Синовете на Алоей

Страшен е далекострелният Аполон, когато се разгневи, и не знаят тогава пощада неговите златни стрели. Мнозина са убили те. От тях загинали гордите със своята сила Отос и Ефиалт, синове на Алоей, които не желаели никому да се подчиняват. Още в ранно детство те се славели  с грамадния си ръст, със силата си и с безпределната си храброст. Още като младежи Отос и Ефиалт започнали да се заканват на боговете олимпийци:

– О, почакайте само да възмъжеем, почакайте да се развием напълно нашата свръхестествена сила, Ние ще струпаме една върху друга планините Олимп, Пелион и Оса и по тях ще се изкачим на небето. Ще откраднем тогава от вас, олимпийци, Хера и Артемида.

Така също като титаните се заканвали на олимпийците непокорните Алоейеви синове. И щели да изпълнят заканата си. Те оковали във вериги страшния бог на войната Арес; цели тридесет месеца се мъчил той в медните окови. Още дълго щял да се мъчи ненаситният на битки Арес в плен, ако не бил го избавил – когато бил вече останал без сили – бързият Хермес. Силни били Отос и Ефиалт. Аполон не можел да понесе техните закани. Опънал далекострелният бог сребърния си лък; като огнени искри блеснали във въздуха неговите златни стрели и Отос и Ефиалт паднали пронизани от тях.

Титани и гиганти, вкл. Ефиалт отляво, Gustave Doré

Марсий

Жестоко наказал Аполон и фригийския сатир Марсий, задето  той дръзнал да се състезава с него в музиката. Китаредът Аполон не можал да изтърпи такава дързост. Веднъж, скитайки се по фригийските полета, Марсий намерил тръстикова флейта. Тази флейта била захвърлена от богиня Атина, след като тя забелязала, че свиренето на изнамерната от самата нея флейта загрозява прекрасното ѝ божествено лице. Атина проклела своето изобретение:

– Да бъде наказан жестоко оня, който прибере тази флейта.

Като не знаел нищо за проклятието, изречено от Атина, Марсий прибрал флейтата и скоро се научил да свири на нея така хубаво, че всички в унес слушали тая затрогваща музика. Марсий се възгордял и извикал на състезание самия покровител на музиката.

Аполон се отзовал на това предизвикателство, облечен в дълга разкошна хламида, с лавров венец на главата си, със златна лира в ръце.

Колко нищожен изглеждал пред величествения, прекрасен Аполон, обитателят на горите и полята Марсий със своята жалка тръстикова флейта! Де можел той да извлече от флейтата си такива дивни звуци, каквито издавали златните струни от лирата на предводителя на музите Аполон! Победил Аполон. Разгневен от предизвикателството, той заповядал да се накаже нещастният Марсий. Окачили го за ръката да виси и жив му одрали кожата. Тъй скъпо платил Марсий за дързостта си. А кожата му окачили в пещерата при Келени във Фригия и по-късно се разказвало, че тя винаги започвала да потрепва, сякаш играел, когато долитали до пещерата звуците на фригийска тръстикова флейта, а оставала неподвижна , когато се чували величествените звуци на лира.

По сборното тълкувание на А. Кун

Аполон и Марсий, National Gallery of Art