Один – бог на боговете

Один, бог на боговете, строго наблюдавал от трона си Хлидскялф света и делата в света. Но не всичко можел да види, затова верните му гарвани кацнали на раменете му, Хугин (Мисъл) и Мунин (Памет), изпращал като свои вестители. Така нищо не оставало скрито за Один, който можел да разбере какво става в земята на елфите на мрака, или дори шепотът от самия Хел. Сутрин отлитали и вечер се връщали и му разказвали всичко, което видели.

Вдъхновен от познанието и мъдростта, Один искал още, бил ненаситен за повече мъдрост.
Освен Один, още десет богове населявали по това време царствата, а осем от тях били аси: синовете на Один – Тор, Балдер, Тюр, Хеймдал, Ходер и Видар; внуците му Форсети, син на Балдер, и Ул, доведен син на Тор. Ньорд и Фрей, живеели с асите, но били вани.
По огненият мост Бифрьост, Один и десетте божества препускали по корените на Дървото на живота Игдрасил. Под него бил свещеният кладенец Урдабрун, който съдържал в себе си Изворът на съдбата. Тук било мястото за съвещание на боговете, добруване на елфи и джуджета, съдби и разпоредби за бъдещето на световете.

Вглеждането на Один

Като се вгледал Один в два лебеда, които плували в спокойствие, което той не бил изпитвал никога, видял трите норни, които поръсили Дървото на живота с вода от Кладенеца на съдбата и намазали раните по ствола на дървото с мехлем от глина.

Този воден ритуал облагородявало и изпълвало с живот Игдрасил, както и вдъхнало спокойствие на лебедите. Цялата магия била във водата, в чийто съдържание било изпълнението на всичко с по-големи сили.

Вгледал се Один отново, този път във великана Мимир. От него била останала само главата, отсечена от боговете вани. И при все липсващото му тяло, си оставал най-мъдър сред обитателите на Асгард. Один разбрал изворът на мъдростта на Мимир – кладенецът, който друг корен на Игдрасил, който се простирал в Йотунхейм, царството на ледените великани, а негов пазител бил именно Мимир. От него Мимир пиел всеки ден и бил кръстен Мимиров кладенец.

Один отишъл и направил сделка с Мимир: взамяна на едното си око, можел да отпие една глътка от този извор на мъдростта. Один извадил окото си и го скрил. Изработил рог за пиене от драконова броня и отпил от кладенеца. Високата цена за глътката на мъдростта се отплатила и Один разбрал много неща, прозрял много, видял много, но и осъзнал, че най-голямата мъдрост от всички мъдрости не му била подвластна и тя била мъдростта на ясновидците.

Один, Гунгнир и прозрението

Саможертвата на Один на клоните на Игдрасил, Lorenz Frølich, 1895

Мъдростта на ясновидците, казал си Один, може да бъде само на самото свещено дърво Игдрасил. Затова пронизал собственото си тяло с копието Гунгнир, изпитвайки болката аналогична на раните на Дървото на живота и после се обесил надолу с главата на единия си крак на един от най-високите му клони. Девет дълги дни и девет нощи висял на него Один. Почти мъртъв, без вода и храна, сякаш в транс забелязал под себе си руни. Разпознал ги като руните от копието Гунгнир и сега ги виждал като загадъчни букви оформящи се в корените на дървото, разкривайки девет безценни песни и магически заклинания, както и на изкуството на поезията. Прозрял всекидневните изпитания, знанието за бедите, които предстояли, за подвизите от миналото.

Один изрекъл:

Мре добитък, мрат роднини,
човекът сам чезне.
Само слава щом спечелиш,
вечно се възнасяш.

В славата намерил новия смисъл – в нея бил решен да се преизпълни, да я постигне. Разбрал своя произход от великаните и рода на всичко.

Один обявил словото си с всички, а хората започнали да принасят човешки жертви в негова чест. Бесели хора по дърветата и ги пронизвали с копия, досущ като Одиновото изпитание обесен на Игдрасил. Болни и здрави, някои предпочитали церемонията, а цялото това нещо към Один било за истината – хората в последните си мигове изричали истини, а Один станал известен като “бог на бесилото”.

Той подхващал същите съкровени разговори и с падналите на бойното поле. Мъртъвците разкривали загадки – това било допълнителното преимущество на обкръжението от воини на предстоящата величава и неизбежна битка Рагнарьок.