Искам да напиша това есе. Това е гледна точка, но е и философия. Искам да споделя мислите в няколко главни точки. Моля, прочетете материалът докрай. Не съм тук да вкарвам повече психоза, отколкото вече има, нито да ви убеждавам в каквото и да било. Това са размисли на една от най-значимите теми на новото хилядолетие, а от нас зависи какво ще излезе като финален продукт-последствие.

Можете да проверите и другите 2 статии, които съм писал по въпроса: Карантина 2020 – 5-те аспекта след нея , 8 неща да правим – Карантина 2020 .

Препятствия

Животът ни е низ от препятствия. „Това което не ме убива, ме прави по-силен“, е толкова известен девиз, но лежи в основата на закаляването на характер, на изграждането на мъжество, на оформянето на морала и етиката.

Светът е пред голямо изпитание – икономика, здравеопазване, но и образование. Последното е толкова важно, поради това, че бъдещето е в децата, в тяхното възпитание, в тяхната социализация, досег със света, оформянето им на характер чрез възпитание. Сега, повече от всякога, мисля че ще е най-ползотворно да се припомнят неща повтаряни от хилядолетия: говорете истината, бъдете смели, изправяйте се пред своите изпитания от живота си, не се крийте от собствените си проникновения за самите себе си, бъдете сърцати, правете нужни и градивни неща.

Промяната в света не е с пистолет, това го може всеки – и този „всеки“ най-често влиза в затвора и светът си е все същият. Промяната е в „перото“ – идеите, мечтите, осъществяването на мечтите; ако нямате средствата, то поне говоренето за мечтите е толкова мощно, колкото всичко останало. Само вижте медията – само с говорене успяха да сринат психиката на целия свят.

Каляване

Всичко е закалка. Стоманата се калява с огън, после в студена вода, ако острието не е готово се доочуква с чука върху наковалнята.

Ако забелязвате, тъй като досега дигиталният свят бе в живота ни, то сега ще е норма за всекиго; дигиталният свят и работата вкъщи имат своето влияние. Не само заради лъчението от дисплея или заради „интернет зарибявките“, но и заради махането на структурата на конвенционалния живот. Може би се питате, днес Понеделник или Петък е, или дори колко е часът.

Нужна е структура, режим, дисциплина. Имайте време да си направите график, да поддържате дисциплината; вкарайте и няколко физически упражнения (освежават мозъка, дишането, ритъма на деня ви).

Страх

Какво да се каже повече, което да не може да се види – всяка медия, навсякъде, едно и също. Ако не ни покажат, че са умрели Н-брой хора, то се говори пък за криминалистика или друга „приятна“ тема.

Последствията са страшни, но ви връщам към „Това което не ме убива, ме прави по-силен“ – търсете решения. Не е лесно, но кога е било? В световната история е имало много кризи, а човешкият вид е оцелял. Въпросът е как ще оцелее сега? С последствия от фашизъм, демокрация, психоза; или градивност, нов поглед за живота, философия, волеви действия, реализирани хуманитарни мечти.

Всичко може да е Утопия, но тези, които не са пробвали дори, какво оправдание имат за страданието си?

Винаги може да обвиняваме „злодеят на деня“, но не е ли по-прекрасно, ако сме силни и смели същества, които постигат целите си?

Кураж

Главната ми идея за това есе е Кураж. Искам да го вдъхна. Трудно ми е, няколко месеца гледам, чета, слушам, проучвам различни мнения.

Психозата е интересен феномен. Малко ми е забавно като чувам „не гледам телевизия, не ми влияят“. Не е вярно. Влияе се нон-стоп. По какви причини се влияе – по много. Не, няма да умрем от 5G, но не си мислете, че правителства, които не са решили световните проблеми в последните 100 години, от днес са загрижени за баба ви.

Имайте реалистична перспектива. Не бъдете конспиратори, но не бъдете наивни.

Имайте кураж. Дано тези разсъждения поне малко ви замислят. Винаги има варианти. Успех!