Обща характеристика

Мостът като символ е винаги свръзка между два бряга, две страни, този свят и отвъдното. В нордическата/скандинавската митология свръзката между световете/царствата е именно мостът Бифрьост, който бива пазен от Хеймдал, божество с невероятно зрение и слух, който надува рога си при идваща опасност. Бифрьост се разтърсвал при всяко минаване на неумрял човек. (Мит за Хеймдал и Бифрьост тук)

Дъгата и Млечния път са смятани за мостове между небитието и битието, а Бифрьост в митовете се описва като дъга.

В хералдиката, мостът заема място в гербовете като медиатор на другите символики (гербове на градове, например Инсбрук с един понтонен мост).

Преминаването по мост, често е символ на свръзката между светове, затова от различните култури се правят определени обреди за преминаването (Rites de passage).

Изрази като „разрушавам всички мостове зад себе си“, „хвърлям мост към нещо“, „минавам моста“, представят достатъчно ясно свързваната с думата символика.

Християнство

Мойсей, който разделя Червено море, прави един вид мост между единия и другия край на сушата. В притчата, мостът се явява надежда за спасение, надежда за нов живот, ново начало, спасение на цял един народ и култура. В този смисъл, мостът е всичко това и много повече в бъдеще.

Ислям

Мостът се появява като символ към небесната страна, който е тесен колкото острието на меч. Който е с грях, пада в дълбините. Подобен символизъм се вижда в приказките на северноамериканските индианци, където мостът представлява тясна дървена греда.

Античност

В древен Рим при изграждането на нов мост над Тибър, девици весталки хвърляли тръстикови кукли в реката от стария мост. Създаването на мост е средство за „общуване между двете зони“, затова при строеж се вика духовник (Pontifex, гръц.), който представлява и връзката-мост между обикновения и отвъдния свят. Така както горе, така и долу се осъществява свръзката.

Азия

Сюен-дзан, поклонникът, който носел от Индия будисткото учение, трябвало да премине по мост от дървен ствол. В други старокитайски образни представи срещаме мостът към отвъдния свят тесен за преминаване на грешниците, а който от тях се опита да пресече, пада в поток от кръв и гной.

В парсизма (зороастризъм, зороастринизъм; Близък изток), преминаването на всеки умрял трябвало да бъде по мостът Чинват, който бил тесен като косъм. Неправедните падали в Ада.

Дяволският мост

Българската легенда за моста в община Ардино, говори за мистериозния майстор Димитър, който имал 40 дни да завърши шедьовъра си, иначе Дявола ще му вземе душата. Справил се  и  Дявола разкрил тайната как мостът му вовеки да бъде недокоснат от времето и стихиите.
Говори се, че може да се види ликът на Сатаната в определено време- около 11 и 12 часа на обед към река Арда, образът се появява, а според някои има и отпечатък върху камъните от самия Дявол.

Научни данни

Има мостове, които са връзката между брегове (не само метафорично), още от около 6000 години, каквито се намират при неолитни селища, построени от камъни. Също така, древните хора със сигурност са използвали и дървен материал за мостове, най-често направени от едри елементи (дънери, клони), които са били използвани за преминаване през потоци.

Един от най-старите дървени мостове (Rapperswil-Hurden) се намира на езерото Оберзее между Раперсвил и Хурден в Швейцария. Дървеният материал на моста се датира 1523 г.пр.н.е. Първият пешеходен дървен мост води през езерото и е реконструиран от Римската империя през 2 век след н.е., и после реконструиран отново между 1358 и 1360 година от херцогът на Австрия Рудолф Четвърти.

Един от най-старите аркови мостове, който е използван и до днес, е мостът Аркадико, датиращ 13-ти век пр.н.е., като предназанчението на моста било настаняване на колесници между крепостта Тиринс и град Епидаврос в Пелопонес (Южна Гърция).

Римляните са известни и с множеството си мостове, които построили из цяла Европа, като някои стоят и днес. Пример е мостът Алкантара в Испания над река Тежу. За направата на мостовете, римляните използвали смес от вода, вар, пясък и вулканична скала. Също така и цимент, чиято технология след римско време била изгубена във времето, но по-късно бива преоткрита.

През 4-ти век, в Индия, мостовете са строени с плетени бамбукови и железни вериги, а в Китай освен направата на дървени е имало и каменни мостове, като мостът Zhaozhou (построен 595-605 г., династия Суй), е най-старият оцелял каменен мост в Китай.

Преди европейската колонизация през 16-ти век, инките използвали въжени мостове/висящи мостове, а в Англия през 1779 година мостовата технология бележи напредък с издигането на Железния мост в Шропшир, като използва чугун в дизайна на арките. По-късно, с Индустриалната революция и развитието на стоманата, се използват проекти на Айфел за построяване на по-здрави основи.

Съвремието ни познава множество мостове, особено тези в САЩ и Канада, но мостовете трябва да са с изпитана технология, заради натоварването не само от притегателните земни сили, но и придвижващите се отгоре МПС-та. Поради вибрацията от движението, конструкцията трябва да е достатъчно устойчива. Примери са Tacoma Narrows, който се срутва малко след построяването си поради прекомерна вибрация, както и Мостът на хилядолетието в Лондон, който бива затворен, за да бъде подсилен от модерни амортисьори поради същата причина.