Произход

Обикновено зомбитата се разглеждат като филмова измислица, която има и социален коментар за безмозъчността на масите, както и голямата опасност от химически експерименти. Също така и поведението на хората при зомби-апокалиптичен сценарий, който оставя човек на ръба на оцеляването.
Всъщност произходът на “традиционното зомби” е в Хаити, където са били изпратени роби от Западна Африка пренасяйки своята религия вуду. Хаити бил с католическа вяра, но вуду бил практикуван през нощта далеч от взора на белите господари. Самата практика на зомбифициране се смята за тема табу, която не съответства на духовното възприятие на религията, но определено е практическа част, която бива използвана от “тъмни магьосници”.  Идеята за мъртвите не е нова и присъства и в други култури.

В хаитянската култура – вярата за зомбирането идва от “тъмните жреци на вуду”, които практикуват черните изкуства. Според хаитяните Вуду всъщност е духовно преживяване, състояние подобно на транс, при което човек става едно с ритъма и духовете на земята, под съпровода на ударните инструменти.

Оксфордският английски речник дава произхода на думата като западноафрикански и я сравнява с конго думите nzambi (бог) и zumbi (фетиш). Един речник от Кимбунду на португалски от 1903 г. определя сродната дума nzumbi като душа. И тук е вярата, че тъмните изкуства на вуду свещеник крадат душата на човек за боговете на смъртта, а тялото става фетиш или инструмент на боговете. Тогава те се продават като роби – една реална трагична практика.

Но тъй като традиционният термин “зомбита” е към хаитянската култура и практика, идеята за възкресение на мъртвите е далеч по-древна. Въпреки, че може да се проследи чак до вярванията на Ищар и Месопотамия, но тяхната версия е строго към мъртвите и “земята от която няма завръщане“. Така че има явна разлика между зомбита и мъртъвци.

Всъщност в Библията има може да се види ясно описанието за зомби – Лазар, възкресен от мъртвите от Исус. Отговаря на описанието:

След като Исус се среща с Марта и после с Мария близо до Витания, те отиват до гробницата на Лазар. Това всъщност е пещера, чийто вход е затворен с камък. „Махнете камъка“ — нарежда Исус. Марта не разбира какво възнамерява да направи той и казва обезпокоена: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“ Но Исус отвръща: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“ (Йоан 11:39, 40)

Камъкът е махнат, а Исус вдига очи и се моли: „Татко, благодаря ти, че ме чу. Знам, че винаги ме чуваш, но говоря заради хората, които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил.“ Тази гласна молитва  показва на очевидците, че това, което той ще направи, ще бъде с Божията сила. Тогава Исус извиква със силен глас: „Лазаре, излез!“ И Лазар наистина излиза. Ръцете и краката му още са увити с погребални превръзки, а лицето му — с парче платно. „Разповийте го и го оставете да си върви“ — заповядва Исус. (Йоан 11:41–44)

Руническият камък Nørre Nærå е представен като заклинание за мъртвите да стоят в гроба.

Скандинавия – Нордическият “драугур” може да бъде класифициран като „мъртвец“ и „зомби“. Най-известни са изобразени в „Игра на тронове“ като „Белите бродници“. Традиционно те са неживи, възстановени в зомбифицирано тяло, което има свръхчовешка сила и силната миризма на разложен труп.

Тяхната цел е да пазят съкровището си, да причиняват неприятности и да отмъщават на онези, които са им направили лошо/зло. Появата им се предсказва с мъгла или тъмнина. Биват назовани като: hel-blár („мъртвешко-синьо“) и nár-fölr („труп-блед“). Бродят в студената нощ. Само лош, алчен, маргинален човек може да стане драугур, а мотивацията им може да бъде само от зло, завист, алчност. Мястото, което биха нарекли свой дом е гробница, откъдето нощем излизат, за да вършат мръсните си дела.

Начините да бъдат спряни е да се положи мъртвото тяло в право положение (подсказка за драугур е, когато мъртвият е в неправилна позиция леко нагоре); да се пренесе трупът на починалия през дупка в стената на къщата, и след това бързо да се зазида отвора; или да се изгради много висока стена, така че драугур да не може да я прескочи.

Драугур често се смята за препятствие за герой и само герой може да го победи, така че в това отношение се явява повече като път към славата и героизма, противоположно на вярванията на Хаити в робството на Боговете на смъртта.

Зомбита в медиите

Кино

В класическото и по-късно модерно кино виждаме всички горепосочени характеристики, използвани в различни комбинации.
Режисьорът с най-голямо влияние в киното Джордж Ромеро и неговата поредица “Мъртвите” (“Dead Series”). Има и други класически творби като „Бялото зомби“ (1932 г.), но само Ромеро направи цяла поредица и повлия на целия жанр и възприемане на зомбита в популярната култура (също и жанрът на ужасите като цяло). Неговата  поредица на “Мъртвите” е от 6 филма за периода от 1968 до 2009 г. – общо 41 години на екранно присъствие.

Започва с „Нощта с живите мъртви“, който задава тона за зомбитата, последван от „Връщане на живите мъртви“, който не е филм на Ромеро, но е силно повлиян, споменат и изграден от „Нощта на живите мъртви”. Интересно е, че в „Зората на мъртвите“ главните герои принудени да отидат в търговски център, а това перфектният фин социален коментар, който сравнява потребителите в модерното общество със зомбитата.

Има повече от 270 филма за зомбита. 

Книги, игри, сериали

Тук искам да спомена няколко примера, които са легендарни за поп-културата, поради тяхното влияние. 

“Франкенщайн” (1818) – класически роман в началото на 19-ти век. Гениалният доктор Виктор Франкенщайн, който сглобява труп от други трупове и му вдъхва живот. Това не е зомби на човек, но има идеята за мъртвото тяло обратно към света на живите и е по-скоро коментар към науката и опасната тънка граница, която човек не му е позволено да пресича – някои неща в природата е по-добре да оставим на мира, ако ни липсва разбиране.

Кралят на мъртвите, “Властелинът на пръстените”

“Властелинът на пръстените” (1937-1949) – когато Арагорн отива в пещерата, всъщност той търси мъртвата армия на предателите, предали Исулдур. Известно е, че Толкин е вдъхновен от стари келтски, бретонски, нордични митове и това е показано във всички идеи в романа и дори в елфическата и тъмна писменост в историята. Но в кинематографичната версия е интересно, че тази мъртва армия от проклети души е представена визуално като драугури – отвратителни, хитри, коварни, идващи с мъгла и готови да направят злини. А лицата им – непрекъснато променящи се между разложено зомби и скелетална фигура. Определено визия на истински драугур.

“Аз съм легенда” (1954) – книгата на американския автор Ричард Матесън. Съществата в книгата са представени като „вампири“, но имат и характерните особености на зомбитата и това е основният охарактеризиращ елемент на сценария „зомби Апокалипсис“, който се наблюдава в по-късни филми.

“Хелбой” (1993) – мрачният комикс оживява на големия екран от режисьора Гилермо дел Торо.
При търсенето на входа на укреплението на Распутин, Хелбой съживява Иван Климатович. Той бил бивш комунист, който трябвало да проникне в армията на Ленин. Хелбой го възкресява с талисман чрез заклинанието:  „в името на Ариман, душа в този труп“. Това е пример за зомби и драгур в едно – заради споменаването на разрушителна сила на Бог на смъртта и визията на драугура.

Артас, “WoW: Wrath of the Lich King”

Поредицата “Уаркрафт” (1994) – една от най-известните видео игри, която представя епичните битки между хора и орки, а по-късно и появата на мъртъвците. Но това, което се откроява е разширяването “Warcraft 3: Замръзналият трон”, защото там принц Артас, някога виден водач на човешката раса, се превръща в драугур, прокълнат от меча Фростморн (“ледена смърт”) и поробен от Лич Кинг. В едно от клипчетата на „World of Warcraft: Wrath of the Lich King“ той възкресява труп на дракон със синкава аура, който прелита над орда от скелети, точно като „Game of Thrones“, където Нощният крал събужда мъртвия дракон на Калийси – с мъртвешко синьо око.

“Заразно зло” (1996) – популярната поредица игри на ужасите, която бива екранизирана в 6 филма. Започва в първата си част с бавно движещи се зомбита, но въведе много вариации като зомби-кучета, зомби-мутанти, зомби-експерименти.

“Живите мъртви” (2010) – няма какво много да се спомене тук. Възраждане на жанра под формата на телевизионен сериал на класическите филми за зомбита с „бродещи“. Сериалът “съживи” по достоен начин филмите за зомбита, като преди това от 2000-та година, имаше насищане на филми за зомбита, които бяха направени малко или много за бърза печалба (по-ниско качество на изпълнение).

Белите бродници, “Игра на тронове”

“Игра на тронове” (2011) – може би най-добрият пример от популярно шоу за драугур, е от творението на Джордж Р. Р. Мартин. Той бова силно повлиян от творчеството на Толкин и идеята за мъртъвци, но тук Мартин е по-скоро насочен към нордичните митове. Един от начините да се спре драугурът е да се изгради много висока стена в нордични приказки и тук можем да видим Стената, която буквално пази света на хората от Белите бродници. Нощният крал покварява всеки мъртвец, жена и дете превръщайки ги в бродници, и дори цял дракон по-късно в поредицата – всички със синята аура и бледа кожа (draugr – hel-blár – „мъртвешко-синьо“ или nár-fölr („труп-блед”).