Мумии – Произход

Практики

Произходът и практиката на мумифициране са доказателство, че древните разглеждат и спазват много сериозно като ритуалистиката като свързване с Небесата, боговете, задгробния живот – запазване на душата и преминаване в Отвъдното.

Един от добрите примери, който е запазен и до днес, е мумията на Хераклид, починал в Египет през I-ви век след Христа, около 20-годишен. От тялото на този млад човек може да се види, че процесът на мумифициране е следвал последователност: първо се отстраняват всички вътрешни органи с изключение на сърцето, после тялото се покрива със сол, за да може да се дехидратира за период от 40 дни. Ароматни масла и растителни смоли се втриват в тялото, след което дебел слой смолa се нанася, за да слепи надолу по тялото като ленът покрива цялото тяло отгоре до долу. След това тялото се поставя върху дървена дъска и отново с благовонни масла и лен изграждат вторият слой. Добавят се още дълги ленени ленти, с които обгърнали цялото тяло, поставя се портрет върху вече мумифицираното лице и отново слой от голям ленов плат се увива около тялото.  Накрая се изписват египетските символи на задгробния живот, прераждането и защитата с пигменти и злато, като в краката на гръцки език е написано името.
Тук трябва да се отбележи, че мумията на Хераклид прави изключение в няколко направления: открита птица-ибис мумифицирана в скута му, последният плащ от лен е боядисан в червено и вместо да му оставят сърцето, то е извадено, но са оставени белите дробове.

Обикновено този начин на мумифициране бил за горен клас от египетското общество.  Внимание се отделя и на органите, които били отстранени, освен сърцето, и биват поставени в канопи (съдове) свързани с боговете (Хапи– за белите дробове; Дуаматеф– за стомаха; Имсети – за черния дроб; Кебезенуф – за червата); и след познатата описана вече практика, накрая се добавят фалшиви очи и перука, така че починалият да изглежда като жив.

Мумия на непознат младеж, Тива, Египет

За по-ниския клас практиката била малко по-различна – с много по-малко грижи мъртвото тяло бива инжектирано с масла, втечняващи вътрешните органи, опаковано със специалния солен нантрон за 40-70 дни и върнато на семейството.
Маските на тези мумии често били от папирус, който е рециклиран от документи или стихотворения. Любопитното е, че такава маска от папирус за „бедни хора“, когато археолози я откриват, се оказва най-старото известно евангелие (Евангелие от Марк, 90 г. сл. Хр.).

Мумиите били погребани в саркофаг от камък, и ако починалият бил от по-горния клас, той бива украсен със злато. Често мумиите имали някои предмети,талисмани или фетиши на боговете за безопасно преминаване през пътеките на отвъдното, или домашни любимци на починалия, за да го пазят.

Най-ранните открити мумии – Чинчорро

Мумификацията се приписва на древните египтяни, но откритията посочват и друг източник на това вярване. Невероятната находка от Чили – най-старата открита мумия до днес, е от пустинята Атакама… датирана на 9000 години! Културата на Чинчорро е от рибари, които набавяли храната си  от тесните речни долини на пустинята.
Те правили мумиите си с такава грижа без класово разделение. От деца до възрастни, тази практика  ги разграничава фундаментално от ритуалите в Древен Египет, и разбира се, разликата от 2000 години.

Техниката им (наричана „техника на черната мумия“, 7020 г. пр.н.е.-1300 г. пр. н. е.), е премахване на плътта с ножове от кремъчен камък, приготвяли тялото като премахвали цялата мека тъкан и мозъка. След това подсилвали скелета с пръчки, вързани около костите, празните кухини на тялото, пълни с трева, пепел и косми от животни и след това кожата се полепвали отново. Ръцете и краката също укрепвали с пръчки, след което индивидуално се увиват с матиране. Цялото тяло се покрива с пепелно-бяла паста. Маска и перука покрива лицето и главата. В този начин на обработка са имали предвид мобилността и раздвижеността на мумията при пренасяне.

Има и две други техники – „техниката на червената мумия“ и „кално палто“ и може да се види, че с течение на времето стават по-прости. Друго интересно нещо е, че пустинята Атакама е богата на хранителна почва. Това, и че в пустинята е суха, прави условията идеална за запазване на мумифицирани тела с хилядолетия.

Рентгенови снимки на няколко кукли, открити в пустинята, потвърждава най-уникалната находка свързани с мумифицирането – мумификация на фетус/плод! Единствената култура в света, която мумифицира от фетуси до възрастни членове на племето, в комбинация, че са най-старите открити в света.

Остава въпросът – какво племе от каменна ера прави мумии, които свидетелстват за религиозна обредност с философски размисли за Отвъдното, и същевременно културата и бита им е на просто риболовско племе. Засега това остава мистерия.