Началото на края

Величието на боговете, природата и Деветте царства, както и установеният ред, не можел да възпре идването на кавгите, свадите, пререканията и дори войните. Град срещу град, съсед срещу съседа, брат срещу брата, семейството разбито, бащи срещу синове, майки срещу дъщери. Това било то, идвало Краят на света.

Пясъкът станал на желязо, реките буйно червени. Три години хаос, първата зима лютила на очите до сълзи, втората бузите до кръв; третата погълнала всичко. Лятото било погълната от вечна зима. Сняг на име Фумбулвет, облаци, бури, лед.  

Свещеният кладенец Урдабрун се сковал в лед. В него бил един от корените на Дървото на живота Игдрасил, а изворът на съдбата пресъхнал. Другите корени на Игдрасил загнили, драконът Нидьог най-сетне прергризал онзи корен, който бил сред ледовете. Листата на дървото залинели. Норните нямало какво да направят, дървото погивало, а всички живи същества били безпомощни пред Края.

Всичко се тресяло, планини се рушели, канари се търкаляли. И тъй, както бе пророкувано, това и се случвало. Злото куче Гарм, домашният любимец на вещицата Хел, се отвързал с вой. Огромният вълк Фенрир разкъсал оковите и най-накрая се освободил, готов разбеснял се, за свършека. Бащата на Фенрир, Локи, който бил вързан с червата на другия си син Нари, също се освободил, преобразил се на животно и избягал от пещерата.

Вълните бучали, ветрове свистели и се чуло три път кукуригане. Това бил именно червеният петел на богинята на подземното царство Хел, пригласяйки му петелът Гулинкамби във Валхала, и петелът Фялар в гората на великаните. Трите предвестника събуждащи кръвожадният повик на Рагнарьок. Локи се отишъл при дъщеря си Хел. Оглавил армията на мъртъвците, това били войните паднали в битка без чест и достойнство. Драконът Нидьог прокопал дупка към Хелхейм, през която армията на мъртвите поведена от Локи, да се включи в Рагнарьок.

Клон от Игдрасил се скършил и ударил змията увиваща се около Мидгард захапала опашката си – Йормундганд. Тя пуснала опашката и с отровата си умъртвила всяко морско създание от малко до голямо. Излязла на сушата и запълзяла към полето Вигрид. Освободилият се огромен вълк Фенрир се присъединил до нея на бойното поле.

Ледените великани се качили на един кораб и поели към Вигрид. На втори кораб Локи с армията на мъртвите, наречен Нагелфар, изработен от ноктите на ръцете и краката на труповете, също отплавали към Вигрид.

Огнените великани, предовждани от могъщия Сурт и неговият огнен меч, прекосили Бифрьост, а той се пропукал под тежките им стъпки.

Рагнарьок

Часът настъпил – Хеймдал надул рогът Гялахорн и събудил боговете. Всичко случило се не можало да ги пробуди, но часът на Рагнарьок се обявил от рога на Хеймдал и времето дошло за последната битка на боговете и ерата на асите като владетели на Деветте Царства.

Один се качил на осмокракият кон Слейпнир и препуснал към кладенецът на мъдростта на великана Мимир, за да потърси съвет. Но окото което жертвал, и което гледал от кладенеца на Мимир, достатъчно му показвало, че всичко се решавало с битка, такъв бил животът на асите винаги.

Портите на Валхала се разтворили: оттам излезли войните, които Один оглавил за последната битка. Това са войните, които валкириите взимали от бойните полета и отсъждали за смечлаци паднали достойно в битка, истински войни с войнски дух и кураж. Армията от тези войни само Один можел да оглави и го направил – достолепно начело с проблясващо едно око и копието Гунгнир в ръка. Повел армията към Вигрид.

Один и Фенрир на мига се спуснали един към друг. Всички други последвали и битката започнала. Великанът Сурт замахнал с огненият си меч към Фрей и го посякъл, не преди Фрей да успее да забие рога си в него. Но ето, когато Фрей ухажваше Герд, слугата му Скирнир бе взел вълшебният му меч, и сега в този момент, когато най-много му трябвал, паднал мъртъв на бойното поле.

Кучето на Хел, Гарм, се нахвърлил върху бог Тир и му откъснал гръкляна, но Тир успял да забие меча си в кучето и то умряло. Тор убивал великани наляво-надясно. Жаждата му за великанска кръв била неутолима. Голямата змия Йормундганд се хвърлила върху Тор, а Тор разбил главата ѝ с чука си Мьолнир, но толкова силно я ударил, че отрова плиснала и Тор паднал на колене отровен.

Най-накрая Локи щял да покоси боговете, които тъй ненавиждал и се изправил срещу Хеймдал. Двамата метнали копията си един срещу друг и се довършили едновременно.

Один, върху осмокракия Слейпнир, съдбовно се изправил срещу великия огромен вълк Фенрир. Вълкът чакал битката с нетърпение, откакто го заключили на острова Люнгви и отхапал ръката на Тир, бесният вълк мислел само за Рагнарьок. И ето, впуснали се Один и Фенрир. Один забил копието Гунгнир в гърдите на Фенрир, обаче вълкът не паднал, а погълнал Один цял. Синът на Один – Видар, – видял случилото се и се нахвърлил върху Фенрир. С единия крак застъпил долната челюст на звяра, с двете си ръце горната и с невероятната си сила разтворил пастта на животното пропуквайки главата му. Фенрир паднал с разтворена глава мъртъв, но и Один бил вече мъртъв.

Огненият великан Сурт с горящия си меч преди да падне от смъртоносно нанесените му рани размахал меча си и запалил всичко наоколо.

Вълците Скол и хати Хродвитнисон, които гонели Слънцето и Луната, най-накрая ги застигнали. Скол погълна Слънцето и денят изчезнал. Хати Хродвитнисон погълнал Луната и нощта станала тотален мрак. Многолетното гонение приключило и мрака погълнал всичко, ни една светлинка, нямало от небесните светила, ни една надежда.

Деветте царства се разтресли, избухнали в пламъци. Ледовит вятър довършвал живите от бойното поле. Игдрасил се разлюлял, горящ, разпадащ се и всяко от царствата, които Игдрасил държал потънали в морето, докато накрая и самото Дърво на живота се сгромолясало и умряло в разрухата на всичко и всички.

Цикълът завършен

Цикълът и сагата на управлението на асите над световете завършил. Царствата разрушени. Но ето, от морето изплувала земята отново, а Слънцето родило дъщеря, която се показала сега с нова утрин.

Светлината се възвърнала, растения започнали да покриват новопоявилата се земя, риба изпълнила моретата, във въздуха запърхали птици. От хаоса започнал нов цикъл на живот – както тримата синове на първия бог Бор, които сложили основите на света от трупа на Юмир в началото на сътворението.

От пепелта на разрушеното дърво Игдрасил излезли двойка човеци – Лиф и Лифтхрасир. Те били скрити от боговете в стеблото на Дървото на живота, и сега те били новото начало за човеците, които ще населят новата земя. А тя ще се казва Идавьолр, на мястото на стария Асгард.

Слънчевият бог Бладер, слепият му брат Ходер, който по-рано го убил; брат им Вали, който убил Ходер – оцелели и се завърнали сред живите. Видар, друг син на Один, както и синовете на Тор – Моди и Магни, също оживели, а и последните спасили чука Мьолнир. Хьонир, последният оцелял сред боговете, който преди мълчал, то сега пророкувал, виждал всичко и казвал всичко. От стария ред и пантеон, тези седем аси щели да оглавят Идавьолр, и с двойката човеци, Лиф и Лифтхрасир, да изградят новия ред.

Оцелял обаче и драконът Нидхьог. Той заел мястото на пазител на портата на смъртта – тези, които не били добри приживе, се озовавали на студено място пред него, а той изсмуквал всичко, докато не оставали само скелетните останки на нещастниците. Пред зейнала врата на север, сред буйна река от отрови, там бил страшният дракон.

От хаоса се поражда ред, от реда хаос. Вечният цикъл на начало, край, и пак начало.