Один – бог на боговете

Один, бог на боговете, строго наблюдавал от трона си Хлидскялф света и делата в света. Но не всичко можел да види, затова верните му гарвани кацнали на раменете му, Хугин (Мисъл) и Мунин (Памет), изпращал като свои вестители. Така нищо не оставало скрито за Один, който можел да разбере какво става в земята на елфите на мрака, или дори шепотът от самия Хел. Сутрин отлитали и вечер се връщали и му разказвали всичко, което видели.

Вдъхновен от познанието и мъдростта, Один искал още, бил ненаситен за повече мъдрост.
Освен Один, още десет богове населявали по това време царствата, а осем от тях били аси: синовете на Один – Тор, Балдер, Тюр, Хеймдал, Ходер и Видар; внуците му Форсети, син на Балдер, и Ул, доведен син на Тор. Ньорд и Фрей, живеели с асите, но били вани.
По огненият мост Бифрьост, Один и десетте божества препускали по корените на Дървото на живота Игдрасил. Под него бил свещеният кладенец Урдабрун, който съдържал в себе си Изворът на съдбата. Тук било мястото за съвещание на боговете, добруване на елфи и джуджета, съдби и разпоредби за бъдещето на световете.

Вглеждането на Один

Като се вгледал Один в два лебеда, които плували в спокойствие, което той не бил изпитвал никога, видял трите норни, които поръсили Дървото на живота с вода от Кладенеца на съдбата и намазали раните по ствола на дървото с мехлем от глина.

Този воден ритуал облагородявало и изпълвало с живот Игдрасил, както и вдъхнало спокойствие на лебедите. Цялата магия била във водата, в чийто съдържание било изпълнението на всичко с по-големи сили.

Вгледал се Один отново, този път във великана Мимир. От него била останала само главата, отсечена от боговете вани. И при все липсващото му тяло, си оставал най-мъдър сред обитателите на Асгард. Один разбрал изворът на мъдростта на Мимир – кладенецът, който друг корен на Игдрасил, който се простирал в Йотунхейм, царството на ледените великани, а негов пазител бил именно Мимир. От него Мимир пиел всеки ден и бил кръстен Мимиров кладенец.

Один отишъл и направил сделка с Мимир: взамяна на едното си око, можел да отпие една глътка от този извор на мъдростта. Один извадил окото си и го скрил. Изработил рог за пиене от драконова броня и отпил от кладенеца. Високата цена за глътката на мъдростта се отплатила и Один разбрал много неща, прозрял много, видял много, но и осъзнал, че най-голямата мъдрост от всички мъдрости не му била подвластна и тя била мъдростта на ясновидците.

Один, Гунгнир и прозрението

Мъдростта на ясновидците, казал си Один, може да бъде само на самото свещено дърво Игдрасил. Затова пронизал собственото си тяло с копието Гунгнир, изпитвайки болката аналогична на раните на Дървото на живота и после се обесил надолу с главата на единия си крак на един от най-високите му клони. Девет дълги дни и девет нощи висял на него Один. Почти мъртъв, без вода и храна, сякаш в транс забелязал под себе си руни. Разпознал ги като руните от копието Гунгнир и сега ги виждал като загадъчни букви оформящи се в корените на дървото, разкривайки девет безценни песни и магически заклинания, както и на изкуството на поезията. Прозрял всекидневните изпитания, знанието за бедите, които предстояли, за подвизите от миналото.

Один изрекъл:

Мре добитък, мрат роднини,
човекът сам чезне.
Само слава щом спечелиш,
вечно се възнасяш.

В славата намерил новия смисъл – в нея бил решен да се преизпълни, да я постигне. Разбрал своя произход от великаните и рода на всичко.

Один обявил словото си с всички, а хората започнали да принасят човешки жертви в негова чест. Бесели хора по дърветата и ги пронизвали с копия, досущ като Одиновото изпитание обесен на Игдрасил. Болни и здрави, някои предпочитали церемонията, а цялото това нещо към Один било за истината – хората в последните си мигове изричали истини, а Один станал известен като “бог на бесилото”.

Той подхващал същите съкровени разговори и с падналите на бойното поле. Мъртъвците разкривали загадки – това било допълнителното преимущество на обкръжението от воини на предстоящата величава и неизбежна битка Рагнарьок.