Нощ и Луна

Бавно пътува по небето в своята колесница, запрегнатата с черни коне, богинята Нощ – Нукта. Със своето тъмно покривало тя е заметнала земята. Мрак е обвил всичко наоколо Край колесницата на богинята Нощ се тълпят звездите и леят върху земята несигурна трепкаща светлина – това са младите синове на богинята Зора – Еос, и на Астрей. Много са те; осеяли са цялото тъмно нощно небе. Но ето сякаш леко сияние се показва на изток. То се разгаря все по-силно и по-силно. Възлиза на небето богинята Луна – Селена. Витороги бикове бавно теглят колесницата ѝ по небето. Спокойно, величествено пътува богиня Луна по небето в своята дълга бяла дреха, с лунен сърп над челото. Тя кротко осветява спящата земя, като залива всичко със сребристо сияние. След като обиколи небесния свод, богинята Луна ще се спусне в дълбока пещера на планината Латъм, в Кария. Там лежи, потъна; във вечна дрямка, прекрасният Ендимион. Селена  е влюбена в него. Тя се надвесва над него, гали го и му шепне любовни думи. Но не я чува потъналият в дрямка Ендимион, затова е тъй тъжна Селена и затова е печална светлината ѝ, която тя лее върху земята нощем.

Зора и Слънце

Все по-близо е утрото. Богиня Луна вече отдавна се е спуснала от небосклона. Едва е заруменял изток. Ярко пламва на изток предвестникът на зората Еосфорос – Денницата. Задухва лек ветрец. Все по-ярко възпламва изток. Ето розовопръстата богиня Зора – Еос, отваря вратите, от които скоро ще излезе лъчезарният бог Слънце – Хелиос. В яркооранжева дреха, с розовите си криле богинята Зора лети нагоре към светналото небе, залято с розова светлина. Богинята лее от златен съд роса върху земята и росата обсипва треви и цветя със светещи като елмази капки. Всичко на земята благоухае, навсякъде се носят аромати, Събудилата се земя радостно приветства възходящия бог Слънце – Хелиос.

Лъчезарният бог потегля на небето от бреговете на океана с впрегнати четири крилати коня в златна колесница, която му е изковал Хефест. Лъчите на възхождашото слънце озаряват планинските върхове и те се издигат, сякаш покрити с огън. Звездите се разбягват от небосклона при вида на бога Слънце; те се скриват една след друга в лоното на тъмната нощ. Все по-високо се издига колесницата на Хелиос. Той пътува по небето с лъчезарен венец на главата и с дългата блестяща дреха и лее своите животворни лъчи върху земята, дава ѝ светлина, топлина и живот.

След като завърши дневния си път, богът на слънцето се спуска към свещените води на Океан. Там го чака златна ладия, с която той отплава назад, към изток към страната на слънцето, гдето се намира неговият чудесен дворец. Нощем богът на слънцето си почива там, за да се възземе на следния ден в прежния си блясък.