Обща характеристика – Огън
Table of Contents
Огън като символика привидно живата стихия, която поглъща, сгрява и осветява, ала може да причинява също и болкаа и смърт, има двояко значение. Нерядко огънят е свещен символ на домашното огнище, той олицетворява вдъхновението и Светия дух, който в образа на огнени езици въодушевил при първата Петдесетница апостолите, докато запалването на новия огън в началото на годината бил сакрален акт в древно Мексико.
От друга страна, той притежава отрицателният аспект на огъня Адов, на унищожителните пожари, на разрушението чрез небесния огън на мълнията , както и на вулканичния огън от земните недра.
Не бива да се забравя, че в зората на човечеството преди милиони години „обуздаването“ на огъня е отбелязало началото на културата, и че няма „диви първобитни хора без огън“, каквито си измисляли някои донаучни еволюционни учения.
Огнен храм в Баку
Огънят е единствената „стихия“, която човекът може сам да получи, така че огънят е доказателство за неговто родеене с боговете.
Не един мит (примерно от древна Гърция, Полинезия), го описват като първоначална собственост на боговете, която едва чрез кражба става достояние на хората. Поради това огънят може да притежава качеството на „пречистващият пламък“, който унищожава всяко зло и има за задача да ликвидира телесността на вещици и други демонизирани същества ; в Чистилището: от католическата догматика той премахва петната на греха, а в пасизма (учението на Зороастър или Заратустра) бива смятан за свещен.
Асирийските заклинателни текстове, известни под името поредиците „Маклу“ и „Шурпу“, до голяма степен се състоят в желание на разтуряне на зли магии с помощта на огън:
„Ври, ври, гори, гори! Зла и лоша, не настъпвай, изчезни!… Оковавам ви, завързвам ви, предавам ви на Гила, който опърля, изгаря, оковава, магьосниците залавя. Както тази козя кожа бива раздрана, хвърлена в огъня и погълната от буйния пламък… така и проклятието, магията, мъчението, тормозът, болестта, болката, грехът, злодеянието, престъпллението, нарушението, страданието, заседнало в моето тяло, да бъде раздрано! Нека днес ги погълне буйният пламък…“.
И „маклу“, и „урпу“се превежда с изгаряне, като при тях най-ярко се проявява вярата в унищожителнто действие на огъня срещу чародейството.
Жарава, нестинари
Срещаното на различни континенти тичане по огън (нестинарство у нас), при което по жарава се стъпва с боси крака без нараняване, първоначално ще да е били пречиствателен обред през пролетта, както и в по-ново време в Тибет (на 150-я ден от първия месец).
Най-често огънят се приема за „мъжка“ стихия ( в противовес на „женската“ вода) и за олицетворение на витална енергия, слънце, оплождаща сила, просветление, слънце (срв. Феникс, Жар-Птица).
Разказват, че девицата Окризия заченала от огнена искра и станала майка на римския цар Сервий Тулий. В заклинателни формули огънят се третирал като свръхестествено същество. Кулминационна точка на древноримския празник на богинята Палес и на овчарите (21 април) било прескачането на пречистващ огън от запалена слама.
Съгласно старогръцката митология богинята Деметра се заела да направи героя Демофонт безсмъртен, като го прочисти от тленните му части, слагайки го в огъня на едно огнище. Около душевно болни или нуждаещи се от изкупление се правели процесии с факли. Когато някой произнесял латинската дума за огън ignis, неизменната за древните градове опасна страна на огъня трябвало да бъде обезвредена чрез магически символичен жест за изливане на вода.
Поради двойствената природа на огъня неговите богове или асоциираните с тази „стихия“ свръхестествени същества поначало минават за хитреци, в които човек никога не бива да има доверие, както например при германския Локи. При все това, преобладаващата положителна оценка за „живия пламък“ – най-вече след неговото обуздаване с постиженията на цивилизацията – се проявява както в поддържането на старинни обичаи като факелни шествия и паленето на огньове при лятното слънцестоене, така и в паленето на свещи за украса при вечеряне независимо от наличието на електрическо осветление.
В църковния ритуал, свещите край олтара, при кръщение, причастие, погребение и т.н., също играят важна символична роля като носители на духовната светлина. Срв, трън, саламандър.
В психологическото символознание се изтъква тясната връзка между огъня и огнището (домашното средище и семейството), готвенето на храната и топенето на металите, както и споменаваният в поетичната образност „огън на сърцето“. „Когато човек насън се приближава до голям огън и вижда огнено зарево да се издига на небето, той е в близост до божествени сили (E. Aeppli); обаче „огънят на страстта и идейната разпаленост също е пламък, в който може да се изгори“.
Богове на огъня
Има много богове из световните митологии, затова представени ще бъдат само на най-старите записани цивилизации:
Месопотамска митология:
- Гера- бог на огъня в акадските и вавилонските записи;
- Гибил – умел бог на огъня и ковачите в шумерските записи;
- Ишум – бог на огъня, който беше брат на слънчевия бог Шамаш, и придружител на Ера;
- Нуску – бог на небесния и земния огън и светлина и покровител на изкуствата.
Хананитска митология:
- Исхат – финикийска богиня от пожар и суша, убита от Анат;
- Шапаш – богиня на слънцето.
Хитовата митология:
- Аринити – богиня на слънцето на град Арина, и богинята на огнища на огнища, храмови пламъци и хитонични пожари в по-късни времена.
Египетска митология:
- Ра – огън бог на слънцето, светлината, топлината и растежа;
- Секмет- богиня на слънцето и огъня;
Йоруба митология
- Огун – бог на огъня и покровител на ковачите, желязо, бойни действия, метални инструментиУаджет – защитната богиня на змията, която изпраща огън, за да изгори враговете си. (откъдето на български произлиза „огън“).
