Китайските митове съдържат и много будистки такива. Китайският будизъм е съчетание и от много други религиозни учения и водачи, чиято цел е насоката за по-добър живот и пътят на просветлението, блаженството и разкритието на природата на света.

Тези учители биват записани в легендите и в митовете, както навсякъде, така и в китайската митология. Персонажи от други вероизповедания или нямащи общо с будизма, се срещат с Буда, който им показва ценни уроци от живота.

Не е необичайно дадена митична история да включва даоистки и будистки герои, както и фигури с ранга на традиционни китайски богове и богини. Както и самата необятна страна на китайците, така и техните митове носят следи на чужди влияния от близо и далеч, а в една от най-дългите и разпространени легенди – историята на Маймуната, разностранните елементи присъстват едновременно.

В случая Амито Фу има няколко имена: Амитабха (означава “безкрайна светлина”), Дхармакара, Амида или Амитаюс.

Западния рай

Амито Фу, който бил наричан още Състрадателния буда и Просветления, бил най-могъщ от всички буди. Предлагащ вечен живот на всички, повярвали в него. Родил се в древна Индия под името Дхармакара като обикновен смъртен. Още като малък се вдъхновил да достигне просветлението на Буда, отказвайки се от богатствата и удобствата на материалния свят, за да открие по-висша степен на блаженство.

Решил Дхармакара да стане будистки монах. Медитирал в продължение на много години под насоките на учител, като все повече се доближавал до просветлението. Обаче осъзнал, че искал различно просветление и блаженство, от това на другите търсещи – искал да спаси всички живи същества, да ги защити, да им помогне и те да намерят просветлението. Дал обет, че не ще стане буда, докато не спаси всички.

Поради това, той наистина постигнал просветление и станал буда. В Индия бил известен вече като Амитабха, а в Китай като Амито Фу.

Заживял в божественото царство на запад известно като Западния рай или Чистата земя. То било от едно от четирите будистки царства в четирите основни посоки. Западния рай била идеална страна, където всичко било красиво. Нямало насилие, мрак, пожари, страдание. Всичко било красиво, направено за наслада и удоволствие, спокойствие на обитателите и техния мир.