Деветте свята

Игдрасил – Дървото на Живота, което съдържа в себе си (от корона до корени) Деветте свята:
Муспелхейм (в корените) – светът на Огъня, от първите 2 царства в Сътворение; огнените великани;
Сварталфхейм – светът на елфите на мрака;
Нифелхейм – светът на Леда, от първите 2 царства в Сътворение; Хел/Ада, кърваваото куче Хел;
Ванахейм – светът на боговете (ваните);
Йотунхейм – светът на ледените гиганти; земите отвъд стената на Мидгард;
Мидгард – светът на хората и на първите мъж и жена Аск и Ембла;
Нидавелир – светът на джуджетата (планинските пещери);
Алфхейм (в короната) – първото царство; царството на светлите елфи;
Асгард (в короната) – царството на боговете (асите).

Митът за Деветте свята

Светът на нордите се състоял от отделни царства, разпределени на три слоя. В средния слой живеели множество създания. Хората обитавали Мидгард. Ледените великани живеели в Йотунхейм.

Боговете също се нуждаели от дом. По това време в най-горния слой на света имало само едно царство: Алфхейм. Там живеели щастливите елфи на светлината. И тъй, синовете на Бор решили да построят царство за боговете горе до Алфхейм. Назовали го Асгард. В него имало тучни зелени ливади и великолепни просторни дворци.

Божествата вече се били размножили, а в редиците им се били включили и много други създания: добронамерени великани и елфи. Всички гледали на Один като бога баща; наричали го „Всеотец“. Божествата от огромното семейство наричали себе си „аси“. Изградили огнен дъговиден мост, наречен Бифрьост, който свързвал Мидгард с Асгард. Пламъците на Бифрьост и високата каменна стена, която ограждала света, бранели Асгард от нашественици. Пламъците на Бифрьост обаче пропускали божествата аси: когато те навлизали в новото си обиталище, се свивали до безвредни бляскави трицветни пламъчета под копитата на галопиращите им коне.

Асите изградили дворец от един-единствен златен къс и го нарекли Гладсхейм: той играел ролята на царски двор. Създали и дворец само за богините; него нарекли Винголф. Построили и дом с пещ, направили чукове, маши, всякакви инструменти и го заредили добре със суровини: камък, дърво и метал. Хранели се от златни чинии.

Один построил и дворец само за себе си – Валаскялф, който бил с покрив от чисто сребро. Седял вътре на високия си трон Хлидскялф, от който виждал всички царства в света.

Към царствата се прибавило и още едно: Ванахейм. Боговете се разделили на две групи: асите, които живеели в Асгард, и ваните, които живеели във Ванахейм. Асите се смятали за истинските владетели на света. Както може да се очаква, подобно отношение доста охладило чувствата между асите и ваните. Затова Один следял Ванахейм изключително внимателно.

Богът всеотец управлявал, седейки на високия си трон, с шлем на главата и с по един гарван на всяко рамо. В краката му се били свили два вълка, Гери и Фреки – ненаситни зверове, които поглъщали всичко, което им подхвърлял. А той им подхвърлял доста храна, защото не му била нужна: живеел само с вино. Според мълвата обаче двата вълка се хранели и с много зловещи неща, може би дори с човешки трупове.

А такива имало в изобилие, защото човеците били по-болнави от боговете. В третия и най-нисък слой на света се намирало царството на мъртвите. До него се стигало след девет дни препускане на север и надолу от Мидгард. Тук била дълбоката, скована в лед земя на Нифелхейм, подчинена на властта на ненавистна, чудовищна твар до кръста розовеела, а надолу, до пръстите на краката, била зелено-черна и полуразложена; край нея неотстъпно се навъртал Гарм: огромно куче с окървавена муцуна. Чудовищната твар се зовяла Хел и мнозина наричали цялото ѝ царство със същото име. В онези дни да умреш, означавало да идеш в Хел.

Освен тези шест царства имало още три, които се намирали в мрачни места, наподобяващи на Ванахейм. Огнените великани обитавали димните предели на Муспелхейм. Джуджетата владеели планинските пещери в земята Нидавелир. Близо до тях се намирала и Сварталфхейм, земята на елфите на мрака. Те били навъсени, загадъчни създания, пълна противоположност на елфите на светлината, както Луната е противоположност на Слънцето.

В средата на всичко се издигало внушително ясеново дърво, наречено Игдрасил. Клоните му хвърляли сянка върху деветте царства, а от тях капела захарна роса, от която пчелите правели мед – първия манов мед. Дървото се крепяло на три огромни корена: единият се впивал в Нифелхейм на долния слой, вторият преминавал през Йотунхейм в средния слой, а третият се опирал на най-високата земя, Асгард. Драконът Нидхьог гризял студения корен в Нифелхейм. Нагоре-надолу по Игдрасил тичала катерицата Рататоск, която пренасяла обидите и завистливите думи, които си разменяли драконът долу и орелът, сключил нокти около клоните на дървото. По най-високите клони подскачали четири елена и пощипвали от листата. Козата Хейдрун пасяла нежните филизи. Игдрасил стенел мъчително, но въпреки това се извисявал достойно. Той бил най-достоен сред дърветата. Издигал се над всичко и бил пропит с познание за царствата.

Норните

Норните, (1889) Johannes Gehrts.

Всички тези тегоби безспорно биха довели до изсъхването на дървото, но трите норни всячески полагали усилия да попречат на това. Те били великанки, които владеели съдбата на хората. Били много на брой, някои – злонравни, други – доброжелателни. От тях зависело чий син щял да загине от болест, чий – да оцелее след същата болест, коя жена щяла да умре при раждането на първата си рожба и коя – да продължи да оре и да сее в цветущо здраве и след раждането на двадесетото си дете. Норните присъствали при раждането на всяко дете и никой не можел да избегне съдбата., която му отреждали те. Хората били убедени, че всяка странна и необичайна случка е тяхно дело. Три от норните – и три прекрасни девици – се заели с грижата за Игдрасил, Първата била Урд – Съдбата. Втората, Верданди – Съществуването. Третата, Скулд – Бъдещето. Всеки ден трите поливали Игдрасил с най-чистата вода от свещения извор на съдбата и избелвали кората му с глина от същия извор, за да заблести като чисто нова, подобно на яйчена черупка, а и за да я предпазят от загниване и болести.

Игдрасил играел важна роля за създанията във всички царства на света. Именно той поддържал света цял и по тази причина се смятал за най-свещеното място. Знаело се, че неизбежното разклащане на Игдрасил един ден ще бъде злокобно събитие, предвещание за наближаващия край на всичко, което познаваме. Всъщност може би именно затова противният дракон Нидхьог тормозел дървото – за да сложи край на нещо, което иначе щяло да трае цяла вечност. В същото време обаче гледката на проточилия нагоре ствол Игдрасил била в състояние да успокои и най-тревожната душа.