Синът на Зевс и Йо, Епаф, имал син, Бел, а той пък имал двама синове — Египт и Данай. Египт владеел цялата страна, която благодатният Нил напоявал; по неговото име и тая страна била наречена Египет. Данай пък управлявал в Либия. Боговете дали на Египт петдесет синове, а на Данай — петдесет хубави дъщери. Данаидите пленили с красотата си Египтовите синове и те поискали да встъпят в брак с прекрасните девойки, но Данай и данаидите им отказали. Египтовите синове събрали голяма войска и потеглили на война срещу Данай. Данай бил победен от племенниците си и трябвало да остави царството си и да избяга. С помощта на богиня Атина Палада Данай построил първия кораб с петдесет весла и се впуснал на него със своите дъщери в безбрежното, вечно шумящо море.

Дълго плавал по морските вълни Данаевият кораб и най-после стигнал до остров Родос. Тук Данай спрял; той излязъл с дъщерите си на брега, издигнал светилище на своята покровителка богиня Атина и й принесъл богати жертви. Данай не останал на Родос. Страхувал се от преследването на Египтовите синове и затова отплавал с дъщерите си по-нататък, към бреговете на Гърция, за Арголида — родината на неговата прародителка Йо. Самият Зевс пазел кораба през време на опасното плаване по безбрежното море. След дълго пътуване корабът стигнал до благодатните брегове на Арголида. Данай и данаидите се надявали да намерят тук защита и да се спасят от омразния тям брак с Египтовите синове.

Данаидите убиват съпрузите си (1496 – 1498)

Като молещи за защита, с маслинени клончета в ръце, данаидите излезли на брега. Никой не се мяркал там. Накрая в далечината се задал облак прах. Той бързо се приближавал. Ето вече в прашния облак се забелязвали бляскащи щитове, шлемове и копия. Чувало се тракането на колелата на бойни колесници. Приближавала се войската на арголидския цар Пеласг, син на Палехтон. Предупреден за пристигането на кораба, Пеласг се явил на морския бряг със своята войска. Но не враг срещнал той там, а стареца Данай и петдесетте му хубави дъщери. Те го посрещнали с клончета в ръка, молейки го за защита. Протягайки към него ръце, с очи, изпълнени със сълзи, го молят хубавите Данаеви дъщери да им помогне, като ги защити от гордите синове на Египт. В името на Зевс, могъщия защитник на молещите се, данаидите заклеват Пеласг да не ги предава, защото те не са чужденци в Арголида — родината на тяхната прародителка Йо.

Пеласг все още се колебае — страх го е от война с могъщите владетели на Египет. Какво трябва да прави? Но той още повече се страхува от гнева на Зевс, ако наруши неговите закони и отблъсне онези, които го молят в името на Гръмовержеца за защита. Накрая Пеласг съветва Данай сам да замине за Аргос и там да положи пред олтарите на боговете маслинени клончета в знак на молба за защита. А самият той решава да свика народа и да поиска съвет от него. Пеласг обещава на данаидите да положи всички усилия, за да убеди гражданите на Аргос да им дадат защита.

Пеласг си отива. С трепет данаидите чакат решението на народното събрание. Те знаят колко неукротими са Египтовите синове, колко страшни са те в боя; знаят какво ги застрашава, ако корабите на египтяните стигнат до брега на Арголида. Какво ще правят те, беззащитните девици, ако жителите на Аргос не им дадат подслон и помощ? Нещастието е вече близко. Вече е пристигнал вестител от Египтовите синове. Той заплашва, че насила ще отведе данаидите на кораба, хваща за ръката една от Данаевите дъщери и заповядва на своите роби да хванат и другите. Но в този миг пак се появява цар Пеласг. Той взема под своя защита данаидите, не го е страх и от това, че вестителят на Египтовите синове го заплашва с война.

Решението на Пеласг и на жителите на Арголида да дадат защита на Данай и дъщерите му се оказало гибелно за тях. Победен в кръвопролитен бой, Пеласг бил принуден да избяга в най-северната част на своите обширни владения. Наистина Данай бил избран за цар на Аргос, но за да купи мира от Египтовите синове, той трябвало все пак да им даде за жени хубавите си дъщери.

Синовете на Египт тържествено отпразнували сватбата си с данаидите. Те не знаели каква участ им носи този брак. Завършил шумният сватбен пир; утихнали сватбените песни; угаснали брачните факли; нощният мрак обвил Аргос. В обхванатия от сън град царяла дълбока тишина. Изведнъж в тишината се разнесъл предсмъртен тежък стон; ето още един, после трети, четвърти… Данаидите извършили под булото на нощта ужасно престъпление. С ками, които им дал техният баща Данай, те пронизали мъжете си още щом сънят затворил очите им. Така загинали от ужасна смърт Египтовите синове. Спасил се само един от тях, прекрасният Линкей. Младата Данаева дъщеря Хипермнестра се смилила над него. Тя не била в състояние да прониже гърдите на мъжа си с камата. Събудила го и тайно го извела от двореца.

Бесен гняв обхванал Данай, когато узнал, че Хипермнестра не се е подчинила на заповедта му. Данай оковал дъщеря си в тежки вериги и я хвърлил в тъмница. Свикан бил съд на старейшините в Аргос, за да съди Хипермнестра, задето не се подчинила на баща си. Данай искал да накаже дъщеря си със смърт. Но в съда се явила самата богиня на любовта, златната Афродита. Тя защитила Хипермнестра и я спасила от жестокото наказание. Състрадателната любеща дъщеря на Данай станала Линкеева жена. Боговете благословили този брак с многобройно потомство от велики герои. Самият Херакъл, безсмъртният герой на Гърция, принадлежал на Линкеевия род.

Зевс не искал да загинат и другите данаиди. По негова заповед Атина и Хермес очистили данаидите от замърсяването с пролятата кръв. Цар Данай устроил в чест на боговете олимпийци големи игри. Победителите в тези игри получили като награда за жени дъщерите на Данай.

Но данаидите все пак не избягнали наказанието за извършеното злодеяние. Те изтърпяват това наказание след смъртта си в мрачното царство на Хадес. Данаидите трябва да напълват с вода един грамаден съд без дъно. Вечно носят те вода, загребвайки я от подземната река, и я изливат в съда. Ето, струва им се, че съдът вече е пълен, но водата изтича от него и той отново е празен. Пак се залавят за работа данаидите, пак носят вода и я изливат в съда без дъно. И тяхната безрезултатна работа продължава безкрай.

Изложено главно според Есхиловата трагедия „Молителките“, А. Кун