на малкия мозък и таламуса, за да се регулира по-добро изпълнение.

Съпоставка на символа, дисекция на мозъка и поглед отблизо

Заключение: Ако приемем, че древните египтяни наистина са имали такова дълбоко познание по медицина, неврология и ендокринология, то „Окото на Хор“ и горните научни данни могат да си стиснат ръцете за важността на този регион от мозъка и определено митовете за мъдрост и светлина, както и източните философии за медитация на тъмно (стимулация на мелатонин и сератонин), и всички учения относно важността на третото око, то изводът за всичко това е: сън, бодърстване, емоция, мисъл, изживяване, регулация, контрол над движенията. Определено мъдростта на митовете оживяват чрез научното тълкуване и данни.

Но противно на някои учения, които акцентират само върху епифизата като „третото око“, то в „Окото на Хор“, влиза целият регулиращ център, включително и хипофизата. В този смисъл, въпросът „Кое е по-важно: хипофиза или епифиза?“ – може да се заключи като „Всичко е важно, защото работи в синхрон“.

Окото като орган

Очите са сетивен орган, който отговаря за възприемането на образ и светлина и може би е най-честото ни използвано сетиво, или поне, сетивото на което най-много разчитаме (освен в определени случаи като слепота). Оптичната система е сложно устройство и присъства както при животински видове, така и мекотели, членестоноги и хордове.
Очите при хората преобразуват светлината в електрохимични импулси в невроните, а при по-развити организми при събирането на светлината от околната среда осъществено чрез пръчковидните и конусовидни клетки, регулира интензивността ѝ, фокусира, за да получи изображение; преобразува изображението в електрически сигнали, които се предават към мозъка през зрителния нерв. Този вид очи обикновено са сферични с устройство: стъкловидно тяло, фокусираща леща, ирис, зеница.

Око на червеноопашат мишелов (red-tailed hawk , Buteo jamaicensis)

Първите протоочи са се развили при животните преди около 600 милиона години, като при повечето гръбначни и някои мекотели, светлината се отразява в ретината на окото .Очите имат различно устройство според вида си, както и различно развита функция при различни видове. По-просто устройство са очи като ямки намалявайки ъгъла на светлината, докато по-сложно устройство се различават по форми, цветове, по-остро зрение на дълги разстояния, възприемане на дълбочина, монокулярно зрение увеличаващо зрителното поле.

Различни видове очи: най-сложната система за цветно зрение в света е при скаридите Mantis; трилобитите, които сега са изчезнали, имали калцитни кристали, които оформяли лещите на очите им и достигали от една до хиляди лещи за едно око; с тясно зрително поле имат скачащите паяци с чифт прости очи и по-малки очи за периферно зрение; някои лаври на насекоми пък имат стволови очи, които представят грубо изображение, но може да бъде чувствително зрение до 1000 пъти през нощта; някои охлюви могат да „виждат“ само тъмно и светло недетайлно изображение; организми обитаващи дълбоководни води виждат инфрачервено, за да отбягват екстремни температури; копеподът Понтела има три лещи на очите, друг копепод Copilia има две лещи във всяко око; повечето бозайници, птици и влечуги течността стъкловидното тяло има по-висок показател на пречупване на светлината от въздуха.

Има и други данни за различните видове очи, функции, вариации, цветове, но нека тази статия завърши с няколко космически обекта, които наподобяват формата или визията на окото, и завършим с: „Каквото горе, такова и долу“ (Херметичен принцип).