През XIX век, изследователи на славянския фолклор тръгват по села и градове да запишат невероятните приказки и легенди, които биват пренасяни устно в провинцията за Иван и Кашчей в Русия.
Най-голям принос има Александър Афанасиев (1826-1871), който успява да събере огромен набор от материали въпреки тогавашното преследване на така наречената „примитивна култура“.
Героят Кашчей Безсмъртния , както Баба Яга, бива описан като негативен персонаж, олицетворение на злото. Според преданията имал кльощав вид (предполагаемо „кашчей“ означава „недохранен“), и тази подобна на скелет фигура имала злощастният навик да краде млади девойки, да ги отвлича за свое развлечение.
Една от най-популярните приказки бива за отвлечения Иван.
Персонажи
Table of Contents
Кашчей- художник Виктор Васнецов (1926-1927)
Легендарната фигура на Кашчей обрисува едно много интересно същество. Душата му, според някои версии, бива пазена в игла поставена в яйце; яйцето се намира в патица, патицата в заек; заекът е затворен в железен сандък, а сандъкът е скрит в дъб, който расте на самотен остров.
Всички тези условности са голяма защита, защото ако заекът бъде разпорен, птицата ще излети. Говорело се, че ако яйцето бъде разбито в главата на Кашчей, той ще умре, а според други източници, ако бъде изгорено тялото му, това ще е краят му.
В популярните приказки Иван е типиният красив, млад, силен герой, който си плаща са любопитството си и добрината си.
Маря Маревна е пък силният войн, нетипичната женска фигура, която с меча си покосява враговете и раздава справедливост.
Кашчей и Иван
Живял нявга млад и красив принц на име Иван. Веднъж, като яздил коня си сред полето, попаднал на място, цялото осеяно с трупове след битка. Като разпитал, разбрал, че това е войската на Качей Безсмъртния, сразена от войнствената царица Маря Маревна, а самият той – пленен от царицата. Скоро Иван Срещнал и самата царица. Те се обикнали, оценили се и заживели в двореца на Маря Маревна. След време царицата трябвало да замине отново на война. На тръгване тя показала на Иван един заклчен килер и му заръчала никога да не го отваря.
Кашчей и Иван – “Червената приказна книга”, 1890 г.
След като Маря Маревна заминала, любопитство замъчило Иван – какво има в килера. Той намерил ключовете и го отворил. Отвътре се показал съсухрен старик, окован във вериги. Старикът го помолил за вода, Иван го съжалил и му дал да пие. Като се напил, старецът счупил веригите и избягал от двореца, отвличайки Иван със себе си.
Щом Маря Маревна разбрала какво е станало, препуснала да спаси съпруга си, но Кашчей я причакал и я съсякъл на парчета.
Преобразените на сокол, гарван и орел на Маря донесли и напръскали насеченото ѝ тяло с жива вода и я съживили.
Междувременно Кашчей препуснал с пленения Иван на своя бърз като светкавица жребец.
Маря Маревна знаела, че само при Баба Яга може да намери кон – достатъчно бърз, за да настигне Кашчей. Вещицата ѝ дала едно келяво жребче, което едва стояло на краката си, ала щом Маря го яхнала, то като по чудо се превърнало в прекрасен кон, който скоро догонил похитителя. Като совободила Иван, Маря Маревна се втурнала да преследва Кашчей. Те яздили през горите, докато конят на Кашчей се препънал в един камък и го хвърлил на земята. Маря Маревна бързо се обърнала, извадила меча си, пробола Кашчей и накрая го изгорила. После с Иван се върнали в двореца и заживели мирно и щастливо.
Историческа личност
Предполага се, че личността, която стои зад вдъхновението за Кошчей Безсмъртния е от куманския* водач хан Кончак, който датира от XII век. В приказка за Игорската кампания е посочен като кошея (роб).
Няма много записано за хан Кончак, освен, че се е върнал в Кавказ.
Описан е като необичайно привързан към златото и като пазител на ресурсите на Кош.
За последен път е записан в руските хроники през 1203 година, и ако записът е правилен, го прави над 100-годишен.
Смята се, че е демонизиран в народните приказки поради езическият му произход и сблъскването с тогавашното славянско християнство.
Вариации на името
Кошчей бива записан и като: Кашчей, Кошчай, Кашшей, Ковшей, Кош, Каш, Кашел, Косцей, Кашуй, Козел, Коз‘олок, Корачун, Корачун Безсмертний, Кот Безсмертний, Костил Бездушний.
_______
* кумани – тюркоезичен номадски народ, който извършва набези и в България, а по-късно и трайно се установяват и биват асимилирани. Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второ българско царство. Дори се смята, че Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход.
В България се намира и балканското село Куманите. Роберт дьо Клари в „Описание на IV Кръстоносен поход“ описва: „..Това е едно диво племе, което нито оре, нито сее, нито има колиби или къщи. Те имат плъстени палатки – живелища. Те се обличат в овча кожа… не престават да скитат и денем и нощем….“.
