След като Один, преобразен като великанът Болверк, откраднал медовината от великана Сутунг, ледените великани от Йотунхейм се запътили към Асгард. Откраднатата медовина била голяма обида, нещо което не принадлежало на боговете и е взето насила без разрешение от великанска земя. Трябвало някой да поеме отговорността за това деяние.
Стигнали пред Асгард и запитали къде е Болверк, а Один отвърнал, че не знае за такова име, ни за такъв гигант. Великаните си тръгнали. Все пак не искали твърде голяма конфронтация с Один. А за едноокият Болверк: не искали да признаят очевидната прилика с могъщия Один, защото все още помнели как боговете прокудели гигантите в Йотунхейм.
Завърнали се при оскърбената Гунльод. Тя не била глупава, усещала истината. От похождението на Один преобразен като Болверк, след девет месеца родила син на име Браги. Когато момчето пораснало, тя го пратила при баща си Один. Бил омайващ с думите, така сладкодумен, както сладка медовина – доказателство за създаването му с помощта на медовината.
Один издигнал Браги в бог на поезията – първият скалд. Оженил се за красивата богиня Идун, покровителката на ябълките на безсмъртието. Идун изписала на езика на Браги вълшебни руни, с които станал още по-умел поет. Поезията му била толкова съвършена, че назовавал идеи, обрисувал цветове на въображението и описвал най-смелите мечти чрез силата на разказвачеството си. Обяснявал сложността на природата и произхода на нещата. Така оцеляла поезията и мъдростта на Квазир, и поезията като дар на този свят.
