Щастливите стъпки прииждаха по улицата и се насочваха към апартамента на улицата пред Парламента.
– Добро утро! – вдигна шапка минаващият човек на цветаря.
– Добро утро, господине! Искате ли прясно набрани цветя?
– О, прясно, прясно, а? Откъде са тези тук?
– Това са току-що докарани невероятно свежи жълти рози с лек кремав оттенък по краищата от Казанлъшката долина одобрени специално от Русе.
– Три такива и една бяла панделка, моля!
Цветарят се усмихна и докато приготвяше цветята извади една монета, която бе малко по-голяма от обикновените за ресто и я връчи на господина.
– Приятен ден и да не забравяте, че розите обичат тъмнината.
Господинът само кимна и продължи по преките, които го изведоха до леко занемарена къща на пръв поглед, но с много красива дървена боядисано във вишнаво врата.
Поогледа се на едната, на другата страна, влезе, затвори след себе си внимателно и тихо. Прекоси коридора, който бе тъмен и осветен само отдолу с малки свещи, за да осветява пътечката. Отвори едната врата вляво и там го очакваше в полуосветена стая друг господин пред една малка кръгла масичка, а на нея една подвързана средно-дебела хартиена папка.
– Заповядайте, вземете си стол и с е присъединете.
– Благодаря!
Влезналият седна, а другият го погледна спокойно.
– За да влезете в нашия орден, трябва да се запознаете с нашата история, нали сте наясно с това?
– Абсолютно.
– Наясно ли сте, че каквото прочетете в този материал пред вас, не бива да се казва на никого освен на един човек от вашето обкръжение. Разбира се, не във всички детайли, най-препоръчително, колкото се може по-стегнато преразказано.
– Разбрах това, но и не го разбрах. Искам да кажа, това не компрометира ли орденът?
– Не, това го държи жив. Но не заради слуховете, а заради веригата, която се прави. Не ви ли обясниха за това?
– Обясниха ми, че връзка е необходима, за да има съществуване.
– Точно така, тази връзка се прави чрез идеите, чрез идеалът, чрез вярата. Те са необходими, защото ние сме подвластни на много по-велики закони, както ще разберете по-нататък. Ще разберете и отговорността да сте в такъв орден, който цени тези закони, и който много добре съзнава последствията от престъпването им. Затова дори някои правила ще ви се сторят абсурдни, но нищо не бива да се оспорва.
– Разбирам.
– Ще видим. Вземете папката. Можете да я прочетете тук, къщата се заключва след около… – човекът извади златен джобен часовник с гравюра и продължи. – След около шест часа. Сега, ако ме извините, довиждане и успех!
Без много церемонии си замина и остави господинът с папката, в която се бе втренчил. Усещаше огромно вълнение. Отвори я.
Първата страница съдържаше лист със съдържание, а под него навързани с въженце различни по-малки трудове, които бяха разделени на няколко части и всяка част подвързана с кожени колани.
Разгледа съдържанието и намери за много интересно цял труд посветен на алхимията. Потърси труда, отвори го. Той също си имаше съдържание. Разлисти го, спря се на една страница и попадна на глава озаглавена „Легендата за алхимикът Деян дьо Дуартри”. Интересно бе дори самото име, което комбинираше в себе си български, френски и италиански произход.
Започна да чете:
“Легендата за алхимикът Деян дьо Дуартри
Историята на Деян, който бил наричан Осториус дълго време, представлява за нас твърде голям интерес. Тъй като той не оставя никаква следа за своето съществуване освен устното предание на един негов приближен, който донася легендата много по-късно след формирането на нашия орден. Осториус се погрижил да няма и следа от него навсякъде, дори нашите най-добри екстрасенси, медиуми и други виждащи, не успяха да открият за него нищо освен половинчата нишка във времепространството, т.е. можем да видим само частична информация от Полетата на информация. Това показва, само че е имало нещо, но е изтрито или скрито много надълбоко извън нашия достъп.
Нужно е да споменем, че той осветлява много от нашите собствени открития и неговите съпътствия са твърде полезни за нас, за да не признаем, че има голяма роля в нашето развитие като орден.
Преданието започва с неговото раждане. Родил се като нормално момче, но понеже бил в православно семейство в ранните зори на християнството, наследство му било метален малък кръст, който му бил сложен на врата още на пет годишна възраст. Разказва се, че захвърлил наследството си в скрипториума на един манастир на десетата си годишнина. Оттук до тридесетгодишнината му не се знае нищо.
Преданието разказва, че достигнал човешкия лимит и прозрял Истината, която могла да съсипе всеки обикновен човек, ако не бил достатъчно подготвен. Част от Нея той казва, че човек се вижда в истинското си аз, на какво е способен и как би могъл да използва абсолютните закони на алхимията. Тогава изважда и три скрити закона, които стриктно казал само на своя последовател, за да го предаде на нас.
Първи закон – всичко се записва от Себе Си, и Себе Си решава какво ще се случи с преобразуването на енергиите в собствените му тела (физическо, астрално, духовно, сянка, душа).
Втори закон – еквивалентната размяна работи на принципа на равност, но може да се добавя или отнема. Да се добавя две, да се отнема едно. Две се отнася за полярността на любовта в човешкото съществувание, което се изразява в състрадание или в затваряне на вътрешната част на човешкия Храм. За първото е ясно как дава, но второто е винаги било за по-напредналите адепти. Те бива да осъзнаят, че затварянето е абсолютната сингулярна точка на сърцевината, която създава. С всмукване на вътре дори се преустройва външната обвивка, за да може вътрешността да създаде света.
Отнемането с едно, понеже е в еквивалентна размяна, е парадоксално на пръв поглед. Алхимикът може да отнема само, ако се е свързал с Духа и усеща, че смъртта е трансформираща субстанция на Източника. Тази субстанция извира от Неговите дълбини и обитава тъмния Космос в отдалечените му части. Отнемането означава трансформация върху друг, дори и без негово съгласие, защото вече е дадено по-висше съгласие.
Трети закон – на относителното делене. Това предполага участници, които делят едно нещо, то бива да се раздели на порции равни на тежестта на сърцето, т.е. на техният напредък в тази инкарнация. Нивото предполага отговорност, която расте право пропорционално с осъзнатостта. Колкото по-напред, толкова по-малко в маса, но в тежест- по-голямо. Едно зрънце тогава тежи, колкото планина.
Оставил като завет няколко предмета, които ще бъдат споменати по-късно, и легендата за себе си през един случай.
Преданието разказва, че след дългото му обучение и малко преди да изчезне, бил повикан на един планина- Ел Шадай. Там зърнал с очите си съвета на ентите- това са дървесните духове, които са директни посланици на планината. Те го поканили в кръг направен от камъни, специално за него. Посветили го в развитието на човека и какво представлява пръстта, камъка, дървото, метала, химическата еднородна смес и дестилацията.
Пръстта е единната субстанция на първата версия на човешката раса; камъкът е обединителя между човек и растителност, също така и държач на сивите пътеки на шамана. Дървото е дихателната система; металът- на идващата цивилизация, която в най-тъмната си епоха ще трябва да се преобразува чрез чист огън. Химическата еднородна смес е всяка смес, която може да представлява единството чрез противоположностите на парадоксалността в хармония; а дестилацията като абсолютен основен принцип е отделянето на грях и добродетел.
Някои неща се предполагало, че ги знае, други не, но най-важното било, че му били дадени знанията чрез тези символи как да се преобразува човечеството. Това обаче той не дава като сведения, но допуска тези знания до нас.
Осториус тогава се срещнал и с Учителите на различните школи, които му поверили тайна мисия- трябвало да обиколи цяла Европа и да остави на определени места семена от жито от Богария, а на други места, които са паралели- кръв от себе си от двадесетте си пръста. Всеки пръст отговаря на Одинските предназначения…
Така продължил и свързал делото от други части на земята.
Твърди се, че изброените елементи и субстанции представляват и главните школи на Земята. Със сигурност се знае, че четири са били енергиите при създаването на първата абсолютна школа.
Сега алхимикът притежавал знанието на четирите елемента за цивилизацията и четирите енергии на Школата, което означава сбор от осем в редуващ се цикличен ред. Осем цикъла, осем сътресения, осем стихии, осем главни минали цивилизации, осем варианта за човечеството. Той трябва да насочи към един или два най-много, и неговата мисия била към успението на човечеството.
Затова затрива всичко, което притежавал, затова и медиумите ни не можаха да го намерят из времепространствените нишки- мисията му изисква подсказки, но с тези подсказки и тъмния отбор би се сдобил от нисшите слоеве, а тогава става сложно.
Това е най-важното, което знаем за него.”
**
Тук спря да чете. Всичко това звучеше много интересно и нямаше как да не се замисли, защо това бе информация за прием на новобранци. Вярно, че има много закодирани неща и не всеки би видял и една втора от посланията вътре, но все пак… А може би вече бе предопределено? Или може би бяха сигурни от ордена, че няма да проговори, та дори и с цената на живота.
При тази мисъл изтръпна. В същото време се появи човекът от по-рано, който му подаде папката.
– Извинявам се, забравих си очилата. А, виждам че сте отворили много интересен материал. Е, ще ви оставя да четете.
– Почакайте- провикна се господинът, – искам да ви попитам нещо. Откъде сте сигурни в мен? Не че няма за какво, даже е много ласкателно, че ми поверявате такава информация и имате доверие…
– Ако зарежем за момент любезностите, – прекъсна го стремглаво, – то бих казал, че вече е решено. Просто не сте го разбрал. Сега, ако ме извините.
Излезе и остави господинът сам с отворената папка. Въпреки лошото осветление, името Осториус светеше силно.
Автор: Димо Василев, 18.11.2015
