За гарваните и кукумявките

Панчатантра е уникален сбор от анималистични приказки, които имат за цел да обучат младия наследник на правилно управление на страната.
Автор се води брахманът Вишну Шарма, който е легендарна фигура без реални данни, че е съществувал такъв човек.
Според друга версия е сбор от приказки на придворцовите мъдреци, които трябвало да обучат наследника на морал и етика.
Панчатантра буквално на санскрит означава „Петте съчинения“, базирана на стара орална традиция (народни приказки), а най-старото запазено копие на сборника се датира на 200-та година пр. н.е.

Отличителното на тези съчинения е, че са приказка в приказка в приказка, изпълняващи цикличност на разказване и невероятно майсторско поучително предаване на поуките през няколко различни фабули.

Table of Contents

В нея се говори за мира, сраженията и други дела. Ето първия й стих:

На вчерашния враг не вярвай много,
макар сега да ти е станал брат.
Виж гарваните как донесли огън
и кукумявките подпалили със яд.

Царските синове попитали: „Как?“ Вишнушарман разказал:

Има в една южна страна град Притхвипратищхана. Недалеко от него стояло голямо баняново дърво, разперило многобройни клони. Живеел там царят на гарваните Мегхаварна, окръжен от множество гарвани. И още — живеела в своята крепост в планинска пещера голяма птица — царят на кукумявките Дримардана, окръжен от много други кукумявки. И когато царят на кукумявките срещал някой гарван, спомняйки си за отдавнашната вражда с гарванското племе, той го убивал и отлитал. Постъпвал така постоянно и малко по малко цялата земя около баняновото дърво се оказала посипана с гарвани, убити от царя на кукумявките. И нали това се случва! Казано е:

Който своя ден порочно влачи в тишина и грях и за своя враг нехае — ще загине той от тях.

Накрая Мегхаварна повикал всички свои съветници и казал: „Ох! Могъщ е този враг, пълен е с усърдие и знае кога да действува. Пристига с настъпването на нощта и погубва нашите привърженици. Как да се борим с него? Нали нищо не виждаме през нощта и освен това не знаем къде е неговата крепост, за да отидем през деня и го погубим. Какво да предприемем: мир, сражение, поход, стан, съюз или лъжа?“ Тогава гарваните отговорили: „Добре направи, господарю, като зададе този въпрос! Нали е казано:

Съветникът е длъжен да говори,
дори да го не питат за съвет. Доколко тон е нужен на царете,
се вижда от това. че е навред.
Който своите сладки думи
е лишил от честност пак и не предвещава радост —
е като най-злия враг.
Ето защо трябва да се уединим сега и свикаме съвет.

Мегхаварна започнал да пита подред петимата наследствени министри: Удживин, Сандживин, Анудживин, Прадживин и Чирадживин. И пръв от тях попитал Удживин: „Скъпи! Как мислиш? Какво трябва да се направи в подобно положение?“ Министърът отговорил: „Божествени! Не трябва да се води война със силни. А нашият враг е силен и нанася ударите навреме. Затова трябва да се помирим с него. Защото е казано:

Когато си в опасност ти, смири се даже със подлеца, но нека пак да заблести спасен на царството венеца.

А също така:

Дори врагът ти да е равен,
внимавай, все пак е война. Брихаспати така ни учи:
„От край незнаен — настрана!“

А също така:

По-як щом срещнеш по земята, превивай се като камъш. и не приличай на змията, щом искаш да си весел мъж.
Ще постигне висш успех, който е като тръстика. Който е като змия — сам към гибелта се тика.

И също така

„Със силните да се сражавам“ —
това не ми доставя грижи.
Нали и облачето плава,
но срещу вятър не се движи!“

И като чул това, Мегхаварна, казал на Сандживин : „Скъпи! Искам да чуя и твоето мнение!“ Вторият министър промълвил: „Божествени! Струва ми се другояче: ако той е жесток, алчен и нечестив — никак не си длъжен да се съюзиш с него. Нали е казано:

С порочни и лъжливи хора
не сключвай договор мъгляв:
че зарад глупави съюзници
ще се окаже той нездрав.

Ето защо с него трябва да се борим. Такова е моето мнение. При това е казано:

Ако врагът ти е безгрижен, жесток, страхливец, глупав — триж,
лъжлив и алчен, неподвижен — ти лесно ще го победиш.

Освен това той ни презира. Затова, ако вие заговорите за мир, той само ще се разгневи и с още по-голяма жестокост ще покаже силата си. Нали е казано:

И как да хвалиш пред човек мира
щом той е за война! Или пък болен да измиеш,
щом пак ще е в злочестина?
Ядосаният ще ядосаш
по-силно само с нежен звук. Оливията се разгаря
от капчица вода напук.

Но ако съветникът преди мене казва: „Врагът е силен“ — това е неоснователно:
Щом малкият, обзет от сила,
срази големия човек, ще бъде като лъв над слона
и пътят му ще бъде лек.

А също така:

Щом царят е неотстъпчив, мълчат пред него враговете. А щом е мек и уклончив, убит от тях го запишете.
А който целият се губи пред блясъка на своя враг — напразно майчината хубост през младостта си е украл.
Тогава само Лакшми с чар сърцата ни ще приласкае, когато кръв от вража твар по нашите ръце познае.
Какъв е този цар, какъв, ако земите му богати не са попили вража кръв и женски сълзи непознати!

Като чул това, царят попитал Анудживин: „Скъпи! Кажи и ти своето мнение.“ Третият министър отговорил: „Божествени! Той е зъл, безмерно силен и не познава никакви граници. Затова с него не трябва нито да се помиряваме, нито да се сражаваме. Тук е необходим само поход. Нали е казано:

С необичайно злия мъж
ни мир е нужен, ни война, ти само правилно се дръж
или пък само настрана.
А походът е, знай, двуреден:
пред гибел да се защитиш или пък щурм към този, който
желаеш сам да победиш.
И щом си от врага по-силен,
победно устреми ръка, в два месеца ти можеш само
да вдигнеш своята войска.
И нека, своите имоти
превърнал в многовек чинар, предвождан от разузнавачи,
върви напред самият цар.

А освен това: трябва да отстъпваш само тогава, когато знаеш защо правиш това и с каква цел. Такова е разумното поведение. Хубаво е казано:

Овенът просто е такъв:
отстъпва с цел жестока. Така дори самия лъв се е превил пред скока. А който е в главата с ум, напред спокойно гледа. И силният върви без шум към своята победа.

Също така:

Когато с порив тъп слабак, —
към силния се хвърли в бой, към гибел близките си води и себе си погубва той.
Затова, когато силният напада, не е време за помиряване или сражения, а най-удобно от всичко е да се отстъпи!“

И като изслушал тези думи, той се обърнал към Прадживин: „Скъпи! Кажи и ти своето мнение!“ Четвъртият министър отговорил: „Божествени! Всички тези три способа — мир, сражение и поход не ми харесват, и особено — походът. Нали:

В свойто блато крокодилът
би победил дори и слон, ала навън пред псето даже
ще се превие във поклон.

И после:

Когато силен враг напада,
недей напуска крепостта, а само твоите приятели
зови към теб в опасността.
И този, който няма сили
пред своя страх и своя враг и си отива от дома си —
не ще се върне в него пак.
Да бъдат силни враговете,
да бъдат хиляди, ти — сам, стой в своето гнездо, ще можеш
да превъзмогнеш всичко там.

Като изслушал това, Мегхаварна казал на Чирадживин: „Скъпи! Кажи и ти мнението си.“ — И последният министър казал: „Божествени! От шестте способа повече от всичко на мен ми харесва съюзът. И него трябва да сключим. Нали е казано:

Защо ти е и мощ, и блясък,
когато нямаш скъп другар? Ако безветрие настъпи,
не ще се задържи и жар.

Затова остани на мястото си и повикай на помощ някакъв силен съюзник, който ще отмъсти на врага. Ако, напротив, ти си отидеш, като оставиш мястото си, никой няма да ти помогне с нито една дума. Нали е казано:

Пристига вятърът — приятел,
в гората огънят пламти, и борината в миг умира.
Кой слабия ще защити?
Но да се търси помощ от силния — не е единственият изход. Дори съюзът със слабия носи защита.

И тъй, божествени, без съюз никак не може да се отмъсти на врага. Такова е моето мнение.“

И след тези думи Мегхаварна се поклонил на стария далновиден и вещ във всички науки на разумното поведение Стхирадживин, съветник на баща му, и казал: „Татко! Аз ги попитах в твое присъствие само за изпитание, за да изслушам всички и да ми кажеш какво подхожда.“ Стхирадживин отговорил: “Дете! Те ти казаха всичко, на което учи науката за разумното поведение, и думите на всеки са подходящи за своето време. Сега обаче е време за двуличие. Нали е казано:

В мира или пък утре в боя,
бъди навред недоверчив и своя зъл враг, ако можеш,
сам безогледно излъжи.

По този начин тези, които сами са недоверчиви и действуват с усърдие, лесно унищожават доверяващия им се враг. Нали е казано:

Не ще живее този, който
говори правда на глупак, на проститутка, на жена си
или на скрития си враг.

При това, ако врагът има някакъв недостатък, като разбереш какъв е той, ще го погубиш.”
Мегхаварна възразил: „Татко, аз не знам къде живее той. Как мога да узная неговите недостатъци?“ Стхирадживин отговорил: „Дете! Не само жилището, но и недостатъците на врага ще открия с помощта на шпиони. Нали:

Брахманът с вещиците вижда,
а кравите — със миризмите, с доносниците вижда царят,
останалите — със очите.“

Мегхаварна попитал: „Татко! Сега ми разкажи. защо между гарваните и кукумявките цари смъртна вражда?“ Старият съветник отговорил: “Послушай:

ПЪРВИ РАЗКАЗ

Веднъж в миналото се събрали на ята гъски, чапли, кокили, пауни,чатаки, кукумявки, гълъби, гургулици, яребици, сини сойки, лешояди, чучулиги, карайики, шиями, кълвачи и други птици и започнали да разсъждават: “Макар и да имаме за повелител Ваииатея, той е зает в служене на божествения Нараяна и не се грижи за нас. Така че каква е ползата от безпомощен господар, който не ни защищава, когато попадаме в мрежите и страдаме от разни нещастия? Нали е казано:

Подобно лодка със пробой,
опасност крият шест човека:
незрелият учител, жрецът,
изучил същността най-лека на вещите, жената злобна,
непромененият овчар, бръснарят алчен и слугата,
незащитен от своя цар.

Затова трябва да потърсим друг цар на птиците. И ето че като видели кукумявката, външността на която обещавала щастие, всички решили: „Нека тази кукумявка бъде наш цар. Да донесат вещите, които са необходими при помазване на цар.“ И те донесли вода от свещен извор, приготвили смес от сто и осем корена на чакранкити, сахадеви и други растения, поставили трон, направили изображение на земното кълбо, украсено със седемте острова, морета и планини, разстлали тигрова кожа, поставили в златни чаши пет клонки, сложили цветя и неочистено зърно, приготвили почетни дарове. След това запели най-добрите певци. Жреците, знаещи четирите заклинания, произнесли свещени текстове; тълпа от млади момичета пеели сладостни песни, предвещаващи благополучие, и ето че кукумявката била вече готова да приеме помазването за престола, когато изведнъж между множеството отнякъде пристигнал със страшно грачене един гарван. И този гарван помислил: „Защо са се събрали всички птици, що за голям празник имат?“, А птиците си казали една на друга: „Сред птиците той минава за много умен. Затова трябва да се посъветваме и с него. Нали е казано:

Чакалът е най-хитър звяр,
а гарванът е най-коварен,
такъв е „белия“ аскет,
а пък сред хората — бръснаря.“

След тези мисли птиците казали на гарвана: „Хей! Нямаме никакъв цар. Затова всички птици решиха да поставят за цар на пернатите тази кукумявка. Дай си и ти съгласието. Пристигна тъкмо навреме.“ Тогава гарванът казал през смях: „О! Не е хубаво, че помазват за цар този урод, който нищо не вижда през деня. Та нали сред вас има гъски, пауни, кокили, чакори, чакраваки, харити, жерави и други превъзходни птици. Не съм съгласен с вас. Нали:

Дори когато е безгрижна,
пак кукумявката е некрасива. с очи присвити, с гърбав нос,
надута, глупава и сива.

Също така:

Успех как може да очакваш,
щом кукумявката жестока започне да царува страшна
и гнусна във нощта безока ?

И освен това, защо ви е нужна тя, щом като има господар — Вайиатея? Дори да е надарена с достойнства — все едно: когато има един господар, не трябва да се издига друг. Дори само името на царя ви пази от враговете. Нали е казано:

Продумаш ли велико име,
с успех ще ти вървят делата. тъй зайците били с късмет,
щом си припомнили луната.“

Птиците попитали: „Как?“ И гарванът разказал:

ВТОРИ РАЗКАЗ

“Живял в една гора царят на слоновете Чатурданта, заобиколен от цяло стадо. И прекарвал времето си в грижи за него. Настъпила веднъж дванадесетгодишна суша, пресъхнали всички водохранилища, вирове и езера. Тогава слоновете се обърнали към своя цар:

„Божествени! Едни от децата ни загинаха, измъчвани от жаждата, други са близко до смъртта. Намери някакъв начин да ни утолиш.“ Тогава той изпратил в осем страни на света своите най-бързи слуги, за да търсят вода. И тези, които били тръгнали на изток, забелязали по пътя, недалече от манастира за отшелници, езеро, което се наричало „Лунно“. Имало там гъски, жерави, морски орли, патици, чакраваки, балаки и други обитатели; наблизо растели множество разнообразни дървета, клоните на които се превивали под тежестта на цветовете, и двата бряга на езерото били покрити със зеленина. Обилна пяна от светлите вълни, гонени от вятъра и стичащи се върху крайбрежния склон, украсявала бреговете му; водата ухаела на мускусна влага, която се стичала по слепите очи на слоновете, откъдето пчелите отлитат само тогава, когато мощните слонове се потапят във водата. Крайбрежните дървета образували с гъстите си листа стотици чадъри и винаги служели за убежище от слънчевия зной. Глухо шумели обилните вълни — те се удряли в телата на къпещите се пулиндски девойки и обгръщали заобленостите на пищните им бедра и гърди. Езерото било пълно с чиста вода и гъсти храсти го украсявали като разцъфнал лотос. Но за какво са много думи? На къс от небето приличалото.

И като го видели, слугите се върнали колкото се може по-бързо и разказали за него на своя цар.

Щом разбрал всичко, Чатурданта забързал заедно с тях към Лунното езеро. И спускайки се от всички страни към лесно достъпните води, слоновете разкъсвали на хиляди парчета главите, вратовете, предните и задни лапи на зайците, които си били построили домове на брега. Когато утолили жаждата си и се изкъпали, царят заедно със своите спътници тръгнал назад към гъстата гора. Тогава зайците, които останали живи, започнали да размишляват: „Какво да правим? Те знаят вече пътя и ще идват всеки ден. Трябва да намерим начин да ги задържим на мястото, което обитават, преди да се върнат тук.“ И заекът на име Виджайя, когато видял, че всичките му сродници са изплашени от нещастието, сполетяло децата, жените и близките им, и че всички са опечалени, казал със състрадание: „Не трябва да се страхуваме. Аз съм сигурен, че слоновете вече няма да дойдат тук. Нали Хармасакшин е милостив към мен.“ И като чул това, царят на зайците Шилимукха казал на Виджайя:

„Скъпи, в това няма съмнение, защото:

Речта когато е полезна, когато е изящна тя, когато е благоразумна — достига сигурно целта.

И дори да се намирам далеко — всички слонове ще се уверят в моята могъща сила, когато узнаят силата на твоя разум. Нали:

И нека царят е безимен, ала по неговия дост и по писмата му се вижда дали е умен или прост.

Казано е при това:

Посланикът война ще почне,
посланикът ще сключи мир, посланикът така ще стори —
да подчини врага подир.

Върви, скъпи!“

И като тръгнал, заекът срещнал по пътя господаря на слоновете, който отивал към езерото. Тялото му било оцветено от червеникаво-жълтия прашец на постелята, направена от цветните пъпки на карникарите. Бил подобен на облак, пълен с влага и святкащи мълнии, и страшният му дълбок рев звучал така, като че тези безбройни, могъщи и стремителни мълнии се удрят една в друга. Прекрасен, като куп цветни листенца от безупречно син лотос, той бил равен по величие на Айравата, притежавал хобот, извиващ се като могъщия Бхуджагендра, и два превъзходни, гладки и големи зъба с меден цвят. Видът му предизвиквал възхищение, тъй като ято жужащи пчели било мамено от благоуханието на мускусната влага, която се стичала по неговите слепоочия; и той бил окръжен от хиляди предводители на стада, които усилено му правели вятър с ушите си. И Виджайя помислил: „Не може подобни на мен да общуват с тях! Но, тъй или иначе, аз ще му се покажа от такова място, където няма да може да ми навреди.“ Той се изкачил върху купчина високи ръбести камъни и попитал: „Повелителю на слоновете! Добре ли се чувствуваш?“ Господарят на слоновете внимателно го изгледал и запитал:

„Кой си ти?“ Заекът отговорил: „Аз съм пратеник.“ Онзи попитал: „От кого си изпратен?“ Пратеникът казал: „От блажената луна.“ Царят на слоновете попитал отново: „Разкажи, защо са те изпратили?“ Заекът отговорил: “На теб ти е известно, че на пратеник с поръчение не трябва да се причинява зло. Тъй като всички царе говорят с устата на своите пратеници. Нали е казано:

Да святкат мечове навън,
в кръв твоя близък да почива и бранни речи да звучат —
посланикът не се убива.

И аз по заповед на луната ти казвам: „Как можеш ти, смъртно същество, да причиняваш зло на друг, без да прецениш своите и чужди сили? Нали е казано:

Който себе си не знае
и врага си не познава, но все пак върви към боя —
сам сред мъката остава.

Така и ти нечестиво оскърби Лунното езеро, носещо нашето име. Там ти уби зайци, които ние трябва да пазим и които принадлежат към рода на царя на зайците, а той ни служи, като ни почита и е наш любимец. Не е хубаво това. При това мигар не знаеш, че в света ме наричат Шашанка? Защо да говорим повече? Ако не се подчиниш, ще те накажем, като ти причиним голямо нещастие. Ако от днес прекратиш тези лоши работи, ще бъдеш удостоен с голямо отличие:
тялото ти до насита ще се наслаждава на подвластната ни лунна светлина и ти, радостен, заедно със спътниците си, ще бродиш из тази гора. А иначе ще задържим лъчите си, тялото ти ще изгори от жега и ще загинеш заедно със своите спътници.“

Царят на слоновете много се обезпокоил от тези думи и след дълго размишление отговорил: „Скъпи! Това е вярно. Аз обидих блажената луна. Но повече няма да враждувам с нея. Затова по-скоро ми покажи пътя — ще отида и ще я умилостивя.“ Заекът отговорил: „Върви сам и тогава щет и я покажа.“ И тръгнал към Лунното езеро, и показал на слона вечерната луна, отразена във водата. Нейната великолепна, блестяща окръжност разливала приятна светлина;

планетите от съзвездие Саптарши и много други звезди, сияещи на широкия небосвод, я окръжавали и нейните шестнадесет части образували пълен диск. Когато видял луната, слонът казал: „Аз ще се причестя и ще направя поклон пред бога“ — и спуснал във водата хобота си, който едва можели да обхванат двама души. Тогава лунният диск започнал да се движи назад и напред като върху колела и в обезпокоената вода сякаш заплували хиляди луни. А Виджайя бързо отстъпил назад и казал на царя: „Божествени! Нещастие! Нещастие! Ти още повече разгневи луната.“ Чатурданта отговорил: „Защо отново се разгневи блажената луна?“ Виджайя казал: „Защото докосна тази вода.“ И като му повярвал, царят на слоновете, с клюмнали уши и наведена към земята глава, умилостивил блажената луна с поклони и след това отново се обърнал към Виджайя: „Скъпи! Изпълни молбата ми и винаги убеждавай блажената луна да проявява милост към мен, а аз няма да идвам повече тук.“ И той се отправил натам, откъдето бил дошел.

[Продължение на първия разказ]

Ето защо аз казвам: „Продумаш ли велико име…“ И освен това тази негодница е долна и не е способна да пази поданиците си. Закрилата ще бъде толкова далеч от вас, колкото близка опасността. Нали е казано:

Опасност чака тези, които
съвет ще искат от зъл враг, — тъй заек тлъст и яребица
разкъсал хитрият котак.

Птиците попитали: „Как?“ Гарванът разказал:

ТРЕТИ РАЗКАЗ

„Живеех някога на едно дърво. А под дървото живееше друга птица, яребица. Като съседи сключихме нерушим съюз. Всеки ден след храна и всякакви занимания прекарвахме вечерта заедно, разказвайки си един на друг много хубави изречения от Пурана и други книги, задавайки си въпроси и задачи и предавайки се на различни умни развлечения. Веднъж яребицата се отправи с други птици за храна към едно място, богато със свеж ориз, но не се върна навреме. Тогава, натъжен от раздялата си с нея, помислих:

„Уви! Защо моята приятелка днес не се върна? Мигар е попаднала в капан или е убита?“ Така, с обезпокоено сърце, тъгувах много дни. И една привечер заекът Шигхрага се вмъкна в корубата на дървото, а аз, като не се надявах вече, че яребицата ще се върне, не го спрях. През това време яребицата затлъстяла от ориза и като си спомнила за своето убежище, се върна в дома си. Щом видя, че в корубата се е вмъкнал заек, тя го упрекна: „Ах, заеко! Не си постъпил добре, като си се промъкнал в моето жилище. Върви си по-скоро!“ Заекът възрази: „Глупачке! Мигар не знаеш, че от жилището можеш да се ползуваш само дотогава, докато го заемаш?“ Яребицата продължи: „Щом като е така, хайде да попитаме за това съседа. Казано е в книгата със законите:

Щом спора вече е започнал
за дом, за кладенец, за лес, за лъг или пък за земята —
съседът да отсъди с чест.“

Заекът възрази: „Глупачке! Мигар не си чувала:

Ако години десет вече
полята ти владее друг, дори закон, дори свидетел
не може да помогне тук.

Дори да е твое това Жилище, все едно — аз съм го заел, когато е било празно. Затова сега е мое.“ Но яребицата каза: „О, щом като споменаваш за предание, върви с мен. Ще попитаме гадатели. Нека те отсъдят.“ И те се отправиха да разрешат своя спор. А аз помислих: „Ще видя какво ще стане“ — и с любопитство ги последвах. След малко заекът попита яребицата: „Скъпа! Кой ще разреши нашия спор?“ Тя отговори: „Кой друг, ако не котаракът Дадхикарна, който е изпълнен със състрадание към живите същества и ревностно изпълнява дадения обет за пост и въздържание. Той живее на брега на блажената Ганг, където гръмко шумят и се разбиват бързите вълни, гонени от силния вятър.“ Но заекът едва видя котарака и възрази, треперещ от страх: „Остави това долно същество! Нали е казано:

Не се осланяй на мъдреца,
облечен в свято облекло. Край святи извори с монаси-
лъжци кога не е било?“

А Дадхикарна, скриващ истинската си природа, за да живее по-леко, чу техния разговор. И воден от желание да предизвика доверие в тях, бързо обърна муцуната си към слънцето, седна на задните си лапи, вдигна нагоре предните, притвори очи и за да ги излъже с благочестиви думи, произнесе следното добродетелно наставление: „Уви! Безплоден е кръговратът на съществуването. Мигновен е тленният живот. Общуването с любимите е подобно на сън. Животът в семейство е подобен на мрежите на Индра. Затова няма друг път освен добродетелта. Нали е казано:

Лишеният от добродетел
безплодно влачи своя ден, като ковашки мях той диша,
но где е пламъка червен?

А също така:

Без капка обич към доброто
ненужна е учеността, тъй както кучешка опашка,
комари щом не гони тя.“

И като чу това добродетелно наставление, заекът каза: „О, яребице! На брега на реката стои отшелник и знае благочестиви думи. Да попитаме него!“ Но яребицата отговори: „Нали по своята природа той все пак е наш враг. Затова, преди да го попитаме, да се отдалечим.“ И двамата запитаха: „Хей, отшелнико, наставник на закона! Между нас възникна спор. Дай ни съвет съгласно закона. А който не е прав, можеш да го изядеш.“ Котаракът отговори: „Скъпи! Не говорете така. Аз съм се отрекъл от злините, които водят в ада. Нали е казано:

За всичко говори веднага. В какво е добродетелта:
светецът винаги помага, а грешният е за вреда.

Дори тези, които убиват добитък, за да го принесат в жертва, от глупост не разбират най-високия смисъл на свещените книги. А ако на някой от наставниците е казано: „Трябва да се принесе в жертва коза, — думата „коза“ означава, не друго, а седемгодишни зърна ориз, негодни за посев. Казано е:

И ако този, който коли
сега и с кръв се е покрил, ще е блажен, то за кого ли
там ада бог е отредил?

Затова никого няма да изям. Обаче аз съм стар и лошо чувам разговора ви отдалеко. Как ще определя победата и поражението? И така, елате по-близко и ми разкажете за вашия спор. Тогава, щом разбера неговата същност, ще кажа думата си и няма да сложа върху себе си оковите на наказанието на другия свят. Нали е казано:

От страх или от лудост, от алчност или яд, тоз, който ще излъже, ще спре в самия ад.

Ето защо доверете ми се и ясно ми говорете право в ухото.“ Но за какво са много думи? Това долно същество им внуши такова доверие, че те се приближиха до него. И тогава той хвана едновременно единия от тях с лапи, а другия със зъби, подобни на трион. Така и двамата се лишиха от живота и бяха изядени.

[Край на първия разказ]