„Децата на Лир“ (на ирландски: Oidheadh chloinne Lir), е келтска легенда, която съчетава християнското послание за свобода, чрез света на магията и заклинанията. Легендата показва християнизацията на Ирландия и влиянието ѝ върху старата вяра, като елементите на новата религия са навсякъде из митологичните персонажи – от възприятието на главните герои за минаването на твърде много време (показва отминаването на старите вярвания); до частта в легендата, която показва идването на нова епоха („Стигнала до езерото и там с вълшебен друидски жезъл превърнала децата в четири прекрасни лебеда… проклятието което изрекла след това било да живеят в езерото триста години… щели да възвърнат човешкия облик, когато чуят звъна на камбаните на нова религия“).

Други имена на легендата: Oidheadh ​​Chlainne Lir, „Трагичната история на децата на Лир“ или „Съдбата на децата на Лир“; Aided Chlainne Lir, като „Насилната смърт на децата на Лир“.

Децата на Лир

Благородник на име Лир се оженил за дъщерята на краля на Дай Данан – Бов. От щастливия брак на Лир и Ийв се родили две деца – момиче на име Финуула и син на име Ей. Голяма промяна дошла обаче в света на Лир – Ийв издъхнала, докато раждала синове близнаци.

Скръбта на Лир и Бов била огромна, поразени от мъка, когато Ийв починала, но скоро Бов предложил: да се ожени за друга от дъщерите му Ийфа. Тя обикнала голямото семейство Финуула, Ей и близнаците Фийакхра и Кон.

Проклятието

Обаче с времето Ийфа започнала да презира децата на Лир, а ревността я подтикнала да потърси някой да ги убие. За ужасното деяние първо отвела децата в дома на баща си, но не намерила кой ще извърши ужасното деяние. Хрумнало ѝ да се опита сама да свърши тази ужасяваща работа, но не могла да се принуди. Затова ги завела до близкото езеро Лок Деравара.

Стигнала до езерото и там с вълшебен друидски жезъл превърнала децата в четири прекрасни лебеда, а проклятието което изрекла след това било да живеят в езерото триста години, след това триста години на брега на морето на Мойл на север и още триста години на остров Глора на запад. Щели да възвърнат човешкия облик, когато чуят звъна на камбаните на нова религия. Оставила им способността да говорят и пеят прелестни неземни песни.

Лир и лебедите, by H.R. Millar‘s (1905)

Бащата на Ийфа разбрал какво е направила и я прокудил в небето навеки като я превърнал с вълшебство в демон. Повече никой не я видял, но проклятието останало. Бов и Лир и други от Дай Данан ходели при езерото Деравара. Любували се на лебедите и с мъка слушали човешките им думи, запленени и от нежните им песни, примирявали се с тежкото проклятие.

Минали триста години. На север било второто място, на което трябвало да бъдат лебедите – отлетели към Морето на Мойл. Заживели при скалите, които ограждали бурните води. Самота и студ били постоянните им спътници на това отдалечено място и дори топлината от прегръдките на Финуула не могла да прогони горчивината.

Островът Глора било третото място на проклятието. След като изминали още 300 години, лебедите отлетели на север от бреговете на Ирландия именно към този остров. Суровите условия на Глора си приличали като тези на брега на Морето на Мойл. Когато най-накрая и последните им години от проклятието изтекли, решили да се върнат обратно към двореца на баща си, но както и се очаквало времето бе оставило своята следа: заварили трева, храсти, хълмове и дървета, а сградите отдавна разрушени.

Новата религия

След като видели останките от някогашния им дом от едно друго време преди стотици години, с тъга и принуда, тръгнали обратно към остров Глора. Там чули камбанния звън – вече новата религия била тук. За цялото време на изгнаничеството на лебедите, християнството бе достигнало бреговете на Ирландия. От параклиса на отшелник камбаната звъняла, лебедите не били свикнали и смятали, че това е пронизващо грозен звук. Поопознали отшелника, той се сприятелил с тях и им разказвал за новата религия. Поръчал сребърна верига, за да се свърже с четирите лебеда.

Лебедите сякаш открили най-накрая място на което да живеят в покой. Но това не траело дълго: местният крал Лиърнън се оженил за Дийока от Южна Ирландия. Тя разбрала за говорещите прекрасни пеещи лебеди и искала да ги има за себе си и да слуша прекрасните им песни. Крал Лиърнън връхлетял в параклиса да удовлетвори искането на новата му кралица. Лебедите тръгнали да бягат и се насочили към олтара, но краля ловко ги хванал за шиите. В този миг лебедите се превърнали в хора изпълвайки последното условие на проклятието да бъдат „докоснати от новата религия“. Обаче какво да види кралят, пред него стояли старци: толкова време бе минали, че лебедите се превърнали в хора на възраст, свидетелство за столетията. Лиърнън се смаял и избягал от параклиса. Финуула обаче осъзнала, че на нея и братята ѝ остават малко живот. Помолила отшелника да ги покръсти и погребе заедно. Съгласил се и четиримата починали в мир, събрани заедно завинаги.