Мъгла – Символ – Обща характеристика

Мъглата е общ символ на неизвестното и медиаторът между реалността и нереалността (илюзията, сънищата, привиденията, виденията, гадаенето). Според келтите, северозападно-географски, мъглата е била „завесата“ между реалността и мъглявината на островите.

Северно-германските народи и норди, разбирали мъглата като символ на Нифелхейм – „мъгливият дом“ на кралството на леда, където обитава вещицата Хел, чийто петел ще възвести краят на света – Рагнарьок. (Мит за Края на света – Рагнарьок тук)

Азия

Поезията в източноазиатската култура, мъглата е символ на есента, както и на меланхолични и тягостни настроения, от които могат да се покажат духове лисици.

В даоизма, споменаването на мъглата като Хонг Менг, се превежда буквално като „широката мъгла“ и се тълкува като метафора за генезиса на света като „първичен хаос, първобитен свят“. Хонг Менг е игра на думи и може да се преведе по няколко начина като подчертава именно първопричините за Сътворението: „Мъгли от Хаос“, „Безкрайна неизвестност“, „Голямо скриване“, „Жизненоважен принцип“ и „Естествена енергия“.

В китайската митология, драконът Тенг („летящият змей/змия/влечуго“), използва мъглата като начин да се скрие, така подчертавайки драматичният ефект на появата му. Философът Шен Дао (350-275 г. пр.н.е.), разкрива:

“Летящият змей се качва в облаците, а змията/драконът Тенг се скита в мъглите. Но когато облаците се разсеят и мъглите се изчистят, драконът и змията стават същите като земния червей и едрокрилата черна мравка, защото са загубили това, на което те яздят. Когато мъжете с по-висш характер са подчинени от по-нисши мъже, това е, защото авторитетът им липсва и положението им е ниско. Когато нисшите са подчинени от висшестоящия, това е така, защото авторитетът на последния е значителен и позицията им е висока.“

Европа

Мъглата в приказки от Централна Европа се асоциира най-много с варене, кипене, предене на магически същества, неизвестността от различни измерения, реалности и светове. Джуджета, вещици, мъртъвци, драугури (скандинавските мъртъвци), често изникват насред мъгла.

Скандинавия – В скандинавската митология, в поетичната Еда поема Гримнишмал, една от валкириите се нарича „Мъгла“ – Валкирия Нафнагулур. Рудолф Симек предполага, че името Mist произлиза от mistr („облак, мъгла“). Симек продължава: „напомня начинът, по който валкириите могат да се носят във/по въздуха и над вода“ (Helgakviða Hjörvarðssonar, Helgakviða Hundingsbana).

Ирландия – Мъглата (Féth fíada) се появява и в ирландската митология като вълшебно свойство на Туха Дай Данан. Като един вид воал закриват тяхното присъствие правейки ги невидими. В един пасаж (Lebor Gabála Érenn), се споменава:

„Без кораби или кори, в облаци мъгла [над въздуха, от силата на друидството] … беше като морска експедиция, Туха Дай Данан дойде в Ирландия и изгори корабите им. Благодарение на мъглата дим, която се издигаше от тях, докато горяха, други казаха, че са дошли в мъгла от дим“.

Мъгла и тамян

В религиозните практики, тамянът се прилага като се гори и димът се използва за гонене на зли духове или пречистване от лоши енергии около човек или повече хора, стая в която хора обитават или дори около сграда, в която ще присъстват.

Тамянът се е използвал и при египетските мистерии и обреди, и при тибетските, при християнските, хиндуистките, древните елини; таоизъм и будизъм също използват тамян. Правенето на лека димна завеса или фигуративно казано мъгла, за медитация, успокоение, пречистване, а в някои случаи транс.
Най-старото свидетелство за горене на тамян е от 5-та египетска династия (25-24 век пр.н.е.). В храма Деир-ел-Бахари съдържа серии от изсечени фигури показващи горенето на тяман.

Мъгла в поп-културата

„Властелинът на пръстените“ – под формата на призрачна мъгла мъртвите от планината се появяват на екрана пипащи с призрачни ръце брадата на Гимли. И  по-късно при великата битка, мъртвите като голяма разстелена мъгла по цялото бойно поле побеждават армията на Саурон.

„Хари Потър“ – една сцена прави голямо впечатление, когато говорим за мъгла, воал или дим и тя е, когато Ле Стрейндж изрича смъртоносното заклинание, което убива Сириус Блек пред портата на мъртвите и той се превръща в мъглив образ, който изчезва завинаги от света на живите. В няколко епизода от поредицата, родителите на Хари се повяват като призрачни фигури, а дементорите, когато изсмукват щастливите спомени на жертвите си сякаш изсмукват есенцията на човешкото чрез техния мъглив образ.

“Мъглите на Авалон” – книга и филм разказващи по различен начин легендата за крал Артур и Моргана Ле Фей, като Моргана е представена като жрица на старата езическа вяра и пазителка на Авалон – мистичната магическа школа-остров, която е обгърната в мъгла и само посветеният в тайните на Авалон може да вдигне мъглите и да влезе в Авалон.

Научни данни

Мъглата се образува, когато малки капки вода във въздуха при срещата на топъл влажен въздух и студен въздух се срещат. На токсични места, като вулкани, където има малки избухвания, могат също да бъдат място, където се образува мъгла/дим; също така може да се види и на Северното и Южното сияние.

Най-мъгливите места на планетата включват бреговете на пустинята Атакама в Чили, и въпреки че става дума за пустиня и най-сухият голям регион на планетата, на бреговете се образуват талази мъгла и облаци идващи от посока Тихи Океан, които местните наричат „каманкака”.
Паданската равнина в Италия, която е 400 мили от запад на изток, също е от най-мъгливите места на планетата; както и Швейцарското плато в Швейцария, което се намира в швейцарските Алпи и Юра планина.