Кайджу – Произход
Кайджу (怪獣, kaijū) – терминът е неясен като произход, но най-вече се приписва на популяризирането от филмовото чудовище Годзила означаващ „странен звяр“. По тази причина най-вероятно е кино термин, но разбира се възприемането на огромното чудовище се корени в митологията.
Кайджу по-скоро описва странността на създанието (мравка, молец, рептил), а Дайкаджу допълва големината, т.е. се асоциира с огромно чудовище. Всичко от Годзила до Мотра, Амано Ширатори, Гамера, Камакура, Камоба и много други, могат да бъдат Кайджу и Дайкаджу, въпреки че първото се използва най-често и за двата вида.
Кайджу и Дайкаджу са термини използвани в японското кино, но западното кино също ни дава някои аналогии на големите чудовища. Въпреки че само Кинг-Конг може да се разглежда като истински Кайджу заради практичните миниатюрни ефекти – в японското кино това е отличителното на този вид филми. Човекът в костюм, унищожаващ миниатюри и декори, изглеждащо доста забавно, отколкото страшно. Това течение в киното започва като политически коментар върху опасността от атомна война се превръща в спектакъл на чиста илюзия без непременно да се обоснована на реалността и драмата.
Например, поредицата на Годзила филмите в даден момент се превъплъщава във филм за деца. Един от филмите се фокусира върху деца, които играят с децата на Годзила. В ума на японските режисьори, това е техният начин да превъплътят страшното предупреждение от атомна война в забавление, но уважавайки практичността на миниатюрите, костюмите и произхода на наследството на Годзила.
Кайджу-чудовища в други култури
Ето и няколко примера, които напомнят и на японската версия за огромно и странно чудовище.
Годзила американски вариант стар и нов (1999 и 2018) – старата версия от 1999 г. се счита за неуспешен филм, тъй като липсва “духът на Годзила” – продуцентите се намесват в продукцията дотолкова, че правят драстични промени за така познатия вече персонаж – липсва атомният унищожителен дъх на Годзила, твърде дефинирано като гущероподобно (в киното Годзила остава вид мистерия – никой не знае дали е мутирал гущер, динозавър или някакъв друг вид същество, или хибрид). Версията от 2018 г. е доста по-добре приета по същата противоположна причина – визуално прилича на оригиналната визия и усещане на чудовището.
Заветът на Кинг-Конг – един от най-емблематичните филми за практически ефекти на всички времена, не само за филмите на Кайджу, но и за тяхното изпълнение и визия. На снимачната площадка работи легендарният артист с практически ефекти Рей Харихаузен. Той е емплематичен и по невероятната си работа в „Сблъсък на титаните“, „Джейсън и аргонавтите“, „Земята срещу летящите чинии“ и много други.
Един от вдъхновените съвременни режисьори е Питър Джаксън и той дори отдаде почит на наследството със собствена версия- „Кинг Конг“ (2005).
Моби Дик – белият кит-убиец от романа на Херман Мервил, вдъхновен директно от Левиатан (гигантския кит, който погълна Йона) от Библията.
Катулу – от историята на ужасите на Х.П. Лъвкрафт, идва „терорът от дълбокия космос“. Всъщност всички същества от творчеството на Лъвкрафт могат да бъдат сложени тук, но Катулу е най-известният. Първоначално само споменат в разказите на Лъвкрафт, а по-късно и други писатели попълват неговата история. Това е уникално чудовище само по себе си, защото заради неясното си описание развива въображението на следващите автори и сега е най-емблематичният персонаж поради ясната си дефиниция от глава на октопод, крила, ръце с дълги нокти и гигант. Огромно чудовище, пътувало до Сатурн от неизвестен регион, а след това стига до Земята, като хибернира в дълбините на океана през еоните. Докато спи и човечеството еволюира, той ги подготвя в сънищата им към “култът към Катулу”, така че като някой ден се събуди да има верни поданици.
