Мечът на Изгубените души – кратък разказ

 Имало едно време приказен град облян цял в злато и скъпоценни камъни. Жителите се радвали на благоденствие, дълъг живот и никой не страдал ни от грях, ни от порок. Всички били щастливи, засмени и даващи. Любов, красота и хармония царяла. Сякаш природата одобряваше с приятната си зеленина, освежена от любящите хора и приветливо време. Нямаше ни един ден, когато буря можеше да се види, ни един ден, кога твърде силен вятър или едър дъжд да се изсипе.

Един прекрасен ден в града дошли двама войника, които били от далечна страна. Явно изтощени едвам кретали. Най-близката къща, стопаните излезли бързо и помогнали. Нагостили гостите, имали възможност да се оправят и сложат в чисти дрехи, дори им бе позволено да пренощуват няколко дни, за да възстановят напълно силите си. На излизане войниците благодарили и с бърза крачка се отдалечили. Не след дълго се появила огромна войска с топове и някакви големи машини. Влезли в града и неподозиращите хора били арестувани. Машините обградили мястото и започнали да копаят, да рият; а други да събарят златните сгради. С времето построили големи леярни и претопявали сградите в жълтици. С години ровили по земята и намирали златните жилки, от които иззимали това, което не им пренадлежало. Но докато това ставало, съпротива се оформила.

Много от останалите жители, които не били заловени се криели по гори и пещери. Старейшините пазели тайна, която бе древна колкото света- жертвата на един изгражда Игла на Сътворението. Затова се жертвали хиляда и се изградил Мечът на душите. Той бил поверен на най-силния и бил натоварен с мисията да открие главатарят на нашествениците. Със забиването на меча земята, тя се разтвори и машините потънаха в нея. Войниците тръгнаха да бягат, а героят ги посичаше. Видя главатарят и го посече. Земята била възстановена и оцелелите жители решили да изградят наново градчето си, но никога повече от злато. А мечът бил поставен в сърцето на градчето в почест на загиналите братя и сестри.

*** Случаят станал легенда, легендата- мит.

А митовете имат по няколко различни завършека. Друг завършек твърди, че мечът бил безвъзвратно изгубен преди да бъде използван дори. Трети, че първите двама войника го откраднали. Но всеки един завършек, душите останали в меча.