Къщата на Баба Яга с пилешките крака
Често приказките за Кашчей Бесмъртния се свързват с Баба Яга, а тя като злата вещица, която живее в колибата на пилешки крака, винаги помага за влошаването на отношения, връзки; извършване на лошотии и изпълняване на злата ѝ помисъл, срещу всеки, който дръзне да спомене името ѝ.
В руските приказки, както и в аналогични от Централна Европа, е представена като сбръчкана старица, седяща кротко на дървена пейка или грееща се на топло край печката.
Тя лети в небето с метла или, стъпила в голяма чутура – хаван като се отблъсква с чукало, а след нея се вихрят страшни вихри.
Гледа да хване някое малко дете и да го изяде. С погледа си може да вкамени човек и отвличайки го в дома си отново да го превърне в плът и кръв, за да го изяде.
Къщата на Баба Яга стои на кокоши крака, може да тича нагоре-надолу да преследва хората по заповед на вещицата.
От оглозганите кости на жертвите си построява ужасяваща, омагьосана къща, която плаши хората отдалеч. Оградата ѝ е украсена с черепите на убитите деца, които нощем светят като фенери.
Известни приказки
Table of Contents
Василиса
Василиса при къщата на Баба Яга, художник: Иван Библин
В едно село живеела девойката Василиса с възрастните си родители.
Майка ѝ се разболяла и преди да умре дала на момичето вълшебна кукла, която да ѝ помага в беда, ако я храни добре. Бащата на Василиса се оженил повторно, но мащехата и доведените ѝ сестри не я обичали и я карали да върши черната работа вкъщи.
Една вечер, когато огънят догорял, мащехата изпратила Василиса да взeме жар от Баба Яга. Вместо това, обаче, вещицата започнала да я товари с непосилни задачи, като например, да изчисти грах, смесен с маково семе. Василиса се справила с всички задачи благодарение на куклата си, но Баба Яга продължавала да я товари с все нови и нови заръки. Като не виждала друг начин да избяга, Василиса изчакала вещицата да захърка, посред нощ се измъкнала от къщата и грабнала един от светещите черепи от оградата.
Когато Василиса се прибрала у дома с откраднатия от оградата на Баба Яга череп, щом зърнали святкащите му очи, сестрите и мащехата били мигом изпепелени.
Маряша
Имало едно време момиче на име Маряша. Веднъж мащехата ѝ я пратила да вземе назаем от Баба Яга игла и конец.
За щастие момичето най-напред отишло при леля си, която го научила как да избегне острите зъби на кучето и как да говори с котката на вещицата. И когато Баба Яга се опитала да затвори, Маряша попитала котката как да избяга и тя я научила да вземе кърпа и гребен. Маряша побегнала и като чула, че вещицата наближава, хвърлила кърпата след себе си и тя се превърнала в река. Хвърлила гребена и той се превърнал в гора.
Вещицата била задържана от буйната река и не можела да гребе достатъчно бързо със своето чукало, за да настигне Маряша.
Исторически препратки
Вещиците биват нарочвани за зли жени и деца на Дявола по време на разпространението на християнството в Централна и Източна Европа. Много набедени жени, нямащи нищо общо с това, биват обвинявани и изгаряни на клада.
Популярният ритуал Мей дей в Централна Европа, се състои в правенето на чучела и тяхното изгаряне, символизиращо пречистване от злите сили. Подобни празненства се свързват с настъпването на пролетта или почитане паметта на мъртвите.
Смята се, че персонажът на Баба Яга е вдъхновен от нарочването на пазителките на езическите традиции и демонизирани като еретици и дяволски изчадия, несъответстващи на тогавашната представа за чистота и християнска добродетел.
Римският аналог- Бефана
Играчка изобразяваща Ла Бефана с метлата
В италианските приказки Бефана е старица даваща подаръци на децата из цяла Италия на Богоявление. Смята се, че името ѝ произлиза от Epifania, което е с гръцкия корен за манифестация на божественото.
Когато посети дете в навечерието на Богоявление, ако детето е добро слага лакомство в окачено чорапче, ако пък е лошо – въглен.
Много твърдят, че като добър гост, ще измете след себе си, когато си тръгва.
Легендата
Според християнската легенда, при Бефана дошли Тримата мъдреци (Тримата царе), няколко дни преди раждането на Младенеца. Те я помолили да им укаже къде е Божият син, но тя не знаела и ги подслонила, тъй като се смятала за най-добрата домакиня в цялото село.
Влъхвите я подтикнали да търсят заедно Младенеца, но тя отказала, защото имала много да шета из дома си.
Обаче по едно време размислила, но не могла да открие астролозите и Исус.
И до ден днешен скита из небето, търсейки Младенеца, а по пътя си на добрите деца оставя карамелен бонбон, а на лошите – въглен.
Според друга малко по-различна версия, Ла Бефана игнорирала Тримата мъдреци, когато дошли при нея, защото имала да шета и подрежда.
По едно време видяла проблясване в нощното небе, и знаела, че звездата указвала пътя към Исус.
Изпекла вкусотии и приготвила подаръци за детето, като взела и метлата си, за да помогне на майката родила Младенеца да изчисти.
Не могла да намери Исус и го търси и до днес, оставяйки или лакомство, или въглен на децата.
