Великанката Скади

Table of Contents

Високо в Тримхейм великанката Скади очаквала баща си Тязи да се върне. В студените ветрове на Йотунхейм, Скади искала най-много баща ѝ да се върне. Именно тя видя как баща ѝ се спусна след Локи, който се преобразил на сокол, но бил неопитен в тази птича форма, а Тязи по-опитен в орловата си форма и по-мощен от божеството на хитростта, то било логично Тязи да се върне скоро с богиня Идун и ябълките на безсмъртието. Все пак омразните богове са нищо пред мощта на великаните.

Минало време, Тязи не се прибрал, минути, часове, свечерило се. Тръгнало да се съмва и Скади била убедена – баща ѝ е покосен от боговете. Сложила ризницата и шлема си, взела коженият щит на баща си, на който имало инкрустирани птичи глави – докоснала клюновете на всяка от главите и взела копието му. Взела и бащиният меч, който бил на великана Сурт – именно този огнен меч, който имал гравирана змия и плашел враговете, бил пророкуван в края на световете Рагнарьок, да бъде използван срещу асите.

Скади среща Ньорд

Този меч епично превъзхождал тези на Хеймдал – Хофуд, който усещал всичко, което става в главата на бога и всеки удар има мисъл; и острието на бога Фрей – острие, което се бие само.

Въоръжена така тръгнала към Асгард с една мисъл – злосторниците да платят с кръвта си. Хеймдал, пазителят на моста Бифрьост към всички светове, видял въоражената великанка уверено и войнски крачеща към Асгард. Веднага надул рога си Гялархорн и събрал съвета на боговете. Беседвали и точно дошла Скади.

Спрели я с увещанието, че не е нужно да се пролива ничия кръв и нека се намери друго решение и възмездие за баща ѝ. Предложили ѝ злато, но за какво ѝ било, като имала цяла планина от злато. Скади мятала святкащи погледи на боговете, но и забелязала, че има и красиви богове. Набелязала си Балдер, който ѝ се сторил обаятелно красив. Въпреки скръбта си, тя желаела Балдер.

*Скади и Ньорд на път за Ноатун, (1882) Friedrich Wilhelm Heine*

Отказала златото, което ѝ предлагали, но заявил, че съпруг може, но трябва да може да я разсмее, да е нежен и мъдър. Самата Скади била и тя красива, но Один забелязал как гледа Балдер, а той бил любимец на всеотеца. Затова Один поставил условието – „Ще избереш, но само по нозете“. Трябвало да бъдат покрити кандидатите и само стъпалата да се виждали.

Убедена, че Балдер ще има красиви крака, както има красиво лице, приела необичайното предизвикателство. Покрили се боговете, само краката им стърчали и избрала бързо най-красивите ходила, които могла да зърне. Махнали покривалата и се оказало, че избрала Ньорд – божество по произход от ваните, баща на богиня Фрея и бог Фрей, заложник след великата война между аси и вани. Бог Ньорд бил мореплавател и буйният му вид свидетелствал за необуздан нрав, морска сол в косите и морскосини очи.

Скади обаче не него си била избрала и побързала да се измъкне като заявила, че е измамена. Один обаче засвидетелствал, че Ньорд е нежен и мъдър, а Скади на свой ред отговорила – „само че не ме е разсмял“.

Локи се намесил с една забавна история как подкарал коза към пазара, но така я бил вързал, че козата се оплела в срамотиите му. Локи прихнал в такъв смях, че паднал в прегръдките на Скади, която също не могла да се сдържи и така трите условия били спазени – мъдър и нежен мъж, и Скади да се засмее.

Один дал прощален подарък на двамата новосъбрани като извадил от кесията си две топчета, които се оказали очите на баща ѝ Тязи, и ги хвърлил на небето като застанали неподвижно в две светещи звезди – винаги да бдят над Скади.

Ньорд поканил Скади, новата му жена, да заживеят заедно в Ноатун – неговата корабостроителница. Но Скади искала да живее, там където баща ѝ живял, в Тримхейм, а Ньорд искал да бъде близо до морето. Но се спогодили да редуват – девет нощи в Тримхейм, а следващите девет в Ноатун. Ньорд не след дълго осъзнал, че не понася ледовитите нощи, а вълците му пречели да спи. Скади по-късно осъзнала, че не понася клатушкането на кораба, чайките, шума на водата. Дори когато Ньорд ѝ пеел, тя не била спокойна.

*Ньорд тъгува за морето, (1908) W. G. Collingwood*

И тогава Скади се качила в планината и останала в Тримхейм, а Ньорд останал в Ноатун. Скади била известна като „Дамата на зимните обувки“, и често можела да се види как се спуска със ските си от мразовитата планина.