Богинята на милосърдието била Гуан Ин. Тя се родила под името Мяо Шан и била дъщеря на китайски император от династията Джоу. Баща ѝ искал да уреди брака ѝ с богат принц, за да увеличи влиянието си, но Мяо Шан не желаела да се омъжва, защото искала да постъпи в манастир.

Гуан Ин като мъжки бодисатва, 12 век, Япония

Опитвал се да я убеди бащата на Мяо, но тя не искала и да чуе, не искала да се омъжва за принца. Накрая императорът ѝ разрешил да отиде в манастир, но всъщност подготвял коварния си план.

Дълъг разговор с игуменката на манастира имал императора, като ѝ обяснил, че дъщеря му е толкова отдадена на религиозния си дълг, че трябвало да поеме най-черната работа, която имало. Това включвало слугинските задължения, чистене, пренасяне на тежки товари. Така тайно се надявал, че Мяо Шан ще намрази манастира и ще се иска да се върне в двореца и да се ожени за принца.

Обаче в провал бил облечен този план. Мяо Шан поела тежките задължения с радост и всички разбрали, че нямала намерение да напуска манастира. За това непослушание на малката му дъщеря, императорът побеснял и поискал тя да бъде екзекутирана. Такова нечувано непослушание нямало да бъде позволено!

Осъдената на смърт

Мяо Шан трябвало да бъде екзекутирана, затова я докарали в двореца и палачът замахнал с острия си меч. Чудо се случило – замахнал и докоснал врата на момичето, острието се пръснало на хиляди парчета, а Мяо била невредима. Императорът се ядосал и наредил веднага да бъде удушена. Слугите поставили ръце, стиснали и тялото на Мяо паднало на земята безжизнено. Душата ѝ се понесла в отвъдното, но поради благочестивата ѝ природа бързо преминала през подземния свят..

Когато пристигнала в рая, завила, че предпочита да се завърне на земята, за да помага на хората в беда. Така Мяо Шан била възнаградена и се превърнала в богинята Гуан Ин, а името ѝ означавало „Чуваща воплите“.

Чуваща воплите

Гуан Ин се завърнала на земята и научила, че баща ѝ е тежко болен и знаела, че единственият лек, който ще му помогне, е направен от едно от очите ѝ и една от ръцете ѝ. Пренебрегнала ужасните болки, пожертвала тялото си богинята, за да приготви лекарството и изпратила еликсира в двореца. Баща ѝ оздравял благодарение на лека.

Тогава императорът осъзнал, че несправедливо е подценил дъщеря си и силата на будизма.  Затова се посветил на будизма, а за дъщеря си построил статуя с хиляда ръце в знак, че му е помогнала хилядократно през премеждието, чрез жертвата на плътта си. И до днес в будистите китайски храмове Гуан Ин е представена с хиляда ръце или с множество ръце, че наистина да изглеждат хиляда.

Гуан Ин, дървена статуя изобразяваща 1000 очи и 1000 ръце, 1656 г., Исторически музей в Ханой

Продължила да пътува богинята и да помага и откликва на молитви и молещи се. Болни в нужда, а и семейства в неразбории и неразбирателства – помагала чистосърдечно. Бездетните семейства особено много я обичали, защото тя давала надежда и помагала за рожба. Родители и деца, помагала им да се уважават едни други, както баща ѝ когато осъзнал, че е сгрешил, и тя му помогнала с решителността да лекува и дава.

Милостта и силата на Гуан Ин били несъизмерими – всички нуждаещи се обръщали с молитви към нея. Помагала на жените по време на раждане, утешавала болните, както и успокоявала хората с наскоро починали родители и близки. Давала сила на тези, които им предстоели тежки изпитания, далечно пътуване, загуба или дори нова работа.

Гуан Ин наистина била богиня на милосърдието. Изпълнявала и дълг към душите поели към отвъдното – помагала им за успокоение. Според даоистите душата след като се възнесе се изправяла пред съд, в който се решавало накъде да поеме, и тогава молитви за помощ към Гуан Ин често били изпращани. За даоистите тя станала централна фигура, както и за будистите. И така и до днес хората ѝ правят молитвени дарове от чай, плодове или пари, убедени, че ще им помогне в преодоляването на житейските трудности. В милиони китайски домове и храмове, статуя на Гуан Ин винаги има.