Бог Квазир – Бог на Поезията

Квазир бил бог на поезията. Да, дори сред войните, сред приключенията, се намирало място и за поезия. Раждането на Квазир е не по-малко чудно от самия него. Все пак за умното божество, което разбрало планът на коварния Локи с рибарската мрежа, му приляга да има необикновена история за раждането му.

След войната между асите и ваните, от двата клана се изплюли в голяма глинена купа и от сместа от слюнките сътворили бог Квазир. Всички дирили съвета на Квазир: богове, джуджета, великани, всякакви други причудливи същества. И как не – все пак е създаден от мъдростта и знанието на всички богове. Бил като ходещ извор на познанието. На всеки въпрос, отговарял направо; когато някой го питал кое е редно, и кое не, отпускал се, притварял очи, подканял събеседникът да продължи. Събеседникът така размишлявал на глас и сам стигал до изводите. Квазир си спечелил уважението на всички и славата на мъдър бог и поет. Всички искали да го слушат и се събирали да поемат от мъдростта му.

Но със славата идва и завистта. Придошла във вида на двете джуджета братя Фялар и Гялар. Те поканили Квазир на пир в тяхната пещера. Под земята, въпреки сталактитите и влажността, пиршеството било богато, ястията вкусни и поднесени в златни ковани купи. Точно като за божество. След като се нахранили, джуджетата подканили Квазир малко по-навътре в пещерата, извадили остри ножове и го намушкали. Изтекла квазировата кръв, а Фялар и Галар събрали кръвта в глинените купи Сон и Бодн, както и в чайника Одрорир.

Знаели, че кръвта е скъпоценна, само една глътка била нужна за достигане на върховната мъдрост на Квазир, затова я запазили в медовина и я скрили на безопасно място. Пуснали вест на асите, че мъдрият поет се задавил от мъдростта си умрял.

Великаните и Болверк

Не след дълго, подир смъртта на Квазир, великанът Гилинг и жена му посетили джуджетата. Домакините и великанът нещо се сдърпали, разгорещени думи и караници последвали. Гилинг излязъл на свеж въздух. Изкарали лодката и пообиколили морето около Мидгард, но се забили в скала, която удавила великанът. Джуджетата обърнали скалата и се върнали. Трябвало да обяснят на съпругата му, че Гилинг се е удавил. Било инцидент. Жена му така се разстроила, че досадила на джуджетата. Предложили, за успокоение, да покажат къде се е удавил. Фялар я завел на морския бряг, а Галар пуснал камък върху главата ѝ и я утрепал.

Синът им Сутунг се разтревожил – родителите му не се върнали. Тръгнал да ги търси и отишъл при дждужетата, а Фялар и Галар започнали да се оправдават, че и двамата умрели в ненадеен инцидент. Сутунг така се разгневил, че ги хванал за шиите и ги завлякъл към морето. Джуджетата толкова се изплашили, разбрали, че Сутунг ще ги убие и му предложили в замяна на живота им да му покажат медовината – събраната кръв на Квазир. Медовината гарантира мъдрост, само една капка е нужна и ще има от мъдростта на великия поет. Сутунг се съгласил, все пак родителите му така и така били вече мъртви, но медовината му се сторила като примамлив откуп за живота на двамата негодници джуджета.

Отпил глътка, но взел медовината за себе си. Издялал кутия от камък и положил вътре двете купи и чайника. Скрил кутията дълбоко в недрата на планина и за страж сложил дъщеря си Гунльод да я пази.

Обаче Сутунг започнал да се хвали и не след дълго мълвата стигнала до Один. Самият Один, който дал едното си око, за да пие от кладенеца на мъдростта на Мимир, бил привлечен от мисълта за още познания и мъдрост. Тогава решил: преобразил се на великан на име Болверк и тръгнал да скита из Мидгард. Стигнал до полето, собственост на брата на Сутунг – Бауги. Видял едноокият Болверк работниците на полето, девет работника косели високата трева. Предложил да им наточи косите и наистина станали най-острите коси, които са хващали ръцете им. Работниците били така впечатлени, че предложили да откупят точилото и Болверк го хвърлил високо. Втурнали се да го хванат и в навалицата се съсекли един друг.  

Едноокият Болверк продължил. Мръкнало се, но стигнал най-сетне до прага на Бауги. Помолил го да го нагости от дългия изтощителен път. Бауги приел разсеяно – мислите му били в това, че всичките му работници били мъртви. Кой ще обработва нивата, не се знае. Болверк обаче предложил да работи на полето, а отплатата за труда му да бъде от медовината. Бауги се съгласил, щял да помоли брат си.

Цяло лято Болверк работил на нивата. Станало време за плащане, но Сутунг отказал да даде от вълшебната течност. Болверк убедил Бауги да отмъкнат медовината, а той приел от страх от великана, защото свършил толкова много работа със силата на деветима, без дори да се умори. Признал мощта му. Завел го до планината, където била вълшебната течност, изкопал дупка в склона. Болверк в този миг се превърнал в змия, и преди Бауги да може да отсече тялото на змията, то тя вече се била плъзнала в дупката.

Гунльод, дъщерята на Сутунг, която пазела пещерата и медовината видяла пред себе си великан. Один от змия пак се бил преобразил в Болверк, а тя радостна, че най-накрая има с кого да си поговори, защото пазенето на медовината било отегчително занимание, направо се сащисала от приятна изненада. Один в образа на Болверк запял една от свещените девет песни, които имал като просветление, когато се увиснал на Дървото на живота Игдрасил. Гунльод била запленена и от външния вид на великана. Влюбила се. Болверк използвал момента – поискал от наивната великанка да отпие три пъти от медовината и тя се съгласила. С една глътка пресушил чайника Одрорир, после купата Бодн и накрая купата Сон. Преобразил се в орел и полетял към Асгард.

Сутунг видял орела и се досетил – работата е нечиста, а медовината най-вероятно е открадната. Преобразил се и той на орел, заклинание което знаел от мъдростта в медовината на Квазир, и полетял след Один.

Асите забелязали полета на Один и приготвили купи и паници за медовината, но след него бил орелът Сутунг, който го настигал. Все по-бързо се движил вторият орел и Один издигайки се нависоко и спускайки се над стената на Асгард изплюл малко количество от медовината. Само че част от количеството се разляло от купите и паниците в локва, от която само поетите любители пили. Останалата запазил за себе си. Рядко давал на бог или човек от нея – само в най-специални случаи, и все пак, рядко.