Богиня Идун

Table of Contents

Идун била богинята на безсмъртието. В нейно притежание били вълшебни ябълки, незнайно откъде придобити, но особено ядливи и прекрасни. Тези ябълки били в основата на безсмъртието на боговете – телата на боговете са по-съвършени от тези на човеци, джуджета и великани, но не били неразрушими. Дълголетието и младостта им се дължало именно на богиня Идун и нейните ябълки.

Богиня Идун и Тязи

Една лятна утрин Один, Локи и богът-брат на Один Хьонир тръгнали из Мидгард, да опознаят и непознатите за тях райони. Хьонир, който се съветвал с Мимир и отсъждал за ваните в съвета в Асгард, когато бил сам бил мълчалив; Один бил дързък, а Локи с визия на хитрец – тримата след като вървели цял ден, стигнали стадо волове, таман да хапнат нещо – след толкова скитане боговете били огладнели.

Локи заклал един вол, докато Один и Хьонир приготвили и стъкнали огъня. Гладни боговете предвкусвали крехко месце, но месото така и не се опичало. Один се досетил, че има намеса тук и призовал пречещият на месото да се опече да излезе напред.

Долетял орел, който кацнал на клона над тях и заявил, че той пречи. И месото няма да се опече, освен ако не му дадат да се нахрани пръв.

Боговете приели и орелът се спуснал към плячката и започнал да кълве. Хапнал плешка, после още една, накълвал половината бут – голям пир си спретнал, а боговете вече не издържали. Локи сръчкал орелът с жезъла си, а той изкрякал и литнал нагоре, но жезълът стърчал от орела, а Локи висял от жезъла. Орелът се снижил и влачел Локи по земята, камъните и тръните докато не му направили рани на бедрата и стъпалата.

Локи поискал орелът да го пусне, но вместо това орелът обрал един ледник с тялото му, а Локи целият крещял от болка. Орелът му казал, че това мъчение ще спре, само ако му обещае да му доведе богиня Идун заедно с нейните ябълки. Локи в тази ситуация нямал избор, и прекратил това мъчение с обещанието си да изхитри богиня Идун.

След една седмица време Локи се появил пред богиня Идун, която се разхождала с кошница от вълшебните ябълки. Локи заявил, че открил друго дърво от другата страна на моста Бифрьост, което също има вълшебни ябълки и може би тя ще е заинтересована да набере и от тях, да има, а и да ги сравнят. Идун предпазливо тръгнала с него – знаела, че на Локи не бива да се вярва, това е богът на пакостите и коварството, но все пак искала да види другите ябълки.

Идун преминала по Бифрьост с Локи, но веднага щом стъпила на отвъдната земя, орелът се спуснал и грабнал Идун и кошницата ѝ чак в Йотунхейм. Локи подозирал орелът, че е великан и така и било – великанът Тязи, именно Тязи отвлякъл Идун в царство Йотунхейм – царството на великаните.

Боговете забелязали отсъствието на Идун и страх обзел боговете и Асгард. Без идуновите ябълки, боговете започнали да слабеят, да отпадат, заприличали на изнемощели същества по нищо приличащи си със свежата си обвивка отпреди; кожа и кости, хлътнали очи, рехави коси, провиснала кожа; зрението им отслабнало, треперели им ръцете. Изтощението и изнемощяването отнели божествения блясък и придали сприхавост, раздразнителност, ревнивост – сякаш нещо им бе изсмукало всички сили.

Поради цялата тази божествена чума, Один свикал съвета на боговете в двореца Гладсхейм. Всички си отзовали освен бог Локи и богиня Идун. Всичко било ясно относно Локи – той е замесен по някакъв начин щом не се явява. Трябвало да намерят Локи, за да разберат какво се случва.

Изнемощелите богове тръгнали да дирят Локи и го сварили да дреме в една нива. Заловили го, вързали го и го довлекли до Один. Локи им разказал всичко – за орела, за заплахата на Тязи и после за предаването на Идун на великана. Боговете не били доволни – защо е предал богинята Идун на великана, като той самият е богът на хитростта и коварството. Один заплашил, че за това предателство ще разпорят Локи, ще му разперят гръдния кош и ребрата му като криле, досущ като „неговият приятел орелът“.

*Скулптура на богиня Идун, Herman Wilhelm Bissen, 1858*

Локи обаче заръчал – богиня Фрея трябвало да му отстъпи наметалото си от соколови пера и ще доведе Идун с ябълките обратно. Фрея му дала наметалото си, а Локи забелязал, че Фрея вече била напълно плешива, и за да подразни боговете преди да тръгне, отбелязал, че вече не била толкова красива.

Загърнал се в наметалото, превърнал се в сокол и отлетял към Тримхейм високо в планините на Йотунхейм. През това време богиня Идун свита на кълбо, очаквала своя пленител великанът Тязи да се върне, но Локи таман навреме я превърнал в орех, грабнал я със соколовите си нокти и полетял обратно към боговете. Тязи обаче се върнал, видял, че някой е отмъкнал богинята и се спуснал към сокола. Орелът Тязи обаче бил по-мощен и скоро настигнал соколът Локи и почти се изравнил с него.

Один видял всичко от трона си Хлидскялф и заръчал на боговете бързо да накладат огън. Изнемощелите богове се впрегнали колкото могат с треперещите си ръце, запалили го, разгорили го и таман орелът да сграбчи плячката на сокола и огънят лумнал и изпепелил великана.

Локи се спасил от участта, която можело да го застигне от великана, занесъл ореха пред боговете и изрекъл магическите си заклинания – от ореха се преобразила прелестната богиня Идун с ябълките и така надеждата се върнала сред изнемощелите богове.