Обща символика

Table of Contents

Символът на гарвана варира през различните култури и времена. В митологията и символиката може да се види като събирателно за гробар, предвестник на смъртта, крадлива фигура, подчертаване на драматичен момент в литературен разказ, и много по-рядко като положителна фигура, която подчертава природата на гарвана като възприемчива умна насочваща фигура. Според исландците, децата не бива да си играят или пият от сламка направено от стеблото на гарваново перо, за да не се превърнат в крадци.

Омагьосани хора в приказките биват представяни като гарвани, а в индианските култури на Северна Америка, се вижда като ипостас на свръхестествено творческо същество.

Психология

В психологията, гарванът представлява символ стоящ близо до тъмната страна на психиката. Може да бъде катализатор за положителна промяна, стига да се захване и да трансформира този символ. Ако ли не, остава като „едно на ум“, което трябва да се изследва все някога в живота, но винаги с осъзнато действие да се извлече като трансформационен символ на психологична трансформация.

Християнство

Бенедикт, Бонифаций, Освалд, Майнрад – всички тези светци имат общ символ, и той е на гарвана. С него са били изобразявани като помощници, а трупа на св. Винценций бива бранен от хищници с помощта на гарван.

В Библията се среща разказа за Ной, но изпращайки за разузнавач на суша от кораба е именно гарван, а на пророк Илия донася хляб и месо в пустинята (същото прави гарванът и за отшелниците Антоний и Павел).

В една украинска легенда спомената от С. Головин, гарваните в Рая имали разноцветни пера, но след грехопадението на Адам и Ева, за да оцелее започнал да яде мърша и перата му почернели. Перата му щели да се възстановят, а граченето да бъде най-прекрасна музика, само в края на времето. Дотогава, гарванът ще е все тъй черен и страшен.

Хералдика

Гарванът присъства и в хералдическата символика. Може да се види в герба на семейство Курбе, на имението Равенщайн (буквално „гарванов камък“), на саксонския град Рабенау, на семейство Бирон от Курландия и на манастира Айзинделн в Швиц (като атрибут на св. Майнрад).

Азия

Трикракият гарван е слънчев символ според древнокитайската култура. Според легендите десет трикраки гарвани излъчвали непоносима горещина, докато един стрелец не пронизал девет от тях.
Императорите от династия Джоу (до 265 пр. Хр.), били представлявани от червения гарван, който също е слънчев символ – поставяли се наравно със слънцето.
Богинята Су-уан-му имала за вестители гарвани, които играли ролята и на вестоносци, които ѝ носят храна, при небесни турнири се боят само от ликорните.

Европа

В ранно-християнския период, гарванът е представен като птицата, която не уведомява Ной за края на потопа, и така станал символ за лежерност и отлагане на безгрижния морски човек. Така се казва, че граченето на гарвана „cras,cras“, се превежда като „утре, утре“. Символът на нещастие, болест, война и смърт, пък бива придаван на факта, че гарванът се храни с мърша и уж изоставял малките си.

В нордическата/скандинавска митология пък срещаме гарваните Хугин и Мунин (Мисъл и Ум), като верни и силни посланници-вестители на Вотан/Один, когото осведомявали за всичко случващо се по земята.

В алхимията, Material Prima („първичната материя“) се означава с гарван преминаващ във философски камък, при което гарванът се изобразява с бяла глава като свидетелство за просветление/осветление/озарение.

Античност

Тринадесетият високосен месец във вавилонския календар е под покровителството на гарвана и се смята за лоша поличба. В античната митология се изобразява като недискретен бъбирвец, заради което не можел да остане спътник на богиня Атина, и тя го заменила с кукумявката.

Според легендата за Аполон, божеството наказва гарванът, заради бъбривостта му и от бели перата му стават черни; а според друга легенда – пратил гарванът за вода, ала видял по пътя дърво със зелени смокини и зачакал плодовете да узреят, вместо да изпълни заръката. Аполон преместил птицата сред звездите (съзвездие Гарван, corvus, Korax), където Хидрата (съзвездие Hydra) не му давала да пие от Чашата (съзвездие Crater). И все пак, макар сред звездите, гарванът останал спътник на Аполон (както в китайските легенди – слънцето и трикракият гарван).

Според друго антично поверие, гарваните снасяли яйцата си през човката, тъй че не ги допускали в близост до родилки, за да не предизвикат силни родилни болки у тях. Според Плиний, задавеното грачене само гарванът разбира собственото си мрачно предзнаменование.

Рядко гарванът е представен положително, но ето в неговия образ жителите на Тира (Санторин), били отведени от Аполон в Кирена, а бяла врана показвала пътя на изселващите се беотийци и два гарвана посочили пътя към светилището на Амон на Александър Велики.

Поглед на науката

Има около 40 вида гарвани, навсякъде по света. Най-разпространени са враните големи около 69 сантиметра.
Много интелигентни, набедени, че унищожават житни класове, но според нови данни на науката, не са в такова застрашително количество, колкото преди се е смятало.
Изключително интелигенти, могат да решават проблеми изискващи по-сложни решения. Например, ако гарванът срещне лош човек, може да научи другите гарвани, че точно този човек не е добър. Проучванията показват, че гарваните не забравят лица.
Много гарвани предпочитат да са самостоятелни, но се събират и на групи. Ако умре един гарван, другите се събират около него и се опитват да разберат от какво е умрял и как.
След това групата започва да ловува хищници по признаците.

Легендата за Гарвана (легенда от Хайда Гуай)

Много отдавна, близо до началото на света, Сивият орел беше пазител на Слънцето, Луната и Звездите, на прясната вода и на огъня. Сивият орел мразеше хората толкова много, че държеше тези неща скрити. Хората живеели в тъмнина, без огън и без прясна вода.

Сивият орел имаше красива дъщеря и Гарванът се влюби в нея. В началото Гарванът беше снежнобяла птица и като такава зарадва дъщерята на Сивия орел. Тя го покани в бащината къща на баща си.

Когато Гарванът видя Слънцето, Луната и звездите и сладката вода, висяща отстрани на ложата на Орела, той разбра какво трябва да направи. Той наблюдаваше шанса си да ги завземе, когато никой не го търси. Той открадна всичките и пръчка огън също и излетя от къщичката през отвора за дим. Щом Гарванът излезе навън, той закачи Слънцето в небето. Той направи толкова много светлина, че успя да отлети далеч до остров насред океана. Когато Слънцето залезе, той закрепи Луната нагоре към небето и окачи звездите наоколо на различни места. С тази нова светлина той продължаваше да лети, носейки със себе си прясната вода и пръчката огън, която беше откраднал.

Той отлетя обратно над сушата. Когато стигна до правилното място, той пусна цялата вода, която беше откраднал. Падна на земята и там се превърна в източник на всички сладководни потоци и езера в света. Тогава Гарванът полетя и държеше пръчката огън в хвата си. Димът от огъня се разнесе над белите му пера и ги направи черни. Когато хватката му започна да гори, той трябваше да пусне огнената пръчка. Той се удряше в скали. Ето защо, ако ударите два камъка заедно, искрите на огъня ще отпаднат.

Перата на Гарвана никога повече не побеляваха, след като бяха почернели от дима от огнената пръчка. Ето защо Гарванът вече е черна птица.

Гарванът в поезията

Тази причудлива птица винаги се появява като предвестник на смъртта или на лошата вест, а понякога и като философ, който в правилния момент, героят трябва да се замисли.
В песента на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“, то гарванът звучи така:

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

В прекрасната поема на Едгар Алан По, гарванът идва в точен час:

…И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак все нощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“
Той програкна: „Nevermore!“
***
„О! — извиках, в страх обземан. — Птица, ил дух на Демон,
ти предсказваш! — О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?“
Той предсказа: „Nevermore!“
От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
„— Предскажи, о древен Гарван — там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?“ —
Той отвърна: „Nevermore!“
„Не! — извиках, пламнал в огън. — Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!
Остави ме сам бездомен! — Махай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!“ —
Той програкна: „Nevermore!“