Бог на готварското изкуство бил Дзао Дзюн. Преди да стане божество е бил човек, и когато се възкачва сред боговете, си спечелва прозвището „бог на кухнята“ или „бог на печката“. Много китайци закачат негов портрет над готварските печки в дома си.

Гуодин Сиен била красива мечтана девойка, за която се оженил на младини Чан. Вярна и добра готвачка, с нейна помощ на Чан се усмихнал късмета, потръгнало му и забогатял.

Чан и разбитият брак

Изображение на бога на кухнята Дзао Дзюн, изображение: неизвестен автор

Друга жена на име Ли Хайтан харесала Чан, и го убедила да се разведе с жена си. Скоро младото семейство се разделило, обаче без подкрепата на Гуодин, на Чан не му вървяло и парите му се стопли. Когато обеднял, Ли Хайтан го напуснала, и така Чан останал сам, беден и нещастен.

Заскитал по улиците като просяк. Не се хранел, нямал подслон и се разболял. Зрението му отслабнало, и един ден докато обикалял просейки, минал покрай къщата на първата си съпруга Гуодин. Тя го видяла и го съжалила. Поканила в дома си, нагостила го с юфка. Чан обаче не познал бившата си съпруга, не знаел че това е Гуодин, защото вече бил напълно сляп. Похвалил юфката, с която го нагостила и рекъл, че такова хубаво ястие само първата му съпруга можела да направи.

Гуодин, трогната от благодарността му, изрекла да отвори очи, и като по чудо Чан прогледнал. Съзрял Гуодин, но се засрамил, задето навремето се отнесъл така лошо с нея и се хвърлил в горящата пещ. Гуодин го хванала за крака в опит да го дръпне, но той се отскубнал и изгорял целият. Останало само изгорялото му тяло.

Чан става безсмъртен

Чан станал един от безсмъртните, поради искреното си разкаяние и тъжната си кончина. Станал божеството Дзао Дзюн и станал бог на печката и покровител в известен смисъл на китайския дом – тъй като печката не е само за топлене и готвене, но и като централен елемент в дома на китаеца. Така станал един от най-обичните и уважавани богове от народа.

В негово присъствие, което означавало в кухнята на дома, не се ругаело, не се псувало и не се хвърляли обиди, тъй като той се засягал. Затова хората трябвало да се държат прилично, също така Дзао се гневял, ако се похабява храна, и когато хората не спазват клетва – например известно време да не ядат месо.

Дзао имал доста големи отговорности, въпреки че не бил в двора на Нефритения император. Дзао се явявал посредник между земята и небето, и докладвал на Нефритения император как се държат хората, за да знае императора всичко, което се случва на земята.

Според хорските вярвания, когато нещо горяло, пушекът се издигал и отнасял послание към небето. Затова на всяка Нова година, ликът на Дзао Дзюн се сваля от мястото му над печката, и се изгаря, за да бъде пратено посланието от дома към небето, в почит на боговете и императора, как добре се е държало семейството през цялата година.

Обикновено няколко дни преди Нова година принасяли на бога дар от най-примамливи сладкиши. Портретът на бога се почиствал, поставяли се сладкишите до лика му, понякога посипвали със захар портрет, който потъмнявал от пушека през годината, за да е „по-сладък“ и благосклонен докладът към Нефритения император за дома. При изгарянето на изображението, колкото по-висок пушека, толкова по-добре. След това нов лик на Дзао Дзюн се слагал над печката.

Цялата тази церемония показвала колко много древните китайци ценели бога и искали да изглеждат във възможно най-благосклонна светлина пред него и Нефритения император.