Обща характеристика

Водата често се е асоциирала в различни култури като връзка с отвъдното, водите под земята като „праисторически хаос“, падащата вода като „благословена живителност“, водовъртежите като трудности в живота, а ромонът на тиха река – тих и спокоен живот. Езера и вирове са обители на природни духове – русалки, водни духове, водни демони с прорицателски способности.

Умереността в картите за игра Тарок е представена чрез ритуалното смесване на вода и вино. Много митове за сътворението на света, водата е на централно място като метафора и първоизточник на живота, но и на заличителят на живота, пречистването, наказанието, удавянето.

Потопът като символ и изразител на водата е прочистване, ново начало, наказание. Водата е амбивалентен символ (двойстен символ) – тя съдържа и доброто, и злото; и живота, и смъртта; и благодетел, и наказание.

Пречистващо въздействие в символичен смисъл водата имала между другото при късноантичния култ към Изида.

Психология

В психологията океанът е символ на дълбокото подсъзнание, несъзнаването, а в една от скандинавските руни намираме Лагуз, която буквално означава „езеро“ – символ на дълбочината, водата, невидимите дълбоки сили, плавността на живителната сила. Интересно е да се спомене, че водите могат да се стичат навътре към земята и така придобиват смисъла на Подземното царство (Гьол в скандинавската митология, река Стикс в гръцката митология).

Така водата придобива смисъла на вътрешното аз, подсъзнанието и търсенето на отговори от въпроси, които занимават съзнанието.

Християнство

Святото причастие в християнската дуалистична система се изпълнява с вино и вода, при което има добавка от огън. Това показва и подчертава двойствеността Бог-човек и тяхната връзка помежду им. Същевременно, в иконографията водата се изобразява като елемент с роля на пречистващ фактор, а при кръщението (по-често на деца), „измиването на греха“ (със съответна молитва за отричане на влиянието на дяволите). Освен това, тя се използвала за подлагане на вещици на водно изпитание, ако се провалят и са виновни, то трябвало да плуват над водата; ако са невинни – да потънат и да ги издърпат с въже. Вярването било, че водата не поглъща „оковани вещици“.

Водата, най-силна и пречистваща, била благословената вода. Росата също се смятала за Божия благодат и за Божиите дарове. Водата може да бъде с миро, не се смесват водата и мирото, а благославяната на определени празници (aqua benedicta), вярващите отнасят в домовете си (в някои части на света, ако има черква до извор, се смята за благословена и също се отнася). Водата после се сипва в малки ванички край къщния праг. Служи за прекръстване с намокрени пръсти. Широко разпространено е вярването, че поръсените на земята капки „помагат за пречистващите пламъци“ на душите, които отиват към Чистилището.

Кръщенето се изпълнява с вана с вода и е като тайнство, което измива всички грехове и предходни деяния предадени и от родата, и човека който ще ги извърши. Като Йоан Кръстител, който измива пръв Христа като символ на новата религия на спасението и пречистването на Иисус.

Ислям

Задължителните дейности (фард) в исляма винаги започват с пречистване чрез вода – измиване на лице, ръце, глава, крака. Препоръчителните дейности (мустахаб) включват: измиване на ушите, измиване на ръцете до лакти, устната кухина, устата, носа в началото. Трябва цялото тяло да е измито, и чак тогава се изпълняват другите ритуални дейности. Това измиване се прави с вода, но при положение, че е в район с чиста вода. Съществува и „сухо измиване“, когато пясъкът придобива смисълът на пречистител, ако няма вода, или ако водата не е годна.

Преди задължителна молитва водата се сменя и трябва да е на достъпно място.

Европа

Термалните води, горещите води извиращи от недрата на земята, се смятали за лековити и за връзка с водни божества и създания. Налични оброчни дарове свидетелстват за почитане, от ледниковия период чак до античността, в култови пещери на Пиринеите. Населяваните от келтите земи се среща почитане на свещени извори, смятали че те са връзка и дар от Майката земя. Същото може да се види и по земите населявани от тракийските племена, някои от които в България. Те намирали места, извори, около които се заселвали и имали ритуални подливания. Римската империя по-късно се възползва и построява термални бани именно на откритите тракийски извори.

Скандинавските народи смятали, че подземните води са връзка и към Подземното царство. Те строели кладенци, като символ на контрол на връзката с тези води.

Хвърлянето на монети във вода, произлизат именно от тези разбирания за връзка с водните божества и водните същества, чрез които се съветвали, благославяли, оставяли дарове или се молели. Също така, хвърлянето на дар (монета) във водата, е вид свръзка в образна поредица вода-земя-плодородие-щастие и богатство. Пред някои извори се извършвало поклонение пред нимфите.

В европейската античност, символознанието отвежда към символа на течащата вода, която измива всяка зла магия. Прогонване на подземни богове и демони пък се използвала изворна вода. Дъждовната служела за призоваването на небесни същества, а богинята на зората Еос,  „ронела сълзи“ и тъй се получавала росата.

Според алхимичните представи „небесната роса“ представяла летливия елемент живак, а  „майската роса“ като разтворител. („Нямата книга“, 1677 г.)

Азия

В Индонезия, за да се възвърнат към реалността танцьорите в транс, се пръскат със светена вода. Аналогично, в древно Мексико, чрез измиване, премахването на всяко зло от детето се случвало от бабуващата – молела се водата да пречисти детето. Обредни бани се срещат и в други старинни култури.

В хиндуизма, една от най-известните традиции за пречистване е потапянето в свещените води на река Ганг, особено след смъртта на някого, поддържайки се чистотата на душата. Пуняхавачанам е ритуал за пречистване на себето и дома, с напръскване с вода върху участниците и върху предметите, които използват. А в ритуала абхишека, изображението на божеството (мурти), се пръска с вода, мляко, мед и др.

В шинтоизма, обща практика на ритуалното пречистване включва течаща вода (мизоки), особено ако е от водопад. Жените носели кимоно, а мъжете японски копринени одежди.

Америка

За маите в Централна Америка, Юкатан, представата за отвъдното минавала през алегорията като за водно царство. Множество глинени съдове с рисунки са открити, които потвърждават това виждане. При ацтеките, богът Тлалок, бил бог на дъжда Тлалокан.

Знакът на деветия ден в ацтецкия календар е вода и се смята за символ на поройния дъжд. Поличбата обаче е в негативен смисъл на носещ несрета, на „болест, треска“. Този знак за вода се изобразява като синкав, разклоняващ се воден поток с вълни по краищата и е част от alt-tlachinolli – мексиканският йероглиф за война, превеждан с „вода-огън“.

Жреците в свещения град Толан, древно Мексико, имали ритуалната дейност за среднощни обредни измивания, а в град Теночтитлан имал три сакрални бани. А в чест на празника на богинята Хочикецал, който не се измиел или изкъпел, кожно-венерически заболявания били наказанията.

Сауната също може да се открие сред практиките на американските народи. Запотяването, извеждането на вода от организма, пречиствало тялото преди други ритуали. В племето чероки, на изгрев слънце пречистването било потапяне в реки и потоци. В други села на също племе, ритуалното измиване било само преди церемонии и празници.

Богове на водата

Има твърде много богове на водата (около 237 божества, създания, аватари, чудовища, демони на водата от целия свят), които заслужават свои отделни статии. Затова тук ще изброим само няколко:

Африка:

• Езили – богинята на сладката вода, красотата и любовта. (Бенини)
• Номмос – земноводни духове, които се почитат като предци. (Догони)
• Ошун – речна ориша. (Йоруба)

Египет:

• Анукет – богиня на Нил и подхранваща нивите.
• Хапи – бог на годишното наводнение на Нил.
• Озирис – бог на мъртвите и отвъдния живот; първоначално бог на водата и растителността.

Месопотамия:

• Абзу – бог на сладка вода, баща на всички други богове.
• Енки – бог на водата и на река Тигър.
• Тиамат – богиня на солената вода и хаоса, също майка на всички богове.

Славянски:

• Русалки – женски призраци, водни нимфи, сукуби или демони, подобни на русалка, които живеят във водните пътища.
• Велес – бог на земята, водите и подземния свят.
• Водяной – воден демон, живял в езера и реки.

Римски:

• Фонтус – бог на кладенци и извори.
• Ютурна – богиня на фонтаните, кладенците и изворите.
• Салация – богиня на солената вода. Нептунов събор.