Китайците били майстори на обработването на метал и производството на коприна. Първи били сред всички народи, когато усвоили тези умения, преди да достигнат до другите части на света. Според легендите Чъ Йоу, могъщ воин, пръв открил начините за обработване на метала, а Цан Ну разкрил тайните на копринените тъкани.

Чъ Йоу

Чи Йоу, аменен печат от епохата на династия Хан.

Чъ Йоу притежавал невероятна сила, но видът му бил причудлив – с глава и рога на бик. Някои казвали, че главата му била от бронз, а рогата от желязо. Имал седемдесет и двама братя, които не отстъпвали по сила и страхопочитание.  Силите им се увеличавали, като се хранели с камъни, и нанасяли тежки поражения на противниците си, когато просто ги побутвали с глава.

Силно земетресение разтворила една от най-високите китайски планини Ко Лю. Скални отломки и водни потоци навсякъде се разхвърчали през пукнатините освободени от земната твърд. Тогава от недрата на земята бликнала течност непозната на никого. Воинът Чъ Йоу отишъл до планината и разбрал, че това е разтопен метал. Сетил се, че от металът могат да се правят различни неща с голяма стойност за човечеството и скоро научил хората да изработват мечове, копия, пики, както и брони за защита на тялото.

Хората бързо се снабдили с брони и оръжия, но се и досетили, че можели да си помогнат в бита – започнали да изработват ножове, мотики и палешници за рала. Така благодарение на Чъ Йоу китайската цивилизация се развила много бързо и била най-напреднала в света.

Чъ Йоу обаче имал едно на ум към властта – понеже живял по времето на Жълтия император Хуанди, и му завидял. Искал да бъде император на цял Китай и повел страшните си седемдесет и два братя срещу Жълтия император. Страшна битка била, и сякаш Чъ Йоу и братята му надделявали, а самият Чъ Йоу имал способността да предизвиква падането на мъгла – да има стратегически превес над императора.

И двамата се сражавали дълго, но накрая Хуанди победил, въпреки че и двете войски били въоръжени с откритието на Чъ Йоу – метални оръжия и брони. Но хората простили на Чъ Йоу след разгрома му, защото той ги научил да обработват метал.

Сватбата на коня

Коприната се появила в Китай по най-необичайно следствие.
Имало едно време един човек, който напуснал дома си дълго да пътува по търговия. Дъщеря му обаче много тъгувала за него и искала той да се върне. Един ден, докато разчесвала гривата на коня си, се зарекла, че който ѝ върне баща ѝ, ще се омъжи за него. Конят изневиделица се втурнал навън и изчезнал.

Препускал, докато не стигнал града, в който бил бащата. Той на свой ред като видял конят се притеснил дали не става нещо у дома и потеглил бързо у дома. Върнали се бащата с коня, но всичко било наред, а дъщерята се зарадвала на бащиното прибиране. За награда дали повече сено на коня, който довел бащата.

Но конят бил тъжен и не искал да яде. Никой не се досещал, че конят разбрал клетвата на дъщерята и я искал за жена. Бащата един ден решил да прекрати конската меланхолия и заклал животното. Дъщерята се надвесила и тъжила за мъртвия кон, но по чудо конската кожа оживяла, увила се около дъщерята и я отвел високо в небето.

На следващият ден на близкото дърво кацнало странно същество, което приличало на пеперуда с конска глава. Това била дъщерята превърната в копринената буба Цан Ну. Тя показала на родителите си фината нишка, която произвеждала, а те я събрали и започнали да произвеждат коприна. Така изгубили дъщеря си, но се сдобили с коприната.