От наблюдения над обществото се виждат няколко етапа на настроенията в момента: 1. Депресия; 2. Мизерия (и глад); 3. Объркване; 4. Ярост; 5. Тъга.
По различен начин изразени или в различни комбинации, тези настроения най-вероятно ще са сред нас и след вдигнането на забраните и така нареченото “извънредно положение”, което прилича твърде много на домашен арест (чисто психологически).

Затова и в тази статия ще направим един малък анализ и антиподни решения на негативния участък на тези настроения, така че да може възможно най-градивно да се възползваме от ситуацията. Не забравяйте, че животът продължава, и че сегашните моментни тревоги ще избледнеят пред факта, че е възможно да ни очаква нов свят с нови проблеми изискващи решения.

Депресия

Получава се депресивен период поради липсата на: финанси, въздух, пространство, тягостното внушение на престъпление и наказание.
Депресията може да не е толкова съзнателна за голяма част от хората, поради постоянното мислене за препитание. В момента се получава като, че да сме на боксов мач: докато трае рунда се мисли само за отбягване или нанасяне на удар. Когато обаче гонгът удари свършека на мача, адреналинът спада и човек може да се огледа къде е бил досега. А медийните прогнози се грижат да обрисуват много “красива картина” на пост-апокалиптичен сценарий.

Да, промени ще има, но ако се обърнем към историята в последните 6000 години, най-различни империи на световната карта сменят териториите си, постоянни битки, сменяне на националности и накрая възникване на съвременните държави. И преди е имало кризи, но сегашната е прецедент в икономически план, но и в дигитален: обвързаността на хората, постоянното общуване, самият начин на живот на “без граница”, който е в последните няколко десетилетия.

Покрай хаоса несъмнено съвременните империи наречени “суперсили” ще променят някои неща.

Депресията е в следното: промяната на този свят в друга насока, промяна на правилата, въпреки че си остават същите в сърцевината си.

Какво да направим: друг поглед. Това което предстои ще изисква нови решения или поне разчупено мислене към стар проблем. Необходимо е да се приеме ситуацията в градивен смисъл.

Особено трябва да се погледне върху “отнемането на права” – въпреки, че има позитив, има и негатив, в смисъла на ограничаване на личната свобода.

Добър въпрос е: свобода или свободия? Съвременният човек е консуматор, който по принцип не го е толкова грижа за екологията или други глобални въпроси. Сега е идеален момент да се съотнесем с цялата си концентрация върху “морал и етика към нас и света“. И докато някои спорят философски къде са границите на морала и етиката, то няколко основни примери биха били:

Отнасяйте се добре с хората, обграждайте се с градивни хора, редуцирайте схващането, че всички са ви длъжни (не са); фокус върху това какво “аз мога да направя за себе си”, а оттам и градивността, на този който иска да търси идеал, чрез който ако подобрим себе си, няма как да не подобрим света.

Признак на еволюция на възприятията е в единението. Както историята ни учи, че много култури са били на племена, които се обединяват в едно; или провинции, които се обединяват в империя; или както по-късно – в държави и междудържавни съюзи… и накрая докато паднат всички граници и ни свързват социални мрежи с безплатна регистрация – всичко това е превъплъщение на обществата в едно голямо общество, а разбирането за това общество се гради чрез асоцияцията на семейство и единност.

И ето сега казват на глобалното семейство да бъде разделено – дали ще оценим истински, това което ни бе дадено?

Примерно решение: Смяна на перспективата.

Мизерия (глад)

По официални данни над 70% от работещите в света са засегнати от кризата, а много голям процент биват съкратени.

Финансово ще се (и вече се) отрази на абсолютно всички, и особено на хора без спестявания, тези които са на кредити или хора от ресторантьорския, туристичесия, превозния бизнес. Всичко свързано с хора на едно място, пътуване на хора от А до Б, дори обществени поръчки – ще замре за определен период от време, а възстановяването може и да се окаже невъзможно (рано е да се прогнозира). Както вече се вижда и петролът е обезценен, заради намаленото потребление (самолети, кораби, всякакви МПС-та).

Според конспираторите става дума за “игри на глада” (по филма, който е по книга), намеква се за “1984” и други. Което е логично – всеки който се занимава поне малко с финанси, икономика, инвестиции, пазари, социология, наблюдения и взима примери от историята, е предвидил колапсът на тази система, защото тя не е рентабилна при голяма криза. Тя е система на постоянно неспирно експлоатационно производство, и като няма условия за експлоатация – всичко спира. Няма резервен план дори.

Много малко хора си дават сметка, че в момента икономическата система е базирана на Индустриалната революция (1759-1850), и механизмите не са усъвършенствани освен в начина на количествено закупуване и надуване на икономическия балон от 170 години. 

И както тогава, така и сега, експлоатацията на детския труд е факт. Но досега не пречеше да си поръчваме най-новите обувки шити за 50 цента от индийче.

Мизерията и гладът си бяха факт и винаги са били факт. Ето някои години за умиране от глад годишно (всички възрасти):

- 1995: 989 милиона; 
- 2000: 900 милиона;
- 2005: 945 милиона;
- 210: 821 милиона;
- 2017: 821 милиона,
- 2018: 822 милиона;
- 2020 (тази статия е писана краят на април): досега малко под 3 милиона.

Ако направите и кратка справка какъв е бил животът преди Индустриалната революция и какви режими са се използвали, ще придобиете картинката, че въпреки сегашните трудности, миналото освен носталгия, носи и реални данни за състоянието на света и делението “бедни-богати”.

Примерно решение: усвояване и прилагане на нова перспектива/специалност/решение.

Объркване

А сега накъде? Свикнахме в живот без граници от телефона/компютъра целият свят бе наш (с някои изключения). Ами сега? Пред нас е перспективата на отнетото ни, на което започнахме тамън да се любуваме.

Истината, е че ще видим доста промени, които ще объркат много хора. Не помага и паниката, която се насажда и изкуствено, и самите хора се допаникьосват.

В цялата ситуация има доста политика и геополитика, но тук засягаме повече индивидуалният психологически аспект, който може би е най-важен, тъй като бъдещето ще зависи и от оцелелите хора след този огромен стрес.

Объркването идва и от “адреналина” – в момента сякаш се бием срещу огромен злодей, и както се случва по време на битка/бой, адреналинът преизпълва тялото и то започва да функциониора по определен начин. Вижда се притъпяване на болката, учестеното дишане, повишено внимание към опасност, както и готовност за копие/меч/секира.

Аналогията е прекалено близко до реалността – покрай целият страх втълпяван и от медиите, се стимулират повече базисни инстинкти за самосъхранение (затова и тоалетната хартия е хит), отколкото спокоен хладнокръвен ум, който търси решения.

Нужно е да спрем за малко, да изключим телевизора, да дишаме и със спокоен ум да премислим ситуацията – за себе си, семейството, работата, кариерата, накъде е възможно да се насочи света и евентуални превантивни мерки.

Но с чакане, че държавата ще поеме всичко, и че тази епидемия просто ще отмине, е най-грешното и подкопаващо действие, което завърта объркването още по-яростно.

Наблюдава се в целия западен и напреднал свят – хората си мислят, че ще се върнат постарому, но няма как. Объркват се само при мисълта, че никога вече няма да има Олимпиада и препълнени стадиони. Въпреки че още е рано да се каже, но със сигурност терминът за следващите няколко години ще е “социално дистанциране“. Това ще е новото верую за много неща.

И в това няма нищо лошо, ако се спазва разумната граница. За да може да се спази, хората трябва да се изкарат от изстъплението и объркаността и да наблюдават въвеждането на мерки. Протестите ще са нормално нещо и те ще са спирачка за тотална диктатура.

Примерно решение: спокойствие и хладнокръвно обмисляне на ситуацията.

Ярост

Безконтрилируема ярост на безсилието на човека в тази ситуация. Трябва да се разбере, че всичко емоционално по време на криза трябва да се изчисти или поне да не замъглява погледа ни. Заместете всяка емоция със спокойствие.

Нито един атлет, спортист, инженер, военен, спец-части, тюлени, бизнесмен, предприемач, лидер – стига да са добри в това, което правят, нито един от тях не позволява емоцията да го събаря, да му мъти мозъка и визията, винаги търси начини, и когато падне на земята гледа как да се изправи. Решени, фокусирани, гъвкави – много фактори в една силна индивидуалност.

Има какво да се поучим от тях. Не е нужно всички сега да станем лидер-революционер-фелдмаршал, защото това което се наблюдава в обществото, е че “много вожд, малко индианец”. Най-лесно е да се дават акъли.

Не става въпрос обаче за това, а за примерът, който са горепосочените хора – очевидно са силни личности. Нека вземем от тях тази целеустременост, за да подредим собственият си живот без много-много акъли. А ако повече от нас станем силни целеустремени хора и се съберем на едно място в обединение и съюз и всеки от своята сфера на познание дава РЕШЕНИЯ, а не критики? Ами, ако това е бъдещето на този свят? Ами, ако не бъде това бъдещето на този свят?

Но се изисква работа. “Старият свят” е “Мак Доналдс” и молове- твърде големите удобства разглезиха хората, а те свикнаха да изискват всичко наготово. Нещо притеснително, което виждам в последните 8 години, е че хората ги МЪРЗИ да правят и гугъл-сърч за популярна тема, за която има страшно много източници и въпросът може да бъде отговорен за по-малко от 2 минути. Вместо това, влизат във Фейсбук, за да се оплачат и да питат другите. И се получава парадокс, в който обикновеният консуматор предпочита да изхаби 2 часа в караници с непознати хора на дадена тема, вместо да потърси за тази тема за 2 минути в най-голямата търсачка в света. И всичко е на едно място – в телефона в джоба. (разбира се, не за всички тематики може да се прави гугъл-сърч, но наблюденията показват, че хората питат за най-тревиални и битови неща, за които вече има информация)

Тази натрупала се ярост от забързания живот, разглезените консуматори и страхът от мизерия от кризата и карантината – трябва задължително да се замести със спокоен ум, целеустремена визия, търсене на ГРАДИВНИ решения. Ако не намирате сами решението, съберете се с умни хора и мислете. Ако нямате и умни хора “под ръка”, свят широк и то дигитално – търсете!

Примерно решение: търсете.

Тъга

Страданието, че старото може да си отиде. Да, отива си, но може би по-важно е как новото ще дойде. Дали ще е с репресия или ще може да изградим мечтаното бъдеще, което бе обещавано от всеки визионер в технологичната сфера и говорено от всеки философ през вековете.

Ясно е, че перфектен свят няма и е малко вероятно да има. Всичко е отражение на хората, защото една система може да е перфектно замислена, но тя се управлява от хора с техните негативи и позитиви, мечти, амбиции, някои от които благородни, а други не толкова, а това е предпоставка за корупция (от лат. – разваляне, разлагане).

С горните данни за световната мизерия и умиране от глад, наистина ли искате да защитавате тази система? Или сега е моментът за иновации и поставяне на стари проблеми под нова светлина?

Примерно решение: извличане на позитив от ситуацията и прилагане в удобен момент.

Извод:

Ситуацията е тежка, но не е най-тежката в световната история. Винаги има изход, но e жизненоважно, докато намираме начин за собственото си битуване, да търсим решения в собствените ни специалности и сфери, а може би е време за пре-квалификация. В който и да е вариант, промяната в света идва само от личното самоусъвършенстване и не просто даване на пример, а живот за пример.

Знам че е трудно за много хора сега да мислят по този начин, но го имайте предвид. За вашето бъдеще и бъдещето на децата ви (много обичам този способ с децата, вкарва малко вина – журналистически подход).

Също така се видя, че планетата ще се оправи. Доста арогантно е мисленето, че тя е потърпевша и за 3 месеца домашна карантина и ограничения, се видя че хората страдат, а природата си е на място и даже се повъзстанови от последните 100 години замърсявания.

Дори озоновият слой е по-здрав за пръв път от десетилетия, въпреки че официално се казва, че няма връзка с коронавируса, което е абсурдно – целият свят спря да се движи, няма как да няма ефект.

Затова, най-добрият съвет във всичко това е усъвършенстването, защото планетата без нас може, ама ние можем ли да живем по стария си начин, или по-точно – искаме ли да живеем по стария си начин?