В тази статия:
- Херакъл и гигантите – титанът Гея родила гигантите от кръвта на сразения титан Кронос. Гигантите били толкова мощни, че се перчели със силата си, а Гея им дала неуязвимост към оръжията на боговете, но не успяла да ги защити от заплахата на оръжията на смъртните. И така Херакъл помогнал на боговете да се разправи с гигантите, тъй като имал кръвта на смъртен.
- Смъртта на Херакъл – след като Херакъл бил продаден на Омфала като роб, той бил далеч от дома си три години и три месеца, и както следвало предсказание от град Додона: ако се забави точно три години и три месеца, то той или ще умре, или ще се върне да живее щастливо. Съпругата на Херакъл Деянира, разбира обаче за прекрасната Йола, за която Херакъл искал да се ожени, та Деянира прибягала до кръвта на кентавъра (когато я отвлякъл и била спасена от кентавъра, то той ѝ дал от кръвта си, ако някога Херакъл спре да я обича, да натърка дрехата му с тази кръв, за да я обича вечно). Но без да знае, Херакъл умира от кръвта, защото била заразена от отровата на лернейската хидра.
Следващи статии:
Митове за Херкулес/Херакъл и Дванедесетте подвига – Част 1
Митове за Херкулес/Херакъл – Част 2 – Немейският лъв, хидрата, птиците, кошутата и глиганът
Митове за Херкулес/Херакъл – Част 3 – Авгиевите обори, бикът, конете и коланът
Митове за Херкулес/Херакъл – Част 4 –Кравите, страшният Цербер и Златните ябълки
Митове за Херкулес/Херакъл – Част 5 – Еврит, Деянира, Омфала и превземането на Троя
Херакъл срещу гигантите
Бащата на Херакъл Зевс изпратил при него на острие Кос любимата си дъщеря Атина Палада да повика великия герой на помощ на боговете в борбата им с гигантите. Гигантите били родени от богиня Гея от капките кръв, изтекли из тялото на сразения от Кронос Уран. Те били чудовищни великани със змии вместо крака, с рошава дълга коса и брада.
Гигантите били страшно силни, гордеели се със своята мощ и искали да отнемат от светлите богове олимпийци властта им над света. Те влезли в бой с боговете по Флегрейските поля, които се намирали на Халкидическия полуостров Палена. Те не се страхували от олимпийските богове. Майката на гигантите Гея им дала едно лекарство, което ги правело неуязвими за оръжието на боговете. Само смъртен можел да убие гигантите; Гея не ги била защитила от оръжието на смъртните. Из цял свят Гея търсила билка, която да предпазва гигантите и от оръжието на смъртните, но Зевс заповядал на богинята на зората Еос, на богинята на луната Селена и на лъчезарния бог на слънцето Хелиос да не светят и сам откъснал билката.
Понеже не се страхували да бъдат убити от ръката на боговете, гигантите се хвърлили в боя. Дълго траял той. Гигантите запращали по боговете грамадни скали и горящи стъбла на вековни дървета. Гърмът на битката се разнасял по целия свят.
Най-сетне се явил Херакъл с Атина Палада. Избръмчала тетивата на страшния лък на Зевсовия син, блеснала стрела, напоена с отрова от лернейската хидра, и се забила в гърдите на най-могъщия от титаните, Алкионей. Гигантът се строполил на земята. Но той не можел да бъде сразен на Палена; тук бил безсмъртен — след като паднел на земята, той се привдигал след известно време още по-силен, отколкото преди. Херакъл бързо го метнал на плещите си и го отнесъл далеч от Палена: вън от границите й гигантът умрял. След загиването на Алкионей Херакъл и Хера били нападнати от гиганта Порфирион; той смъкнал наметалото на Хера и вече щял да я хване, но Зевс го повалил на земята със своята светкавица, а Херакъл го лишил от живот с една своя стрела. Аполон пронизал с една своя златна стрела лявото око на гиганта Ефиалт, а Херакъл го убил, като улучил със стрелата си дясното му око. Дионис със своя тирс повалил гиганта Еврит, а Хефест — гиганта Клитий, като запратил по него грамаден къс нажежено желязо. Атина Палада стоварила върху търтилия да бяга гигант Енкелад, целия остров Сицилия.
А гигантът Полибот се хвърлил в морето, за да се спаси от преследването на страшния земетръсец Посейдон, и избягал на остров Кос. Посейдон откъртил с тризъбеца си част от остров Кос и го стоварил върху Полибот. Така се образувал остров Низирос. Хермес сразил гиганта Хиполит, Артемида, Гратион, великите мойри — гигантите Агрий и Тоон, които се сражавали с медни боздугани. Всичките останали гиганти сразил с блестящата си светкавица гръмовержецът Зевс, а великият Херакъл ги доубил със своите безпогрешни стрели.
Смъртта на Херакъл
Когато Херакъл бил продаден като роб на Омфала заради убийството на Ифит, Деянира с децата си трябвало да напусне Тиринт. Убежище на Херакловата жена дал Кейк, царят на тесалийския град Трахина. Били изминали вече три години и три месеца, откак Херакъл оставил Деянира. Жената на Херакъл се безпокояла за съдбата на мъжа си. Тя нямала известия от него. Деянира дори не знаела жив ли е още мъжът й. Тежки предчувствия я измъчвали. Тя повикала сина си Хил и му казала:
— О, любими сине! Срамота е да не потърсиш баща си. Ето вече петнадесет месеца изминаха, откак няма вест от него.
— Ако може да се вярва на слуховете — отговорил на майка си Хил, — разправят, че след като прекарал татко три години като роб при Омфала, той, когато изтекъл срокът на робството му, заминал с войска за град Ойхалия на остров Евбея, за да отмъсти на цар Еврит за нанесеното му оскърбление.
— Синко! — прекъснала го майка му. — Татко ти Херакъл никога по-рано, когато е заминавал за велики подвизи, не ме е напускал така разтревожен, както последния път. Той ми остави дори на прощаване една табелка със записано върху нея старо предсказание, дадено му в град Додона. В него се казва, че ако Херакъл прекара в чужбина три години и три месеца, или ще го постигне смърт, или пък, като се върне вкъщи, ще живее радостно и спокойно. На заминаване Херакъл също ми нареди в случай, че умре, кои от земите на неговите прадеди трябва да получат в наследство децата му. Безпокоя се вече какво е станало с мъжа ми. Защото той ми говореше за обсада на Ойхалия — че или ще загине край града, или пък, като го превземе, ще живее щастливо. Хайде, синко, върви, моля те, и подири баща си.
Хил послушал майка си и тръгнал на далечен път за Ойхалия, на остров Евбея, да търси баща си.
Известно време след като Хил напуснал Трахина, при Деянира дотичал вестител. Той й съобщил, че тозчас ще пристигне пратеник на Херакъл — Лихас. Той ще донесе радостна вест. Херакъл е жив. Победил Еврита, превзел и разрушил град Ойхалия и скоро ще се завърне в Трахина като славен победител. Веднага след вестителя идва при Деянира и Лихас. Той води пленници и между тях Евритовата дъщеря Йола. Деянира радостно посреща Лихас. Пратеникът на Херакъл й разказва, че Херакъл е силен и здрав, както преди. Той се тъкми да отпразнува победата си и се готви да принесе богати жертви, преди да напусне Евбея. Деянира разглежда пленниците; като забелязва всред тях хубавата жена, тя запитва Лихас:
— Кажи ми, Лихасе, коя е тази жена? Кои са баща й и майка й? От всички най-тъжна е тя. Да Не би да е дъщеря на самия Еврит?
Но Лихас отговаря на Херакловата жена:
— Не зная, царице, коя е тя. Навярно тази жена е от знатен евбейски род. Нито дума не е промълвила през целия път. Откак е напуснала родния си град, само скръбни сълзи лее.
— Нещастната! — възкликнала Деянира. — Към тая скръб няма да ти прибавя нови страдания! Хайде, Лихас, заведи пленниците в двореца, аз ей сега ще дойда след вас.
Лихас тръгнал с пленниците за двореца. Едва той излязъл, и до Деянира се приближил един слуга и казал:
— Постой, царице, изслушай ме. Лихас не ти каза цялата истина. Той знае коя е тази жена; тя е дъщерята на Еврит Йола. Поради любов към нея някога Херакъл се състезава с Еврит в стрелба с лък. Гордият цар не му даде на него, победителя, за жена дъщеря си, както беше обещал, а оскърби великия герой и го прогони от града. Заради Йола сега Херакъл превзе Ойхалия и уби царя Еврит. Не като робиня изпрати тук Йола Зевсовият син — той иска да се ожени за нея.
Деянира се натъжила. Тя упреква Лихас, задето е скрил от нея истината. Лихас признава, че действително Херакъл, запленен от красотата на Йола, иска да се ожени за нея. Деянира е опечалена. Забравил я е Херакъл през дългата разлъка. Сега той обича друга. Какво да прави тя горката? Тя обича великия Зевсов син и не може да го отстъпи на друга. Съсипаната от скръб Деянира си спомня за кръвта, която някога й беше дал кентавърът Нес, и думите, които беше й казал, преди да умре. Деянира решава да прибегне до кръвта на кентавъра. А той беше й казал „Натъркай с моята кръв дрехата на Херакъл, и той ще те обича вечно, нито една жена няма да му бъде по-скъпа от тебе.“ Деянира се бои да прибегне до вълшебното средство, но любовта й към Херакъл и страхът й, че може да го загуби, надвиват най-сетне над опасенията й. Тя изважда кръвта на Нес, що тъй дълго е пазила в съд, за да не падне върху нея слънчев лъч, нито да я сгрее огън от огнището. Деянира натърква с нея разкошното наметало, което тя е изтъкала за подарък на Херакъл, слага го в плътно затваряща се кутия, повиква Лихас и му казва:
— Бързай, Лихасе, за Евбея и занеси на Херакъл тази кутия. В нея има едно наметало. Нека Херакъл си сложи това наметало, когато ще принася жертва на Зевс. Кажи му нито един смъртен да не слага наметалото преди него, дори лъч на светлия Хелиос да не се докосва до наметалото, преди Херакъл да го сложи на себе си. Хайде побързай, Лихасе!
Заминал Лихас с наметалото. След тръгването му Деянира изпаднала в тревога. Връща се в двореца и за свой ужас вижда, че вълната, с която тя натърквала наметалото с Несовата кръв, изгнила. Деянира хвърлила тази вълна на пода. Слънчев лъч паднал върху вълната и стоплил заразената с отровата на лернейската хидра кръв на кентавъра. Заедно с кръвта се загряла и отровата на хидрата и превърнала вълната в пепел, а на пода, където била паднала вълната, се показала отровна пяна. Деянира се ужасила; тя се страхува, че Херакъл ще загине, като си сложи отровното наметало. Предчувствие за непоправима беда все по-силно и по-силно измъчва Херакловата жена.
Не минало много време от деня, когато Лихас заминал за Евбея с отровното наметало. В двореца влиза завърналият се в Трахина Хил. Той е бледен, очите му са пълни със сълзи. Като поглежда майка си, той се провиква:
— О, как бих искал да видя едно от трите неща: или ти да не си вече жива, или друг някой да те нарича майка, а не аз, или пък да си по-разумна, отколкото си! Знай, че ти погуби собствения си мъж, баща ми!
— О, нещастие! — в ужас извикала Деянира. — Какво казваш ти, синко! Кой от хората ти каза това? Как можеш да ме обвиняваш в такова злодеяние!
— Самият аз видях страданията на татко. Не от хора съм научил за това!
Хил разказва на майка си какво е станало на планината Канейон, недалеч от град Ойхалия: Херакъл, като издигнал жертвеник, се готвел вече да принесе жертви на боговете и преди всичко на баща си, Зевс, когато дошъл Лихас с наметалото. Зевсовият син си сложил наметалото — подарък от жена му, и пристъпил към жертвоприношение. Най-напред принесъл той дванадесет отбрани бика в жертва на Зевс, а героят заклал всичко сто жертви в чест на боговете олимпийци. Ярко лумнал пламъкът на олтарите. Херакъл стоял с издигнати благоговейно ръце към небето и призовавал боговете. Силният огън, който горял на жертвениците, стоплил тялото на Херакъл и по тялото се появила пот. Изведнъж отровното наметало прилепнало към тялото на героя. Спазми преминали по тялото на Херакъл. Той почувствувал страшна болка. Страдайки ужасно, героят повикал Лихас и го попитал защо му е донесъл наметалото. Какво можел да му отговори невинният Лихас? Можал само да му каже, че наметалото изпратила по него Деянира. А Херакъл, вън от себе си поради страшната болка, сграбил Лихас за крака и го ударил о скалата, около която шумели морските вълни. Лихас веднага умрял. Херакъл пък паднал на земята. Той се мятал в неизказани мъки. Виковете му се разнасяли далеч по остров Евбея. Херакъл проклинал брака си с Деянира. Великият герой повикал сина си и с тежък стон му казал:
— О, синко, не ме напускай в нещастието ми; дори ако те застрашава смърт, не ме оставяй! Вдигни ме! Отнеси ме оттук! Отнеси ме там, където няма да ме види нито един смъртен. О, ако изпитваш състрадание към мене, не ме оставяй да умра тук!
Вдигнали Херакъл, сложили го на носилка и го пренесли на кораба, за да го закарат в Трахина.
Това разказал Хил на майка си и завършил разказа си със следните думи:
— Ей сега вие ще видите тук великия Зевсов син, може би още жив, а може би вече мъртъв. О, нека те накажат, майко, суровите Еринии и отмъстителката Дике. Ти погуби най-добрия измежду хората, които някога са обитавали земята. Никога не ще видиш ти подобен герой!
Мълчалива се прибрала в двореца Деянира, без да промълви нито дума. Там, в двореца, тя грабнала двуостър меч. Видяла това старата бавачка. Тя извикала веднага Хил. Бърза Хил към майка си, но тя вече е пронизала гръдта си с меча. Нещастният син се хвърлил към майка си, плачейки на глас, прегръща я и отрупва с целувки изстиналото й тяло.
В това време донасят в двореца умиращия Херакъл. През време на пътуването той бил изпаднал в сън, но когато сложили носилката на земята пред входа за двореца, се събудил. Поради страшната болка великият герой не бил на себе си.
— О, велики Зевсе! — възклицава той. — В коя страна се намирам аз? О, къде сте вие, мъже на Гърция? Помогнете ми! Заради вас аз очистих земята и морето от чудовища и зло, а сега никой от вас не иска да ме избави с огън или с остър меч от тежките страдания! О, ти, велики Хадесе, брат на Зевса, приспи ме, приспи мене, нещастния, с бърза смърт!
— Татко, изслушай ме, моля те — настоява със сълзи на очи Хил, — мама е извършила това престъпление неволно. Защо жадуваш ти за отмъщение? След като узна, че самата тя е причина за твоята гибел, тя прониза сърцето си с острието на меча!
— О, богове, тя е умряла и аз не мога да й отмъстя! Коварната Деянира е загинала не от моята ръка!
— Татко, тя не е виновна! — казва Хил. — Като видяла в къщата си Йола, Евритовата дъщеря, мама поискала с вълшебно средство да си възвърне твоята любов. Тя натъркала наметалото с кръвта на убития от твоята стрела кентавър Нес, без да знае, че тази кръв е заразена с отровата на лернейската хидра.
— О, нещастие, нещастие! — извиква Херакъл. — Ето че се изпълни предсказанието на баща ми, Зевс! Той ми беше казал, че няма да умра от ръката на жив, че ми е съдено да загина от коварството на някой слязъл в мрачното царство на Хадес. Ето как ме погуби сразеният от мене Нес! Ето какво спокойствие ми обещаваше оракулът в Додона — спокойствието на смъртта! Да, наистина мъртвите не изпитват тревоги! Изпълни тогава последната ми воля, Хил! Отнеси ме с моите верни приятели на високата Оета, струпай на върха й погребална клада, сложи ме на нея и я подпали. Направи това по-скоро, тури край на моите страдания!
— О, имай милост, татко, нима ме караш да бъда твой убиец! — умолява Хил баща си.
— Не, не убиец ще бъдеш ти, а лечител на моите страдания! Имам още едно желание, изпълни и него! — моли сина си Херакъл. — Ожени се за Евритовата дъщеря, Йола.
Но Хил се отказва да изпълни молбата на баща си и му дума:
— Не, татко, не мога да се оженя за оная, която е виновна за гибелта на майка ми!
— О, подчини се на волята ми, Хиле! Не раздухвай отново затихналите ми страдания! Остави ме да умра спокойно! — настойчиво моли сина си Херакъл.
Хил се примирил и покорно отговаря на баща си:
— Добре, татко, ще се подчиня на предсмъртната ти воля.
Херакъл подканя сина си, моли го да изпълни по-скоро последното му желание.
— Не се бави, сине! Побързай да ме сложиш на кладата, преди да започнат отново тези непоносими мъки! Носете ме! Прощавай, Хиле!
Херакловите приятели и Хил вдигнали носилката и занесли Херкулес на високата Оета. Там те струпали грамадна клада и сложили върху нея най-великия от героите. Херакловите страдания ставали все по-силни. Все по-дълбоко прониквала в тялото му отровата на лернейската хидра. Херакъл иска да смъкне от себе си отровното наметало, но то е плътно прилепено до тялото му; заедно с наметалото Херакъл къса парчета кожа и страшните му мъки стават още по-непоносими. Само едно спасение има от тези нечовешки мъки — смъртта. По-леко е за него да загине в пламъците на кладата, отколкото да понася тия мъки; но никой от приятелите на героя не се решава да подпали кладата. Най-после идва на Оета Филоктет; него придумал Херакъл да подпали кладата и като награда за това му подарил лъка си и стрелите, заразени с отрова от хидрата. Филоктет подпалил кладата, лумнал ярко пламъкът й, но още по-ярко засвяткали мълниите на Зевс. Гръмотевици се понесли по небето. Със златна колесница долетели до кладата Атина Палада и Хермес и отнесли нагоре, на светлия Олимп, най-великия от героите — Херакъл. Там го посрещнали великите богове. Херакъл станал безсмъртен бог. Сама Хера забравила омразата си и дала на Херакъл за жена дъщеря си, вечно младата богиня Хеба. Оттогава Херакъл живее на светлия Олимп всред великите безсмъртни богове. Това било неговата награда за всичките му големи подвизи на земята, за всичките му големи страдания.
По антологията на А. Кун
