Какво е взимане и даване

Когато взимаме не се замисляме какво означава това не само като понятие, но и за другия, от когото взимаме. В този смисъл се превръща в егоизъм, а по определение егоизмът „е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие.“

Все в негативна конотация, тогава това прави ли ни злодеи в театралната сцена на живота? Да сме самовлюбени егоисти, които само взимат и никога не дават? Нека погледнем и определението за даване и нейният краен спектър на алтруизма: „принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии.“

„Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.“

В тази връзка винаги се сещам, че алтруизмът не може да е вариант, както в Шекспировата пиеса „Тимон Атински“, където главният герой от твърде голямо себераздаване се разорява, хората на които е давал го изоставят и умира на брега на морето под камъните на импровизиран гроб. Дали това не отразява всяка една случка, когато на улицата човек ви е искал „левче за хляб“, или когато сте давали на приятел твърде много, за да не го помни на другия ден. Това от една страна може да се разглежда като героично дело, но тъй като последствията са минимални, то е по-скоро „суета на доброто“.

Темата за даването/алтруизма е като темата за взимането/егоизма: полюсни мнения и големи житейски уроци. И всеки минал през тези изпитания, освен ако не бъде смазан от неимоверна вина втълпена от обществото, то бива да изведе следният извод, и той е: равновесието между даването и взимането.

Какво е обмен

Това равновесие може да го наречем спокойно „правилен обмен на общуване между личности“. Обменът е това, което се намеква чрез даването/алтруизма, но не се пояснява, тъй като наритивът на всяка приказка е подчертаването на доброто, а не реализма.

В „живият живот“, така да се каже, обменът може би е най-доброто описание на това, което е едно добро приятелство, любовна връзка, родителска връзка: взимане-даване от две посоки, не само от една. Така не се получава вакуум от едната страна, а потоци в „двупосочна улица“.

Когато човек има какво да даде и отсрещната страна има какво да допълни, то това е ползотворен обмен. Когато търсим решение за проблем и представим решение, а отсрещната страна приеме или отхвърли, но допълни с друга перспектива, опит или алтернатива, то това е добър обмен. Това важи за всичко: приятели, семейство, връзка с любим човек. Можем да видим винаги в дисфункционална връзка или токсична такава, че едната страна винаги взима повече и това нарушава добрият обмен. Когато е нарушен е в позиция на доминанство, което не винаги е градивно и често излиза даже манипулативно. Затова добрият обмен винаги се характеризира с честност, откровеност, прямота и принципът винаги да се държите с уважение към другия човек.

Как не бива да се обиждаме на света

Житейските ни уроци са подаръци от света, така да се каже. Колкото и да са трудни и болезнени, винаги носят повече, отколкото признаваме на първо време.

Житейските ни уроци често ни събират с хора, които смятаме за близки по сърце и мнение, но тъй като са уроци, се случва предателство, подтисничество или разминаване, което приемаме твърде силно. Това са тежки уроци, хвърлят ни в тъга и депресия, страдание и самокритика, не е трудно да стигнем и до самобичуване, самообвинение и обидчивост.

По-надолу развивам тази глава, но защо дори я включвам: защото е толкова критично важна, колкото хитро и тихомълком обидата се прокрадва в съзнанието ни. Един ден просто човек започва да казва „Не!“ на неща, на които преди ентусиазирано е викал „Да!“. Започваме да поемаме по-малко рискове, защото „за какво да го правя – този свят не ме заслужава мен, с моите дарби, и това което аз мога да дам!“.  

Какво е казал Ганди: „Бъди промяната, която искаш да бъдеш в света“ – разбира се, това е толкова лесно да се каже и напише, особено в днешно време, когато в социалните мрежи ще ви затрупат палчета и сърчица, замествайки разочарованията изписани на лицата ни. Толкова по-лесно стана да се крием във виртуалното, да симулираме щастие и успех, че вече мъдрости от типа на Ганди, които са тук да ни помогнат да се справим със света, ни заравят все по-надълбоко в депресивната дигитална фасада. Досущ като плачещият клоун Палиачи.

Трудността

Едно от най-големите изпитания е това да бъдем себе си. Особено трудно става с годините и разочарованията, разбитите мечти или паднали илюзии за това кои сме и къде се намираме. Лесно е тогава да се потърси големият лош злодей („системата е виновна“, „хората са виновни“, „времената са такива“, и т.н.).

Това не бива да прекъсва обмена ни със света: Вътрешния Свят с Външния свят; вътрешното ви огледало с външния пейзаж на живота.

Въпреки трудността, защото след достатъчно опит човек започва да си изкарва по-категорични изводи как да се отнася към хората, а това неизбежно води до по-малко компромиси, не бива да таим горчилката на тежките ситуативни моменти. Те ни спират да се развиваме, те не ни дават мира, не дават да видим въпреки случилото се, това което можем да вземем от ситуацията. Тази трудност е по-известна като „циничността на възрастните хора“, но не е нужно да стигнем третата възраст, някои достигат до циничността много по-рано.

Примери

Колкото повече расте интелигентността и знанието, толкова повече човек осъзнава самотата си. Интересен феномен, интересни насоки на мислите, често обаче може да бъде много деструктивен. Прокрадват се самообвинението, самобичуването, твърде критична оценка за нещата, омаловажаване на собствените ни способности и заслуги.

В психологията терминът за омаловажаване се нарича „минимизация“: „Минимизирането е вид измама, включваща отричане, съчетано с рационализация в ситуации, при които пълното отричане е неправдоподобно. Това е обратното на преувеличението.“

Кои са хората, които са най-предразположени към „обидата си към света“? Повечето са високо интелигентни, принципни, стремящи се към идеал или морал; също така хора с дефинирано мнение, такива които трудно се променят за нещо, целеустремени, понякога и твърдоглави.

Опасно е за тях, предразположени са не просто да се засегнат, но да таят в себе си болка твърде дълго време, и както запушването на една чешма, така и болката запушва каналите на емоции и прозрение за самите себе си. Стаената болка понякога и разяжда, но най-често очертава защитни стени около човек, изолира се от хора, общество и свят, за да „не бъде наранен отново“. Толкова силна защитна реакция, въпреки че човек винаги може да се напъне да се усмихва, но това ще е само едно много голямо лицево усилие на една добре прикрита нещастна картинка.

Няколко добри по-тесни примери, можем да видим при:

  • Комиците. Да, всичко що е комик, шут, актьор на веселието, е прикриващ дълбоките си проблеми чрез смеха и веселието на множеството. Дори и да вземем съвременните стенд-ъп комици и комедийни актьори, има множество интересни интервюта, които показват ранимата им душа. Те наистина потвърждават, че хуморът е механизъм за справяне с жестоката реалност, и тези които вокализират хуморът по толкова очевиден начин, са често чувствителни хора, които преборват депресия или просто трудност чрез смеха, а понякога и чрез одобрението на публиката.
  • Феномени и емпати. Не говоря за шарлатани с „кристални топки“, а за по-чувствителните хора, които имат малко по-разширен поглед върху света. Те могат емпатично да усетят предстоящи ситуации, които свръх-интелигентните хора могат да стигнат чрез дедукция и строг анализ до същите изводи – това обаче не спестява разочарованието. Все някога човек се среща с по-чувствителни хора, които интуитивно обхващат света без да следят световните тенденции и познават живота чрез сетивата си, но тези сетива крият опасността са по-лесно достъпни места да се забиват кинжалите на живота.
  • Гениите. Гении във всяка сфера – творческа, научна, занаятчийска.  Това са тези свръх-интелигентни хора, природно дарени, които могат да развиват отделни сфери на познание или таланти. Те, като феномените, са също толкова чувствителни. Може да видите биографии и документални филми за гениите от всички сфери и техните нелеки изпитания, често в социален аспект и общуване с живота – т.е., именно хора и свят; общество и битовизъм.

Изводи за смелостта

Определено смелост е това обстоятелство, което не дава обидата и болката да смачка човека, и решава да се втурне пак напред знаейки и изпитвайки, че е възможно отново да има болка и отново е да е толкова тежко. Кураж ще да е това, което като броня и щит си слагаме, когато се изправяме срещу огньовете на дракона на депресия, рана, разочарование от очакванията ни за света, хората и общуването ни.

И с минаването на годините, човек вижда, че „колелото се върти“ и иска да подсили кожата си да понася „бича на съдбата“, както се изразява Шекспир, „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът, който мъчи всички нас?“. Цял монолог на страданието и неизбежните питания и въжделения на всеки един от нас в етапите на живота. И забавното е, че в същата пиеса главният герой датски принц държи в ръка черепа на шута Йорик и пита „Защо?“, утешавайки се, че придворният шут знае всички вселенски тайни на страданието – точно както в предната глава разгледахме примерът за комиците и тяхното светоусещане.

Смелост е, да, смелост да бъдеш себе си, да търсиш градивност, да търсиш доброто, докато огромна част от света все пак е потънал в мизерия, страдания, войни, болести и прочее. Това бих нарекъл истинско Чудо: да не се смачка искрицата на Вселенския човек с цялата пъстрота на Космоса, която може да се събере в четирите отделения на сърцето и душевния прозорец.

Обменът е най-важен: чистият обмен е равновесието между конструктивен егоизъм (защото личното израстване е обезателно насочване навътре; с този тип егоизъм се усъвършенстваме, за да има какво да обменим с другите), и конструктивен алтруизъм (защото колкото и е труден животът, в правилното даване, правилното добро е мостът, по който се осъществява самият обмен).

За всички, които искат да запазят това кристално чисто чувство, насред огромната тъма от преплетени човешки скърби и съдби; за всички тези хора: Бъдете смели, бъдете себе си, преодолявайте!

Автор: Димо Василев