Един ден Буда привикал Маймуната, за да го запита защо и как би управлявал рая, а Маймуната на свой ред отвърнал, че е достатъчно умен, силен и чевръст, за да го направи. С един скок може хиляди километри да премине. Буда отвърнал да се пробва и да докаже – ако успее да слезе от шепата му, ще управлява небето. Маймуната скочил с все сила. След дълъг полет най-накрая се приземил на една планина, а в основата ѝ изписал името си и се върнал обратно пред Буда.
Буда се засмял и му отвърнал, че е стигнал основата на един от големите му пръсти. Маймуната не му повярвал и Буда го предизвикал пак да скочи дотам, за да се увери. Отново се засилил и скочил високо, но учителят внимателно затворил шепата си и пленил в нея хитрия Маймуна. Буда предал пакостника на богинята на милосърдието Гуан Ин, за да му измисли подходящо наказание.
Вълшебна планина създала Гуан Ин и в нея заключил Маймуната с условието, че ще бъде освободен само когато преосмисли действията си и се покае за греховете си. Така след много векове Буда и Гуан Ин решили да проверят пакостника, докъде е докарал. Голямо предизвикателство поставил пред него Буда – да придружи мъдрецът Тан Сън, който поел на дълго поклонение в Индия, за да донесе оттам будистки скрижали.
Много трудно му било на Маймуната през цялото време, сдържал се да не прави пакости и помагал с магическите си сили на Тан Сън, само когато бил в затруднение през дългото и опасно пътешествие.
Завърнали се от Индия. Буда и Нефритения император били впечатлени от устойчивостта на Маймуната от предишните му навици и явно получил истинско просветление по време на затвора си в планината. Затова го повишили във висока длъжност в двореца – станал бог на победоносното съревнование и славата му се носела от поколение на поколение.
