Лилия-Символ

Високо ценена още в Египет, минойски Крит и в Микена, като декоративен елемент, лилията като символика се изкристализира по-късно чрез различни перцепции. Една от тях е от мита за Хера, в който от кърмата ѝ покапала по земята поникнали лилии, докато възниквал Млечния път. Афродита/Венера, възневидяла растението и го проклела да напомня за фалос на осел.

 По-късно лилията е основен мотив в хералдиката. „Нежен като лилия“ наричали поетите гласът на цикадите и на музите.

„Бялата лилия от други цветя е
по-нежна, по-дивна, но и бързо повяхва.
Тъй и човекът несетно угасва,
щом Божия милост над него не грее“

Хоберг, 1675

Християнство

Лилията придобива смисъл в християнската вяра като непорочен, целомъдрен символ и чистата любов. Архангел Фавриил бива изобразяван най-често с лилия в ръка, както и Йосиф и родителите на Мария – Йоаким и Ана.

В Христово слово на планината, „лилиите на поета“ биват възхвалявани като чиста връзка с Бога – поради никога не задаващото въпроси упование. Оттам и символ на много светци: Антоний Падуански, Доминикус, Филипус Нери, Винценций Ферер, Катарина Сиенска, Филомена.

Твърди се, че ангел бил връчил лилия на франкския крал Хлодвиг I (481-511), който през 496 г. Покръстил своя народ; от 1179 г. тя украсявала герба на кралете на Франция.  Чрез Луи XI се озовала върху герба на Медичите, а оттам – върху гербовете на Флоренция и Тоскана. Бурбонската лилия се различава от флорентинската по това, че последната има тичинки.

Хералдика

Съществен в хералдиката е мотивът “Fleur de lis” (лилията като емблема на кралската власт във Франция), тъй като лилиите „са царски цветя… най-вече понеже по външност приличат на жезъл или понеже змиите побягват от лилиите, издаващи освежително за сърцето ухание“ (Bockler, 1688).

Във фолклорната символика лилията е олицетворение не само на чистотата (напр. при религиозни шествия), но и на „бледата смърт“. Според народни предания една тайнствено появяваща се лилия възвестявала в манастирите кончината на някой монах (Корвай, Хилдесхайм, Вроцлав). Народната песен за посадените на гроба „три лилии“ също насочва към символите на смъртта.

Хералдическата “Fleur de lis” все още е широко разпространена: сред многото градове, които я използват като символ, са някои, чиито имена озвучават думата „лилия“, например Лилендал, Финландия и Лелистад, Холандия. В хералдическата терминология това се нарича „разпъване на оръжие“.

Други европейски примери за общински гербове, носещи “Fleur de lis”, включват Линкълн в Англия, Морчин в Испания, Висбаден в Германия, Скирневице в Полша и Юрбаркас в Литва. Швейцарската община Шлирен и естонската община Jõelähtme също имат фланели на палто.

В Малта град Санта Венера има три червени фльори на своя флаг и герб. Те са получени от арка, която е била част от акведукта Wignacourt, който е имал три изваяни “Fleur de lis” отгоре, тъй като те са били хералдическите символи на Alof de Wignacourt, Великият майстор, финансирал неговата сграда. Друго предградие, развило се в района, стана известно като Фльор де Лис, а освен това на своя флаг и герб има червена “Fleur de lis”.

“Fleur de lis” (или цвете де Лусе) може да бъде маркиран на роби като наказание за определени престъпления във френската Луизиана.
Например, Луизианският кодекс Noir (1724 г.) гласи следното:

„XXXII. Избягалият роб, който ще продължи да бъде такъв един месец от деня, в който е осъден на служителите на правосъдието, ще му бъдат отрязани ушите и ще бъде маркиран с цветето de luce на рамото: и на второ провинение от същото естество, извършено в продължение на един месец от деня на неговото разгласяване, той ще бъде ограден и ще бъде маркиран с цветето de luce на другото рамо. При третото престъпление той ще претърпи смърт. “

Тъмният код представлява споразумение за контрол, получено в Луизиана през 1724 г. от други френски селища по целия свят, предназначени да представляват робското население на държавата. Тези насоки включваха маркирането на роби с бягството като дисциплина за бягане.

Древност

В древността постоянно се използва като кралска емблема, въпреки че различните култури тълкуват значението му по различни начини.
Галийските монети показват първите западни дизайни, които приличат на съвременните “Fleur de lis”.
На изток е намерен върху златния шлем на скитски цар, открит в кургана Ак-Бурун и съхраняван в Ермитажния музей на Санкт Петербург.

В музея Матура в Индия има статуя на Канишка Велики, императора на династията Кушан през 127–151 г. сл. Хр., С четири модерни символа на “Fleur de lis”  в квадратна емблема, повтаряна два пъти в долния край на неговата по-малък меч.