Хората живели в безчестие и това разгневило много Небесния император. За наказание изпратил водният дух Кун-Кун, който предизвикал голямо наводнение. Реките се изпълнили с още повече вода и излезли от коритата си, вода заляла цялата суша. Хората били принудени да си правят гнезда по дърветата нависоко, а полята били наводнени и посевите им били съсипани – нямало никаква храна.
Внукът на Небесния император Кун, съжалил хората след като видял ужасното наводнение и взел част от почвата намираща се в Небесния дворец. Вълшебната почва послужила на Кун като я използвал да пресуши наводнените региони и полета, на свой ред почвата изсмукала водата. Там където имало вода се появила суша, там където имало езера – тресавища.
Хората ликували при милостта на Кун. Слезли от гнездата си и заселили отново старите си домове. Имало надежда, че всичко щяло да тръгне постарому.
Отмъщението на Небесния император
Небесният император обаче се разгневил, защото Кун спряло потопа без позволението на дядо си. Затова изпратил отново дъжд и животът на земята пак започнал да се наводнява. Колкото до внука си, Небесния император изпратил огненият дух Джу Рун да го убие.
Огненият дух намерил Кун и го пронизал смъртоносно с меча си. Кун обаче не се разложил като смъртен, напротив тялото му останало непокътнато, а в него се зараждал нов живот. Небесният император видял това и знаел, че Кун не е наистина мъртъв затова заръчал на друг дух да го прободе с острия си меч и да го довърши.
Духът изпълнил заръката, прицелил се и го пробол. Обаче от разкъсаното тяло не бликнала кръв, а се появил млад дракон, който разперил криле и полетял право към двореца на Небесния император.
Делата на Ю
Драконът стигнал до двореца на Небесния император, изправил се пред него и се представил като Ю, син на Кун, и помолил императора да спре с потопа, като така ще спаси хората. Императорът се трогнал от застъпничеството на дракона, помислил малко и преценил, че наказанието е достатъчно. Императорът позволил да бъде прекратено наводнението. Драконът Ю взел от вълшебната пръст, която баща му Кун използвал предния път да пресуши наводненията, и се спуснал право към земята на хората.
Пристигнал, за да види как водният дух Кун-Кун превръщал пътищата в реки, полята в езера, реките в бързеи, а езерата в буни морета. За да го спре, драконът Ю призовал всички свои верни духове от височината на върха на една планина, и посочил пред тях Кун-Кун какви неща прави. Духовете се възмутили и изгонили водният дух от земята.
Драконът Ю се заловил и с наводненията. Издигнал нови планински вериги, разгънал поля, където хората да отглеждат новата реколта. Построил отводнителни диги, прокарал с опашката си нови речни корита отвеждайки водите да се оттекат в моретата. От всичко това, Ю дал на хората нови високи планини и дълги реки като Яндзъ и Жълтата река. Тридесет години били нужни на дракона да придаде нов облик на земята, да овладее наводненията и да даде нови условия за живот на хората.
Прогоненият воден дух Кун-Кун не се появил повече. Нито на небето, нито на земята не знаели къде се е дянал. Но и до днес, при наводнения, китайците подобно на трудолюбивия дракон Ю, се залавят да отводняват, да копаят диги и да прогонват есенцията на Кун-Кун.
