Кръвта на Озирис - Кратък разказ

– О, Озирис, справедливи владетелю! Призовавам твоето дихание, ръка и кръв, да разлееш по Долната земя, справедливия си гняв!
След тези думи от жреца, който седеше насред бурята, земята се разтресе. Появи се прегърбено старче с препаска и нахилен поглед.
– Великият ни господар пита, а ти какво ще му дадеш?
– Кой си ти?
– Неговият пратеник, от пратеници много, разхитани по света, чакащи сега някой като теб да каже, че готов е да му служи. И аз идвам пред теб, и те гледам, смея се, и чакам твоят отговор. Но знай, трябва кратък да е, нямам време ненужно за тебе.
– И ако дам, ще получа исканото?
– Разбира се, тук съм за това.
– Добре – жрецът се съсредоточи и сбърчи чело, – ще дам половината си живот и петдесет песъчинки. Всяка песъчинка ще е една моя мечта, която не съм реализирал, но която е близка до сърцето ми.
– В замяна на…? – попита нахиленият старец.
– В замяна на една капка от кръвта на Озирис.
– Искаш много, знаеш, нали? А знаеш ли, дали, какво съдържа една капка Озирисова?
– Съдържа силата на Озирис да вдъхнови мъртвия, да съживи бедния и да ликвидира изкривеният покварен ум.
– А за какво ще използваш капката от тез неща три?
– За трите – жрецът се удари в гърдите. – Ще отнема от бедния духом и ще вдъхновя мъртвия духом; ще дам на бедния без жълтици, много жълтици; ще премахна корупцията от храмовете.
– Отговори ми, моля, защо от храмовете искаш?
– Защото жреците забравиха на кого да служат- на хората, за тяхната душа, за тяхното сърце, не за себе си! Ограбват душите им, като им обещават спасение, а им поднасят поквара от собствената си смрад. Защото видях и по-напреде: ще е така и хиляди години напред, дорде не дойде името на Озирис през слънчевите лъчи и самият Ра ще го позволи. Затова и призовавам него, насред края на Египет, защото и Долната земя ще разнесе смрадта, докато Горната ще се опита да я смали, но не ще успее, ако Долната преуспее.
Всичко свързано е, всяка съдба, всеки повей минава през всички ни. Туй разбрах и готов съм да жертвам половината си живот и тез петдесет мечти!
– Благородно, благородно, искаш ти – старецът сви едно око с все така разтеглена усмивка, – но нещата ще се развият тъй: Долната земя ще преуспее в смрадта си, защото така трябва. Въпреки че Ра бди, Озирис каза за своите дарове, че по-късно ще бъдат дадени, а човеците ще чакат дорде дойде време. И когато дойде, тогаз ще се промени човешката поквара в отвара достойна за промяна. Дотогаз е тъй, тъй казано е, тъй речено е, тъй е и няма да се промени.
Дръж си годините, ще ти се даде капката, но само с вдъхновението към мъртвите. И условието едно е не Египет ти да закачиш, ходи към Горната земя и оттам ще се насочиш по древни племена на запад. Събуди ги там, работа да вършат имат.
– Ами човешката съдба, старче?
– Тя се изпълнява, не я мисли. Не всичко вижда твоето око, само Хоровото таз чест има.
– Ами храмовете, старче?
– Ще бъдат съборени след време, но племената все тъй ще ги почитат, защото не е дошло времето на Озирис.
– Ами аз, старче?
– Тиз съдбата си подбра, разбра я, чакаш да я изпълниш. Отвори си петдесетте мечти и ги изпълни, дорде капката разнасяш. Тъй ще събудиш толкова красота, както нявга Египет беше тя.
А сега, върви! Озирис вика своите за вест и благини.