Бог Тор
Тор, силен и смел войн, винаги бил готов за битка особено с великани. Препускал през небесата с колесницата си теглена от двата му верни козела – Тангриснир и Тангьост. Най-силен измежду всички бил Тор станало ли дума за битка с великани, а в начинанието му вълшебни предмети му помагали и засилвали невероятната му мощ – коланът Мегингьорд, който удвоявал силата му; железните ръкавици Ярнгрейп – с помощта им можел да държи здраво чука си и да замахва със страшна сила; и разбира се въпросният чук – Мьолнир – изкован по поръчка от братята джуджета Брок и Синдри.
Козите на Тор
При едно от пътешествията на Тор, с неутолимата жажда за смърт, потеглил с Локи към великаните, за да търси разпри. Двамата потеглили в колесницата теглена от козлите и на смрачаване спрели пред скромен чифлик да преспят, да се нахранят и напоят. С радост домакинята ги поканила, но се извинила, че нямала никакво месо, само зеленчукова каша.
Тор благородно заявил, че ще се погрижи за месото и заклал верните си кози. Само казал на домакините, като приключат да хвърлят костите на разстелените кожи, да ги хвърлят отгоре и те ще се съживят отново да теглят колесницата му.
Пиршеството било богато и вкусно, а синът на домакина, Тялфи, толкова бил привлечен от бедрената кост на единия козел, по-късно без никой да забележи, полакомил се, строшил костта, изпил костния мозък – тъй вкусен и питателен. После хвърлил остатъка върху кожите и отишъл да спи.
На сутринта Тор се събудил и с мисълта да се върне към приключението си към царството на великаните, вдигнал чука си Мьолнир и съживил козите. Но забелязал, че единият козел накуцвал със задния крак. Тор се вбесил и нахлул в стаята на семейството и разгневен запитал кой е виновникът козелът му да куцука. Семейството толкова се изплашило и примолило Тор да ги пощади, а той въпреки гнева си бързо се успокои и с лека ръка отсякъл – синът Тялфи и дъщерята Росква ще вземе за слуги и всичко щяло да бъде простено.
Жестоко е за смъртните да служат цял живот, но такава била волята на бога Тор – обрекъл ги на доживотен слугински труд.
А след изпитанието, което му предстояло с великана Скримир, Тор се върнал обратно в чифлика, за да отведе Тялфи и Росква за прислужници. За него това било милост към смъртните, а за тях – завършекът на историята на Тялфи и Росква – роби на бога на гръмотевиците, Тор.
