Мълния – символ и вярвания

Мълнията като небесно явление, се възприемало от много култури като проявление на боговете, разруха, страхопочитание и поличба за приближаваща заплаха. Обикновено това се атрибутирало към главното божество или „царят на всички“, който със секира или чук унищожава враждебни създания и наказвал непослушни на небесната воля хора. Също така, мълнията се възприемала в някои култури и като неземно просветление, поличба, насока и протекция.

Психология

В психологията мълнията се асоциира с мъжката виталност. Обаче запаленият от нея  „огън на страстта, както и на обладаността от идеи също е пламък, в който човек може да изгори… Огненията лъч може да се стовари от ясно и от забулено небе“ (A. Aeppli).

Християнство

Мълнията в християнството се явява като божествен символ и намеса от Небесата, както когато Десетте Божи заповеди са дадени на Моисей на Синайската планина, или когато се говори за Божия съд при Второто пришествие.

В ренесансовия период, мълнията носи енигмата на Божия замисъл:

 „Какво на крепостта помагат стени и валове и ров,
щом Бог с лъчи от висините ги подпалва?
Не стражите ни бранят със загрижен зов,
а само Божията грижа от беда предпазва“

Хоберг, 1675.

 

Европа

Мъжествена виталност – така може да се обозначи мълнията, която може да „оплоди“ сухи региони и полета, и когато мълния падне, разтърсва и прокарва живот в такива по-недостъпни за водни басейни райони.

При етруските, които били в основата на ранния Рим, съществувало гадаене по мълнии, което се наричало „бронтоскопия“. То било важно умение, което използвано, може да предвиди благоприятни обстоятелства, ако мълнията идва от изток; неблагоприятни, ако идва от запад; най-благодатни, ако идват от североизток; предвещаващи нещастие, ако идват от северозапад. По-късно, етруските предават това умение на римските гадатели.

Америка

За „свръхестествени гръмотевични птици“ се смятали мълниите според северноамериканските индианци.  Холотъл е божеството на мълниите при ацтеките в образа на куче, което играело роля и на придружител на мъртвите. Когато пада мълния, сякаш разцепва земята към царството на мъртвите и подземния свят за богове и хора.

От времето на инките в древно Перу, назовавали мълнията и гръмотевицата „илапа“. По същия начин са назовавали и пушките на испанските завоеватели. Според Гарсиласо де ла Вега (1539-1616), инките са смятали гръмотевицата и мълнията за изпълнители и служители на свещеното слънце. Според тях гръм и мълнии живеели във въздушното пространство.

Мълнията се оприличавала и на спускаща се от небето змия. В тази връзка Ицкоатъл, божеството змия, и дори финландската легенда за „пъстрата змия“, която паднала в морските дълбини, където сьомгата я погълнала и то корема ѝ извадили блещукащите искри на небесния огън – може да се забележи признаването на мощта на мълнията и нейната творческа изява и тясна свързаност със създаването на огън с нейната разрушително-креативна сила.

Античност

Мълнията в митологията на Елада е атрибут на Зевс Мълниеносеца/Гръмовержец, по-късно при римляните Юпитер. Мълнията също е способ на славянския бог Перун (Перконс, Перкунас), на ориенталския Хадад в по-стари епохи. Тези, които били поразени от мълния, се смятали за белязани от божеството гръмовержец и ги погребвали на място.

Силата на небесните богове се изразява като „оплождаща мълния“ в мита за Зевс и Семела:

След като Зевс обещал да изпълни всяко нейно желание, тя го помолила да отиде веднъж при нея като жених, както би отушъл при Хера. Зевс не можел да нарудиши дадената дума и пристигнал в покоите ѝ на колесницата с проблясващи светкавици и трещящи гръмотевици и отпратил към нея мълнията. Изплашената до смърт Семела паднала в несвяст; след шест месеца тя добила дете, което Зевс измъкнал от (разпаления от него)) огън и го вшил в бедрото си.

Apollodoros’ Bibliothek

Мълнията при различни богове:

• В Тората думата за стрела khets חֵץ, се използва като „стрелите на Елохим/Яве“, които са представени като мълнии;
• Хуритското*  божество Тешуб (Тарнхунт) имал за символ тройна мълния;
• Ведическата традиция и по-късно хиндуизъм, известното божество Индра, а неговото оръжие било ваджрата (мълния);
• Гръцка митология – Зевс;
• Келтските вярвания имали свое божество – Таранис, на ирландски Туиреан;
• Нордическа митология – Тор;
• В турската митология Байулген създавал мълнии;
• Майското божество Хуракан понякога е изобразяван с три мълнии;
• В гуаранската** митология, Тупа(е) е образът на мълнията и повелителят на гръмотевицата;
• При племеното чероки, вярването в гръмовержеца било през Ани Хуинтикуаласки („мълниеносни създания“);
• Оджибуе*** митологията предлага своята версия- Гръмоносните птици Нимкийг/Бинесиуаг;
• В митологията игбо****, мълнията е оръжие на Амадиоха/Амадиора;
• Йорубската***** митология, мълнията е оръжие на Шанго;
• В тибетската митология, ваджрата е оръжие на Ваджраяана;
• В китайската митология, Лей Гонг използва мълнии, а жена му Диан Му, създава светкавиците от нейното огледало.

_____

*хурити – народ от Бронзовата епоха, живяли в Анатолия и Северна Месопотамия.
**гуарани – народ живеещ в централноюжната част на Южна Америка. Особено в Парагвай, Аржентина, Бразилия и Боливия.
***оджибуе – останали коренни народи на територията на днешна Канада. Една от версиите за името им е, че означава „тези които готвят/пържат, докато стане“ – предполага се, че с огън са изтезавали враговете си.
****игбо – народ в Южна Нигерия.
*****йоруба – племе от Югозападна Нигерия.