Произход

Произходът на вампира е комбинация от стари митове от различни култури, които в продължение на дълги столетия се смесват и оформят крайната ни представа за тях. Например месопотамците, древните гърци, манипурите, римляните и всички по-стари религии и вярвания говорят за зли същества и зли духове.

Ламашту  (Ламасу)– в Месопотамия е женски демон с космато тяло, глава на лъвица, магарешки зъби, дълги пръсти и нокти. За разлика от други богове в месопотамската ера, Ламашту е демон или полу-богиня, която действа според собствената си воля. Тя е тясно свързана с еврейската Лилит, която по-късно ще бъде Майката на всички вампири в общото възприятие.

Стрикс (Стригс, Стригес) – в „Метаморфози” е превъплъщение на Полифонта (дъщеря на Хипонос и Траса) – била наказана с проклятието да се превъплъти в птица, заради канибализъм. Тя е описана като кръвожадно чудовище, което се впуска в нощта, предвестник на войната.

Манангал, Пенангал и Яра-Ма-Иха-Ху, които също са оприличавани като демони и същества на нощта със свои собствени черти, отговарят на описанието на пиенето на кръв, храненето с хора и цялостните създания на нощта.

Съвремнна концепция

Предимно чрез славянските народи и миграциите към Европа, старите митове намират отражение и съчетание в съвременното възприятие, което виждаме днес. Археолозите откриха в България гроб на вампир от 13 век с кол през сърцето. Съвременната наука може да ни каже защо тялото, когато е мъртво, то се издува поради газове, ноктите и косата изглеждат по-дълги, поради свиването на кожата, като се появява и кръв по устата на мъртвите (бактериите в организма причиняват газове и се получава изтласкване на кръв през устата).
Но за хората от Средновековието е нямало научно обяснение, освен вярата, че мъртвите се вдигат от гробовете, за да се хранят с невинните. Тези гробове могат да се видят из различни региони на Балканите.
Прословутият Влад Цепеш Дракула го оприличавали поданик на злите сили на мрака, заради бруталните и ефикасни начини да се справя с враговете си с различни мъчения, едно от което е побиването на кол (известната долина на коловете с османски войници). И това е основното вдъхновение за „Дракула“ на Брам Стокър, известният роман за Графа, който пирува с кръвта на жертвите си.

Вампир от 13-ти век прободен през сърцето с кол, Перперикон, България (Снимка: Николай Овчаров)

Популяризация

“Вампирската мания“ се заражда през 18-ти век – сблъсък между християнството и езичеството. Мнозина били считани за вещици като легендата за Баба Яга, където езичеството било преследвано от християнството. Можем да наречем това „възраждане на старите легенди“ в модерен облик, който виждаме днес, който до голяма степен се дължи на литературата. Народните приказки настрана, тези няколко романа спомогнаха на митовете за вампири да бъдат до голяма степен известни днес – „Вампирът“ (1816 г., Джон Уилям Уолидори), „Кармила“ (Джозеф Шеридан Льо Фану, 1872 г.) и „Дракула“ (Брам Стокър, 1897 г.).