Обща характеристика

Кукумявката е символ на ученост, знания, често използван символ върху емблеми на научни издателства и книжарници. Кукумявката се свързва с богинята Атина (при римляните Минерва), тъй като богинята също носи атрибутите на мъдростта и учеността. И както образът на учещият до късно през нощта, така и образът на будуващата птица кукумявка съвпадат в изобразяването на ученост и размишление.

„Особено знаменателни кукумявките са и поради своята природа, най-вече загдето будуват нощем; ето защо образът им се свързва с бдителните войници, но и с други люде, посветили се на изследвания“.

Юдаизъм

Лилит, която била нощния демон в юдаизма, се изобразявал до кукумявка. Тук сравнението ще е удачно с Дурга, богиня в индуизма, която язди кукумявка в образа си на „Камунда“. И дори при юкатанските маи, Хунхау – богът на мъртвите, често носи глава на кукумявка.

Америка

Кукумявката в ацтецката култура се смятала за лоша поличба, демонично лошо същество и нещастие. В предацтекската култура обаче Теночтичтлан, кукумявката е символ на бога на дъжда. Така сказанието „Каквото за едни е кукумявка, за други славей“, придобива по-ясно значение – в различни култури, различни особености и възприятия.

Азия

Татарският хан носи черна кукумявка на златен щит – смята се, че първият татарски владетел Чингис хан, спасил живота си с помощта на такава птица. В народните поверия обаче, кукумявката наред със совата имат отрицателно представяне. Поради това, че птицата е нощна, т.е. „избягващ светлината“, тихи са, потайни, саможиви и с глас на оплаквачки (синонимно значение в немски Toten-vogel –  „птици на мъртвите“). По този начин представляват отричането от светлината, а при положително представяне, може да бъде нещо като Исус Христос в „нощта на страданието и смъртта“.

В Китай се явява като антипод на феникса/жар-птица, предвестник на нещастие. Заради външният вид, който е по-скоро наподобявал летящ нощен демон, а според една басня младите кукумявчета се научавалида летят едва след като безжалостно изкълвели очите на своите родители. Находки като бронзови съдове, обаче свидетелстват, че птицата се е възприемала като положителна птица, по време на династията Шан.

Бароковият поет Холберг (1675) говори за събуждането на агресивност в дневните птици при вида на нощната: „Съзрат ли сова птиците нахвърлят се върху ѝ с крясък;  Разлости ли светът на храма портите, ще го превземе с бой и трясък“.

Античност

В античното разбиране, кукумявката освен пряк символ на Атина Палада, била възприемана като една от мъдрите птици наред със совите и бухалите, които са и нощни птици – щом виждат в тъмното, виждат отвъд заблудата; проницателни са. Обаче се забелязва, че не винаги било така и свидетелство за двоякото значение на този символ е изразът на немски eulen nach Athen trage („Нося кукумявки в Атина“), равнозначно по сила на „нося вода в морето или съчки в гората“ – безсмислено действие.

Интересни факти за кукумявката:

• Възрастните са уседнали, остават си на територията през цялата година. Партньорите имат доживотна връзка.
• Невероятеният слух позволява на кукумявката звуците на мишките до 99%.
•  Запасите на мазнините са много по-големи от забулената сова, така кукумявките се справят много по-добре в студено време. Но студът е застрашителен и за двата вида  и голям фактор за смъртността им.
• Вокализациите на кукумявките могат да се чуят на няколко километра в тиха нощ. Възрастните могат да произведат 20 различни звука. Тези специално са уседнали и пребивават до мястото си на раждане.
• Могат да бъдат чути както през нощта, така и през деня, а пикът на активността им е по зазоряване и здрач.
• Кукумявките са териториални и ще преследват нарушителя, ако първоначлното им предупреждение не бъде чуто.
• Правят кашета от храна за консумация по-късно.
• Кукумявките могат да изберат да си направят дома на поречия, скали, стари сгради и дори заешки дупки.