Легенда

Луната се влюбила в Слънцето във време, когато хора не обитавали по земите. Красивата и ярка Луна, осветявала с блясъка и със сребърната си премяна, обшита със светлинни лъчи и хиляди диаманти, цялото небе. Тя идваше при Слънцето, но то не я забелязваше, не го интересуваше нейният сребрист блясък. Той самият бе влюбен в една малка далечна звезда, която бе тъй далеч – накрай галактиката. Луната разбрала и се натъжила много, но и ревностно се заканила, че ще си плати за тази дързост.

Потъмняло нощното небе и Луната призовала три зли духове да ѝ бъдат съвет. Искала Слънцето за себе си и никой друг, а единият дух ѝ отвърнал:
– Не тъжи, кралице на нощта, щом се любува на тази звезда, ние знаем как да отмъстим.
И зашепнали трите духа на уше.

Минало време, Слънцето и звездицата вдигнали мълва за женитба. Луната се пременила в най-изящна рокля и дошла да даде пожеланията си на влюбената двойка. С усмивка пожелала щастие, но мрачни мисли и действия имала Луната. Когато звездицата останала насаме с ревнивата си съравнователка, Луната я проклела да страда, както тя страда по Слънцето.

Злите духове се появили и превърнали звездата в дълбоко и студено езеро и я го запратили в Черна гора планина, тъй никога Слънцето да не може да я зърне, поради гъстата гора и сянката от короните.

Много дни и нощи езерото плакало, но една добра фея я чула и се появила пред нея. Питайки я защо плаче, езерото разказало за несправедливото заточение далеч от любимия ѝ. Феята се смилила над огорченото езеро и го превърнала в река, която винаги да тече към изгрева. И тъй Дунава била тази река, и при всеки изгрев, любимата двойка се прегръщат, а после денят откъсва прегръдката, нощта ги разделя, за да се завърната в обятията си при следващия изгрев.

Дунав

Река Дунав е една от най-дългите реки в Европа (2 850 км/1 770 мили), втора след река Волга. Минава през 10 държави (някои от тях Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния, България, Молдова), от малкото градче Донауешинген в Германия, където се води началото на реката, чак до Черно море. С богата история и дори митове, Дунав е била граница на Римската империя, търговски път за цяла Европа; в съвремието даваща достатъчно водна енергия (електроцентрали) и храна.

Символичното начало на Дунав в Донаубах

Старото китно градче Донауешинген се слави с атракцията си Донаукеле или източникът на Дунав. Въпреки че има спорове къде точно започва река Дунав, то още от времето на Римската империя, Донауешинген се обявява като отправната точка на дългата река. Аранжировката от статуи и ограда символично представляват голямото централно плато Баар като майка, а Дунав като прекрасната дъщеря, на която показва пътя към света.

Едно от имената на Дунав било Океанос Потамос и в края му се намирал свещеният остров Алба посветен на Аполон, който посрещал/поздравявал изгряващото слънце на изток. Според една легенда на този остров бил погребан самият герой Ахил.

История

Едни от най-ранните човешки култури са обитавали около поречието на Дунав, някои от които неолитни култури включващи линейни керамични култури. Културата Винча (Сърбия, 3-то хилядолетие пр. н.е.), било разположено по поречието на Дунава, както и Вучедолската култура (Хърватия), която била известна със своята керамика.

За да победи скитите в Скития, владетелят на Персия Дарий Велики, пресича реката в края на 6 в.пр.н.е., а през 336 г.пр.н.е. Александър Велики победил цар Сирм и северните тракийски и илирийски племена, като тръгнал от Македония чак до Дунав.

От извора до устието му, Дунава бил границата на Римската империя, както и търговски маршрут, но и военен такъв, за транспортиране на войски и снабдяване на селища надолу по течението. Управлението на император Валентиниан Първи (364-375 г.), Дунав бил североизтичната граница на Империята.

Най-старият мост над Дунав, построен от Аполодор от Дамаск между 103 и 105 г.