Последната обида
Table of Contents
След като разбрали асите, че великанката Ток, която не оплакала Балдер и той така останал в Подземното царство, всъщност бил Локи, той самият нанесъл последната обида. На един голям пир, на който присъствал, защото все пак бил кръвен брат на Один. Голям пир, бирата се леела, майсторски приготвено и сервирано всичко от двама прислужници Елдир и Фимафенг. Локи хич не му харесало това и просто убил Фимафенг.
След като асите яростно го прогонили в гората, върнал се обратно в двореца и започнал да обижда наред: богините са леки жени; Идун, Гевун, Фриг и Фрея приличали на тролове; Фрей, Тир, Хеймдал и Один били страхливци. Сипел навсякъде ругатни в лицата на боговете, Тор заплашил, че ще го размаже с мощен удар с Мьолнир, а Локи изкарал още една обида и избягал.
Наказанието на Локи
Избягал в планините, където си построил къща с четири врати, за да може да наблюдава от всяка посока от света, ако някой го гони да му отмъщава. Докато мислел, наблюдавал водоема, в което преобразил се на сьомга, се гмуркал. Измислил, вдъхновен от рибарските куки, как да изтъче ново приспособление – рибарската мрежа. Това била първата рибарска мрежа. Мислел начини как да се измъкне от нея, с какви хитрости да си послужи, ако се опитат да го заловят в образа на риба. Като приключил с кроежите, Локи захвърлил рибарската мрежа в огъня.
Асите вече били решили да отмъстят на Локи. Один от височината на Хидляскялф проследил къде пребивава и боговете тръгнали към него. Локи ги видял, преобразил се в сьомга и се гмурнал в потока. Асите влезли в колибата, но не открили богът на хитростта и коварството. Квазир обаче намерил остатък от рибарската мрежа, която не била изгоряла съвсем. Той се сетил за какво му е била на Локи и накарал боговете да изтъкат още от нея, за да хванат негодника.
Нахвърлили мрежите в потока, една от мрежите с тежести, друга с куки, а Локи пъргаво отбягвал, дори и скачал над водата. Бил много ловък и умел в плуването и избягването, но при следващото скачане над водата, Тор бил готов и сграбчил Локи, като боговете от двете страни опънали една от мрежите и заловили сьомгата. Локи обаче тръгнал да плува към дълбокото, но се спрял и скочил право в ръцете на Тор.
Завлекли Локи до една пещера. После заловили синовете на Локи, Вали и Нари, превърнали Вали във вълк и го насъскали срещу Нари – вълкът разкъсал Нари. После боговете взели червата на Нари и вързали Локи за три камъка, които наредили по-рано: през раменете, през хълбоците и през коленете. Червата били здрави като стоманени въжета, а великанката Скади хванала една змия и я сложила над главата му. Отровата на змията капела право върху челото на Локи.
Вярната му жена Сигюн, не можела да гледа страданието на мъжа си и взела купа, с която стояла над главата на Локи и събирала отровата на змията. В моментите когато купата се напълвала, Сигюн трябвало да я изсипе и тогава капещата змийска отрова падала право върху лицето на Локи разяждаща очите, носът и устните му. Страданието било огромно, мъчението жестоко. Всяка капка отрова била потвърждението за огромният гняв и мъст на асите.
Не се измъкнал от наказанието. Защо – не се знае. Може би гузната му съвест, може би не искал вече да е божеството на коварните деяния, или просто очаквал сетната битка Рагнарьок. Едно било сигурно, Локи понасял гнева на боговете.
