Великден – Обичаи и Произход

Големият празник “Великден”, който всички християни празнуват към края на април месец.  На всички са ни познати великденските яйца, козунаците и литургиите, но какво се крие зад цялото това ритуално посвещение.

Разбира се, празникът има своята история, която е пренесена в съвремението през хилядолетията.
В това проучване, много интересни са езическите връзки, защото разкриват една борба на различни фракции и техните богове. Като обективен наблюдател, трудно би се описало кой е крив, кой е прав, но е много интересно развитието и смесването на различните култове.

Могат да се разграничат 3 главни аспекта тук: 1. Нов Завет – възкресението на Исус; 2. Стар Завет – пасха; 3. Паганистични връзки от древни религии.

Библейска връзка

В Библията в Стария завет, в старата версия на Крал Джеймс, се среща “Великден”, но това бива коригирано по-късно поради грешен превод. Всъщност, правилният термин е “пасха” от гръцки, който е превод на “песах” – иврит “преминаване/минаване/обхождане”, който се съотнася към израилтяните, напускащи Египет и големият им преход под напътствията на Яхве.

Това лесно може да се провери през древногръцките свитъци, еврейските, и дори арамейските свитъци, където се споменава друга форма на пасха – “песка”.

Езическа връзка

Великден

Откъде идва “Великден” – на английски Easter (“източно” – ийстър), произлиза от съвремения-холандски ooster (остър) и немски Ostern (остърн), които произлизат от староанглийски Ēastrun (ейстърн), също така  Ēastru (еастру), -o; и Ēastre/Ēostre (еастре/еостре).
Ēostre  произлиза от прото-германското Austrǭ, а то от протоиндоевропейският корен *h₂ews-, означаващо “блестя”, а  от него богиня на зората в протоиндоевропейската култура – Haéusōs.

Всъщност, април месец е бил наречен на Естре, или известна като Остара в чест на богинята със същото наименование.

Съвременният нео-паганизъм наречен “уика”, разделя с колело на 8 празника годината. Това “Годишно колело” е съчетание между няколко паганистични вярвания: англо-саксонците почитали равноденствията и слънцестоенията; келтите почитали сезоните; вярванията на галите за плодовитостта в природатa.

Движението Уика бива повлияно от научната работа на шотландския антрополог Сър Джордж Фрейзър The Golden Bough (пуснати на 3 пъти в периода 1890-1915-та година), като главната му теза в разглеждането на стари паганистични култове, е че древните западно-европейски езичници са почитали празници на плодовитостта, а в наблюденията си разсъждава, че напредъка на човека е през магия-религия-наука, в тази поредност.

Друго голямо влияние е научната работа на антроположката Маргарет Мъри, която публикува от 1929 до 1968-ма година – тезата ѝ е, че вещиците в миналото са били западно-европейски езични култове почитащи рогато божество (тук асоциацията и обвинение в сатанизъм – Рогатия); предлага че до 17-ти век е имало много по-стара религия от християнството и е имала своите поддръжници в цяла Западна Европа и други интересни точки.

Нео-паганизмът във Великобритания става факт, а движението след 60-те години (след последният труд на Маргарет Мъри), бива наречено Уика.

Осемте празника са:

• Юле – зимно слънцестоене;
• Имболк – в началото на февруари, първите наченки на пролетта;
• Остара – пролетно равноденствие;
• Белтейн – първият ден на лятото в Ирландия;
• Литха – лятно слънцестоене;
• Ламмас – предимно жътварски празник;
• Мабон – есенно равноденствие;
• Самхайн – празник на мъртвите, почит към мъртвите – Хелоуин.

Еостре/Астарта/Остара – докато германски и нордически богове и богини биват описвани в Поетичната Едда, то Естре/Еостре/Остара няма никаква следа във вярванията на тези народи като богиня, освен в The Reckoning of Time (лат. De temporum ratione), на Беда Достопочтени бенедиктински монах-историк, записал множество исторически документи около 700-та година след н.е.
Описанието на Остара, е че е празник, който просто замрял и бива заместен от пасха или възкресението на Иисус.

Изследователите свързват Остара с богинята на зората Haéusōs. Протоиндоевропейската богиня Haéusōs бива изобразявана като млада женска фигура, която постоянно се преражда. В Илияда е ἠριγένεια (“ранно родената”, “родена сутрин”), а в Ригведа се описва  Uṣas, дъщеря на Dyáuṣ Pitṛ́ (божество на небето – Небе-Уран), родена като взела от Aśvins, божествените коне-близнаци (асоциирани с медицината), които теглят колесницата на Слънцето.

Описвана е като танцуваща на небесата, интересно е описана и като странстваща, изчезвайки в мистериозен остров на “Източната къща/дом”. В гръцките митове  Ēṓs  е описана като живееща на най-далечни брегове в Океана; при славяните Зоряс/Зората домът ѝ е в Боян/Буян (мистериозен остров, който се появява и изчезва с приливите и отливите), където и Слънцето обитавало със своите придоврни северния, южния и източния вятър.

Hausōs е описана и като “отварящата портите на Рая”, това описание ще видим и при шумерите, акадците и вавилонците при Инанна/Ищар; описана е като “носещата светлина”, която била наказана или била жертва, но спасена от близнаците-коне, който мит ще срещнем в този за Луцифер.

Инанна/Ищар – Инанна (шумерски) или Ищар (акадски), е богиня на любовта и войната. Според шумерската космогония:

Преди времето да започне, имало само тъмнина и богинята Намму, първичният океан. Тя родила Анки – Вселената. Те били Небе и Земя в едно. Анки родил Енлил – Въздухът. Енлил разделил родителите си в Ан – Небето и Ки – Майката земя.
После създал Нанна – Луната и Уту – Слънцето.

Клинописното изображение на небето Ан бива осемлъчната звезда. При проучванията се оказва, че наименованието Нанна не се знае откъде и как произлиза, въпреки очевидното ан в името и изписването ???.
Интересно е сродното звучене между Нанна и Инанна, като за Инанна се предполага, че произлиза от нин-ан-ак, или “Небесната дама”.
Историческите данни показват, че Инанна не е имала почитане преди Саргон, а след него, и че тя не е била първоначално в пантеона на шумерските богове, а на акадските, вавилонските и асирийските под наименованието Ищар. Първоначално се смята, че Инанна и Ищар са две различни божества, но по-късно се приравняват, най-вероятно при смесването на култове.

След като влиза в шумерския пантеон, Инанна започва да се изобразява с осемлъчната звезда над себе си като “Небесната дама” наред с Нанна и Уту, т.е. Венера (планета), Луна и Слънце.

Слизането на Инанна/Ищар в Подземния свят – според 2 легенди с малко различие между тях, Инанна/Ищар иска да слезе в Подземното царство при сестра си Ерешкигал. В едната легенда Инанна се била окичила с бижута, а в другата била просто в дрехи, и когато получава достъп до Подземното царство, след като уговаря Енлил, Нанна, Ану и Енки, ако до 3 дни не се върне да я потърсят и спасят; трябва да мине през 7 порти, и през всяка да остави по нещо, докато накрая не остане гола и бива убита (в другата версия бива затворена и наказана с 60 болести).

И в двете версии само едно божество откликва да ѝ помогне (според другите тя си е заслужила съдбата), като изпраща пратеник при владетелката Ерешкигал. Инанна бива съживена чрез животворна вода. В едната версия мъжът ѝ Думузи трябва да я замести в Подземното царство, докато тя се връща на небето; в другата версия минава през 7-те порти, като получава дрехите си през всяка, която мине.

Според съвременният изследовател Клайд Хостетер, тълкуванието на мита е на Венера, Меркурий и Юпитер в съединение; сменянето на епохи в бронзовата ера; намаляващите фази на Венера; 3-те дни на изчезване – 3-те дни, в които се скрива и появява Венера като Вечерница или Зорница; убиването на демона Гугалана, като изчезване на съзвездие Телец, когато Слънцето изгрява; всичко това започващо с пролетното равноденствие и завършващо с метеорен дъжд.

Някои неща могат да се потвърдят веднага:

• 7-те порти: през тези порти Инанна сваля дрехи, а после си ги връща на път към небесата – това е намаляваща и растяща фаза на Венера;
• 3-те дни на изчезване: може да се съотнася и за 3-4-те месеца, в които Венера не е видима за Земята (минава зад Слънцето);
• Боговете Енлин, Нанна, Ану и Енки: вятър, Луна, Слънце и вода (космологично разположение и метеорологични особености);
• Ерешкигал: неслучайно е сестра и то на Подземното царство, което е “мрачно като в пещера”, както е описано в мита – това е сянката и тъмната фаза на Венера, а царството ѝ е описано да “лежи под Планинините на залеза на запад под наименованието Карнугия (“Земята на незавръщащите се”), т.е. слизането на Венера отвъд видимостта на Земята по еклиптиката си зад Слънцето.

Имена асоциирани с Инанна/Ищар: Изида, Херта, Деваки, Кибела, Фортуна, Шинг Му, Колумбия, Ащарот, Фригия, Диса, Ирене, Афродита, Венера, Минерва, Атина, Церера, Деметра, Терра, и др.

Освен различните символизми на женственост, на природата като екосистеми и закони, на лов, хитрина и други; при всяка една от тях присъства асоцията със зората, светлината, сиянието.

Правят впечатление и Австрия и Австралия като етимология, както и звездата като термин, символиката и Венера (богиня и планета – зорница/вечерница). Очевидно при пренасянето на вярванията, култът на Слънцето, Луната и звездите винаги са присъстващи при древните, независимо от идеологическата представа, култ, религия или политика.

Австрия: произлиза от средновековен-латински  Marchia austriaca “източната граница.” Германското Österreich е “източното кралство,” от старогермански ostar “източен” (от протогермански  *aust– “изток,” буквално “към изгрева,” от праиндоевропейският корен *aus– (1) “да блестя,” основна препрадка към зората).

Австралия: от латински Terra Australis (16-ти век), от australis “южен”.  Australis произлиза от auster “южен вятър,” оттам , “южната страна”. Само че auster произлиза от протоиндоевропейския корен *aus–  “блестя”.

Звезда/Стар: староанглийски steorra “звезда,” идва от протогермански  *sternan– (от старосаксонски sterro, старофризийски stera, холандски ster, старогермански sterro, германски Stern, старонордически stjarna, шведски stjerna, датски stierne, готски stairno). Всичко това от протоиндоевропейския корен  *ster– (2) “звезда.”
Като задълбаем в протоиндоевропейския корен, откриваме: учените асоциират с акадското istar “Венера”(Ищар, Остара). Също се пренася и в балто-славяните като: латвийски žvaigždė, църковен старославянски “звезда”, полски gwiazda.

Луцифер: Бог отпъдил Луцифер, Падналия ангел, защото не почел човекът като велико творение. Обаче, кой е Луцифер?

Староанглийски Lucifer “Сатана,” също “Утринна звезда, Венера преди изгрев,” епитет на Диана. Lucifer от lux (генитив lucis) “светлина” (от протоиндоевропейски корен *leuk– “светлина, яркост”) + ferre “нося, понасям,” от протоиндоевропейски корен *bher–  “нося,” също така “нося деца”.

Бива споменат само веднъж:

 „Как падна ти от небето, звездице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.“

Исаия 14:12

Бива асоцииран с Фосфорос от гърците (на него е кръстен елементът фософр, който свети като поглъща слънчеви лъчи). Доказана е и връзката с Венера (богиня), Ищар, Инанна и Шукра (индийско божество). В древен Египет Венера бива кръстена Тиомутири (Зорница) и Оуяити (Вечерница), съответно при гърците Фосфорос (Зорница) и Хесперес (Вечерница).

Така Бог (Слънцето), който “отпъжда” Венера (планетата) на зазоряване, се преобразява на “Бог пропъди Луцифер от небесата”.
Луцифер бива по-късно асоцииран с Дявола, поради разграничението на библейските религии (най-видни са християнските автори Ориген, Августин от Хипон и Тертулиан) от древните от Вавилон. Венера бива наречена “Блудницата на Вавилон” и от израилтяни, а самият крал на Вавилон – Дявола/Сатана/Луцифер.

Венера (планета): Горните отметки показват, че терминът “изток” винаги се асоциира с изгрев и зора, Слънцето изгрява от изток, християните се кръстят на изток. Тук планетата Венера има голямо значение, защото тя изгрява най-силно пролетно и есенно време. Тя се явява като ориентир за сезоните пролет и есен (като третият по видимост обект, който може да се наблюдава с просто око след Слънце и Луна). В случая, предвид другите подсказки, говорим за пролетно време и събуждането на природата след зимата, както и за плодовитостта и циклите на животински и растителни видове (затова богините асцоиирани с пролетта и пролетното равноденствие винаги са на женственост, красота, плодовитост, обаятелност).

Тъй като планетите имат своя еклиптика, прецесия и движение, те служат за примерен ориентир, докато равноденствията и слънцестоенията са точни явления. Трябва да се отбележи, че Венера има фази като Луната, също така яркост и градуси на появяване на небосвода. Зорница и Вечерница се смятат за пълна Венера, с достатъчна яркост и достатъчно отдалечени от Слънцето.

Още един факт: Венера изчезва за няколко месеца от погледа на Земята, но за около 9-10 месеца е видима. Това е аналогия на женското начало, затова и бива асоциирана с женски персонаж/богиня. И както горе бе описано, Луцифер произлиза от “нося светлина” от протоиндоевропейските корени за “светлина” и “нося (деца)”.
Пролетното равноденствие е 20-21 март, а есенното равноденствие 22-23 септември, а за последните четири години, Венера се появява така:

2017-та година: март – на зазоряване, април – на смрачаване; септември – на зазоряване, октомври – на зазоряване.
2018-та година: март и април – на зазоряване; октомври – на смрачаване, ноември – на зазоряване.
2019-та година: май и юни – на зазоряване; октовмри и ноември – на смрачаване.
2020-та година: февруари и март- на смрачаване; септември и октомври – зазоряване.

След етимологичното изследване и другите исторически и символични сведения, може да се заключи, че реално Великден в същността си е празникът на пролетта, разделянето на годината по сезони и възможно отпразнуване на календара. Циклите на Венера ориентират за пролет и есен, равноденствията дават с точност кога денят и нощта са равни, всичко това определя цикличността в древните календари и разпределението на времето тук.

Да, има наслояване от различни тълкувания, но те идват с различните вярвания на различни фракции и култове, а по-късно при изграждане на нови религии (Библията е 2000 години след Месопотамските вярвания), новите искат да се разграничат от старите, а с помощта на Константин, който омесва съвсем съзнателно стари и нови култове, за да обедини цялата империя, се ражда римо-католицизма, чиято идея била “обединение на религиите”, а православното християнство остава при славянските народи.

Сега католиците казват “Хепи Ийстър” или направо “Честита Ащарот/Остара/Инанна/Ищар”, докато православните “Христос Воскресе”, което е препратка за възкръсналото слънце. По отношение на слънцето – то може да е “възкръснало” като със Зорницата/Венера се показва пролетно време, но препратката в днешните тълкувания е по-скоро към Коледа/Коляда/Колелото – когато цикъла на календара завърша на зимното слънцестоене, т.е. 20-21-ти декември (смърт – най-къс ден, най-дълга нощ), и възкресението на Кръста/Христос (делението на 4 в календара), след 3 дни в “гробницата”, т.е. 3 дни на поддържане на къс ден и на четвъртия 24-25 декември – започва полека да расте – “възкръсва”. (по-подробно в статия Коледа – символ и произход)

Трябва да се отбележе, че в началото на мита за Венера, най-ранните ѝ податки в митовете винаги я описват откъм “светлата” ѝ страна, а именно Зорница – зора, светлина, топлота, добрина, събужда, прераждане, цикъл. Тоест, в основата лежи позитивния смисъл на пробуждащата се природа, а по-късно по исторически причини бива наречена “блудница”, заклеймена и на нейно място друго божество.

Яйце, заекът, козунак

Откъде идват яйцата, даровете (козунаци, кисело мляко) и заекът. Докато прочитате това изречение, може би ви прави впечатление сравнението “дарове”, защото е твърде точно – в езическите ритуали винаги се поднасят дарове към божество или олицетворение на божество, винаги се издигат идоли, фетиши; невинаги, но често има жертвоприношения (човешки или животински), а в ранното християнство жертвоприношенията се отричат, но поради намесата на Константин Велики, който прави симбиоза езичество-ранно християнство, жертвоприношението се запазва.

Примерно, затова се яде агне на Гергьовен, затова се дават дарове, макар и неживотински или човешки, на трапезата; затова в католическата църква се “яде” и “пие” тялото и кръвта на Христа, което граничи с чист символичен канибализъм.

Яйце – Омфалос

Доста търсих и срещнах едно твърдение, че червеното яйце е от култа към Ищар, защото правели жертвоприношения на деца и потапяли яйца в кръв, та така станало червено яйце, което по-късно се явява като Христовата кръв за Великден.

Друга версия, просто се предполага, че яйцето е плодородие, заедно със заека и са култ към Астарта.

Но по-дълбоко излседване по аналогия: титанът Реа, която била дъщеря на Гая (Майката природа) и Уран (Небе), за да скрие детето си Зевс от Кронос (времето), обвила един камък наречен “омфалос” в одежда и Кронос без да разбере погълнал омфалоса, а не Зевс.

В друг мит Зевс изпраща два орела да се срещнат в пъпа на света (омфалос означава “пъп” ὀμφᾰλός); т.е. центъра на света. Артефактът от музеят в Делфи показва и яйцевидната форма. В други митове по света може да се види, че яйцето или овалът представляват света, вселената и произходът на всичко живо.

Нека се върнем към Реа или по-скоро към майка ѝ Гая и баща ѝ Уран – те биват “родени” от Първичното яйце, мътено от змията Офион (статия тук: Сътворение според древните гърци).

Тъй като Венера/Инанна/Ищар се представят като девици, т.е. неопорочени, чисти и благочестиви, то може да се заключи, че омфалосът в червено е облян от девическата непокварена кръв в създаването на живота/света.

Заек

В библейските текстове Семирамида бива родена от яйце, излюпена от лебед, а синът ѝ Тамуз много харесва зайците, затова те станали свещенни. Баща му е слънчевият бог Баал, чиято етимология и до днес е от “бал”, “бял”, “светлината”. Все пак старите символики и тук са запазени като небесни тела и цикли, но защо заек?

Заекът е най-вероятно съзвездието със същото име, което бива описано още от Птолемей.  И тъй като търсих много от източната цивлизация, тя е предимно на дезинформация – заек, яйца и Семирамида/Изида/Ищар/Инанна/Остара/Ащарта – все символи на злина.

Затова този път нека погледнем на запад – сформирането на календара на ацтеките. Оказва се, че Венера играе централна роля в оформянето на календара като нагажда 3 други календара – Цолкин, Хааб (365 дни) и на Венера. Когато цикълът на Венера от 584 дни се сравни със слънчевия от 365, то се получава 5:8 съотношение. Съответно 8-цата е на Венера и се обозначава в Цолкин с Ламат, но е планета и на Точли – заекът.

Според изследователят Алън Макгилвъри, глифовете на тези календари показват съединението на Венера, Антарес и Скорпион на всеки 8 години по време на зимното слънцестоене започващ или приключващ цикъл на Венера. Пътят на съзвездие Заек е над хоризонта под съзвездие Орион (трите звезди от Орион представляват прераждането на майската костенурка и трите камъка), където Дървото на живота пребивава и Подземния свят Шибалба.

В китайския зодиак заекът също присъства. Зодиакът представлява съзвездия, точно както митраинизма почита Слънцето и 12-те съзвездия, и който Константин хибридизира с християнството в католицизма.

Козунак

Най-вероятно произлиза от Юле-празникът(празникът на зимното слънцестоене при германските народи). Има свидетелства за Юле-козунаци още през 18-ти век. При католиците на запад виждаме, че за Коледа ядат плодов кейк (по нашемоу козунак), а ние ядем на Великден.  Тук може да се види разграничението между православието и католицизма, тъй като православието няма традиция към заека, докато католицизма има.  Тъй като германските народи биват християнизирани, е очевидно как се пренася тази по-съвременна традиция.

Тъй като Ялда и Юле (парсизъм и германски паганизъм), имат много отдавнашна етимологична история и практика, те се асоциират със заря/зарево/зора. Може би затова по-късно християните взимат символ на зората от ритуали за огън (в парсизма огънят е на главна почит), и тази жар като символика се пренася върху цялата митология за Венера-Зорницата, т.е. като едно зарево и жар тя изгрява.

Следи в католицизма

Има твърде много изследвания за езичеството в католицизма и като цяло в християнството, но тук ще обърна внимание само на 3 кратки примера.

Базиликата Свети Петър: историци потвърждават, че базиликата е прототип на Пантеона, който бива езически храм посветен на всички римски богове. Последната работа на Микеланджело, която приема без да му се плаща за спасението на душата му, е да завърши базиликата с купола, който е толкова величествен. Понеже базиликата взима дизайна на Пантеона, поради историческите причини още по римско време, когато убиват Петър и го заравят отстрани на римските стени далеч от самия Пантеон. На мястото, на което е убит се прави малък възпоменателен храм и с настъпващата популярност и въвеждане на християнството се започва изграждане на базиликата около малкия храм, но с римски стил.

Микеланджело префасонира цялата базилика с купола. Красотата е в прозорците, които са между купола и основата на базиликата, и влизащата светлина сякаш отделя купола от сградата с илюзията, че се носи над главите на хората. Символ на небесното, недостижимото, райското, красивото.

Дева Мария и Св. Петър: за Дева Мария със сигурност се знае, че е Остара/Ищар/Венера – девицата, която бива почитана на толкова високо равнище при католиците. Има разни предположения, че прототипа на статуята на Св. Петър е била по образа и култа на Юпитер, римският главен бог. Тъй като Константин Велики е позволил на култа на Митра да просъществува в цялата Римска империя, то може да се заключи, че е позволил и тази визия да се смеси – светецът по християнски и божеството по езически.

В центъра на площада от птичи поглед се вижда ясната символика на 8-лъчната звезда, която в шумерските митове е на Ану, но минава над главата на Инанна и така тя винаги бива изобразявана с тази звезда. Тоест, центъра на площада и Дева Мария са ясна препратка към Инанна/Ищар/Изида/Остара/Венера.

Неделя и Понеделник: на английски е Sunday или “денят на Слънцето”, по-късно “денят на Сина” (има се предвид на Христос; не случайно син и слънце, sun/sol, са близкозвучащи).

Великден е винаги в неделя срещу понеделник, т.е. Слънцето срещу Луната (Moon Day – “лунен ден” -> понеделник), светлината срещу тъмата, доброто срещу злото, изгрев срещу залез. Освен тези символики, както разгледахме всичко досега, само в Библията Венера бива хулена, винаги навсякъде тя е била възприемана като изгряващата планета, а не като залязващата. Винаги се е споменавала като Зорница, а не като Вечерница. Винаги тя е богинята на сиянието, а сестра ѝ е злата кралица на Подземния свят, но Венера успява да се измъкне от там – историята е насочена позитивно.

Най-вероятно с неделята и понеделника за Великден се означава само Венера, т.е. нейната светла и тъмна страна, или нейните цикли като планета, а и като морална история как човек да се пребори със собствените си демони и тъмна страна (според много културолози това тълкувание е напълно достатъчно за философията на древния човек, а и развитието на философията като цяло).

Има и друга смесица – петък е посветен на Венера и вкл. петък са точно 3 дни (петък, събота, неделя), за да “възкръсне”. Тук идваме на въпроса, кой възкръсва – Слънцето (Христа), което “възкръсва” на зимното слънцестоене на 25-ти декември; Венера, която 3-4 месеца я няма на небосвода в годината; или е почит директно към Луната? Честно казано, най-вероятно когато е нагоден и преведен календара са вкарали символизма на 3-те дни за Венера и неделя като Слънцето, но най-вероятно възкръсването е на Слънце и Венера заедно, защото Зорницата се появява сутрин, когато Слънцето изгрява. Тоест вече стигаме до извода, че Зорницата не се има предвид само планетата Венера, а цяла съвкупност от фактори – Слънце, Луна, Венера, съзвездия, равноденствия – всичко в пресечна точка на астрономическо знание и създаването на точен календар.

Ето и имената на дните от седмицата, като всички са на планетите, Слънцето и Луната, тъй като това е най-старият култ в света и то предимно от древно познание по астрономия (израилтяните ценят Сабат/Шабат или по-точно Сатурн):

• Неделя, Sunday, ἡμέρᾱ Ἡλίου
  hēmérā Hēlíou -> diēs Sōlis (Слънце);
• Понеделник, Monday, ἡμέρᾱ Σελήνης
  hēmérā Selḗnēs, diēs Lūnae (Луна);
• Вторник, Tuesday, ἡμέρᾱ Ἄρεως
  hēmérā Áreōs , diēs Mārtis (Марс)
• Сряда, Wednesday, ἡμέρᾱ Ἑρμοῦ
  hēmérā Hermoû , diēs Mercuriī (Меркурий);
• Четвъртък, Thursday, ἡμέρᾱ Διός
  hēmérā Diós , diēs Iovis (Юпитер);
• Петък, Friday, ἡμέρᾱ Ἀφροδῑ́της
  hēmérā Aphrodī́tēs, diēs Veneris (Венера);
• Събота, Saturday, ἡμέρᾱ Κρόνου
  hēmérā Krónou, (Сатурн).