Страхът, както всяко друго чувство и реакция, има много измерения. В това есе ще разгледам страхът като негатив (в смисъл на спирачка), и страхът като позитив (в смисъла на стимул). Безспорно може да се захванем за другите измерения, но обръщам внимание специално на тази двуполярна динамика, тъй като на битово ниво това може да ни помогне или да спре развитието ни, така че приемете следващите редове като окуражения за действие или избор за успокоение на живота ви.

Съдържание:

  1. Какво е страх – определения;
  2. Кога страхът пречи;
  3. Кога страхът помага;
  4. Мотивация и извод.

Какво е страх – определения

За да разберем нещо, първо трябва да дефинираме. Терминът „страх“ се използва в психологията и еволюционната теория, така че нека цитирам техните официални определения:

Според науката психология: „основна, интензивна емоция, предизвикана от откриването на непосредствена заплаха, включваща незабавна алармена реакция, която мобилизира организма чрез предизвикване на набор от физиологични промени. Те включват ускорен сърдечен ритъм, пренасочване на кръвния поток от периферията към червата, напрежение на мускулите и обща мобилизация на организма за действие (вж. Реакция на страха; реакция борба или бягство). Страхът се различава от безпокойството по това, че първият се счита за подходящ краткосрочен отговор на настояща, ясно разпознаваема заплаха, докато вторият е ориентиран към бъдещето, дългосрочен отговор, фокусиран върху дифузна заплаха. Някои теоретици характеризират това разграничение по-конкретно, като предполагат, че страхът се изпитва при избягване или избягване на отвратителни дразнители и че тревожността се изпитва при влизане в потенциално опасна ситуация (например животно, търсещо храна в поле, където може да има хищник). Каквито и да са точните им различия в значението, обаче, термините често се използват взаимозаменяемо в разговорния език.“

Тревога: „емоция, характеризираща се с опасения и соматични симптоми на напрежение, при които човек предвижда предстояща опасност, катастрофа или нещастие. Тялото често се мобилизира, за да отговори на възприеманата заплаха: Мускулите стават напрегнати, дишането е по-бързо и сърцето бие по-бързо. Тревожността може да бъде разграничена от страха както концептуално, така и физиологично, въпреки че двата термина често се използват взаимозаменяемо. Тревожността се счита за ориентирана към бъдещето, дългодействаща реакция, широко фокусирана върху дифузна заплаха, докато страхът е подходящ, ориентиран към настоящето и краткотраен отговор на ясно разпознаваема и специфична заплаха.“

Кога страхът пречи

Това е аспектът, който може би най-много се обсъжда в поп-културата, в бизнес обучителни материали, в училище, в учебници за разни личности, а напоследък и се спекулира с него при измамници за „бизнес развитие и коучинг“.  Когато махнем полу-истините, страхът пречи само, когато натиска спирачката на живота ни.

Страхът пречи винаги, когато не ви се дава шанс да помислите дали е разумно да прекрачвате дадена граница.

В този пример има един маркетингов трик при продавачи и той е инвокирането на тревожност от време: „Вземете сега този продукт, преди да изтече времето!“. Това е тактика, която се базира именно на базовите ни инстинкти, провокация за тревожност, че нещо ще приключи без да ви се дава време да помислите дали въобще ви трябва този продукт, услуга, или каквото се рекламира (този подход може да се види дори във взаимовръзките ви с хора: „Не пропускай шансът да си приятел с този човек“).

Страхът пречи, когато го усилвате.

„Очите на страха са големи“ или дори шеговитото „Страхът е голямо шубе“, все подчертават именно придаването на повече енергия в негативен аспект. Когато премисляте твърде много или давате на страха да ви завладее, то тогава дори не изпълнява функцията си да ви предпази от опасност, а ви обсебва в параноя, несигурност, търсене на твърде голям комфорт, който често е дегенерираща насока на живота.

Кога страхът помага

Слава Богу, че има страх. Колкото да ви е боязън от страха, толкова страхът е един от вашите главни катализатори. Вие може да решите и изберете – страхът като спирачка или страхът като двигател. За спирачката всички знаем, но за двигателя малко се говори.

Именно двигателят и „слава Богу за страха“, защото това е от малкото стимули, които ще ви изкарат от „сивото ежедневие“, „комфортната зона“, „коловозът“, „всичко да е наред“.

Светът се подчинява на правила, но преди правилата има излизане от комфорта и строеж. Именно това предоставя страхът: излизане от вашите ментални заграждания на „няма да го направя, защото съм си добре“. Може би знаете при такова мислене какво пропускате? Освен Торбалан, страхът предоставя шанс за мечти, фантазии, идеи, реализация и какво ли не.

Който твърди, че не го е страх – може, може да има такива хора, но колко са? Страхът е еволюционна реакция на инстинктът за самосъхранение, който ви пази от „горещият котлон“, за да не останете без ръце. Но в житейските ситуации този котлон понякога може да е ситуация, която изисква твърдо решение и преследване на цел, и в този случай страхът ви пази, както и трябва, но ваш е изборът дали да останете на животинското ниво или както древните философи някога повярваха – човекът да е нещо много повече от своите собствени инстинкти.

Когато ви е страх от нещо, то това е кръстопът, на който трябва да спрете и да се замислите.

Добри примери за прескачане на прага на страха с градивна цел, можем да намерим в:

  • Музиката: сценичната треска. Всеки, който учи инструмент и иска да се изяви пред публика, и освен хората с естествено държание без страх от публиката, то останалите трябва да се обучат на това концентрирано внимание към тях да могат да изпълнят музикалното си произведение с прецизност, точност и с възможно най-малко грешки. Както всяко събитие с публика, то и тук притеснението може да повлияе на качеството на изпълнението. Особено важни са класически изпълнения, при които една грешна нота може да развали усещането от синхрона на цял симфоничен оркестър.
  • Спорта: страх от провал. Загледайте олимпийските спортове (и не само): атлети с многогодишна подготовка, труд, усилия. Трябва да покажат най-доброто от себе си и при класирания за Олимпиадата, и при самото състезание се стремят към почти перфектен резултат пред публика, пред съдии и пред колегите си, други професионалисти.
  • Писането: „страхът от белия лист“. За всеки който пише, това е може би най-известната фраза, с която се е срещал, когато се е интересувал как да подобри изразяването на идеите си в писмена форма. Белият лист е станал нарицателно за твърде голямата свобода на ума, която се задавя в собствената си креативност, но ако това бе истински довод да не се пише, то най-големите литературни творби в човешката история нямаше да видят „бял свят“.
  • Науката: страх от непознатото. Разбира се, науката! Ако човек се поддаваше на инстинктивния си страх от „тъмното, непознатото и страшното“, то нямаше да слезе в Марианската падина, нито да се опитва да изследва Космоса; нямаше да търси лекове за опасни болести, нямаше дори да има базови познания по анатомия (защото в миналото, когато тепърва са се описвали, все някой е трябвало да разпори човешкото тяло и да го изследва с ръцете си и да го види с очите си, да го опише и да не го е страх, докато го прави). В науката примерите са твърде много, но е факт, че любознанието да се изследва непознатото е прескачането на границата на страха и ужаса.

Когато страхът ви погледне в очите, погледнете го и вие – нека той ви бъде трамплин, мотивация и цел да преборите себе си.

Страхът помага да начертае „старта на състезанието“, почти винаги е индикатор кога е времето за решение-избор, и може би най-важното: страхотен мотиватор е. Обаче човек трябва индивидуално да извърти перспективата си, когато най-много го е страх, да преобърне тревогата в ентусиазъм за развитие. Винаги трябва да се предприема разумно, колкото и спонтанно на човек му се иска да начертае курса си за действие.

Когато дойде страхът, задавайте си въпроса: „От какво и защо ме е страх, и как страхът да ми помогне да осъзная причините, за да мога да ги подобря, ако е нужно?“

Мотивация и извод

След всички примери от предната глава, то каква по-добра мотивация, че с разумността и изпитването на страха, почти винаги е добра предпоставка за най-големите шедьоври и открития в човешката история и възприятие.

Надявам се предоставих достатъчно, за да погледнете страхът от друг ъгъл и все пак действайте винаги разумно (постоянно подчертавам разумността, тя е индикация за растеж; импулсивността често води по стръмни пътеки, от които може твърде много да си изпати човек).

Тоест, когато ви е страх, това е вашият кръстопът. Спрете, помислете, дайте си малко време. Винаги големите решения предизвикват страх: все пак се изправяте пред непознатото бъдеще и последици.

Автор: Димо Василев